Троян се поклони на Апостола

* Кметът Донка Михайлова даде старт на кроса „По стъпките на Левски”, Лора Христова – с трета поредна победа при момичетата

ТРОЯН ЗАЧЕТЕ 139-годишнината от безсмъртието на Левски (19 февруари) по познатия начин – с общоградско поклонение на мястото, където се е намирал ханът на местния сподвижник на Апостола Васил Спасов (за този исторически факт напомня поставената паметна плоча, а улицата носи името „Васил Спасов”); и по-запомнящото се – със станалия вече традиционен крос „По стъпките на Левски”, който тази година постави рекорд по масовост (82-ма участници - както от Троян, така и гости от Велико Търново, Габрово, Севлиево, Дряново, Варна и Плевен).

ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕМИНА по обичайния сценарий – с реч, декламации, духова музика и полагане на венци. Отново тук местната структура на Общобългарския комитет „Васил Левски” обяви годишната си награда за съпричастност към паметта и делото на Апостола – лауреат за 2011 г. е писателят Иван Жеглов, който над 50 години работи по темата за Левски и немалка част от творчеството му е посветена на нея. „Един достоен творец, който в пълна степен заслужава тази награда”, заяви председателят на комитета „Васил Левски” (Троян) адв. Венелин Ангелов.

СЛЕД ОФИЦИАЛНАТА ЧАСТ кметът Донка Михайлова даде старт на кроса, тръгнал от същото място (на метри от паметната плоча) и финиширал в Троянския манастир; и чието наименование „По стъпките на Левски” не е случайно, тъй като 12-километровото трасе от някогашния хан на Васил Спасов през мах. Райковска до Троянската св. Обител (с. Орешак) е изминавано неведнъж от Апостола, това е исторически факт. Тук е редно да похвалим основния организатор на спортната проява – троянския клуб по ориентиране „Хемус”, подпомаган от Община Троян и комитета „Васил Левски”.

КОИ СА ПОБЕДИТЕЛИТЕ в тазгодишното издание на нелеката (да не забравяме пресечения терен и обилния сняг) спортна надпревара? Този път в елитната група спечелиха гостуващи състезатели. При жените, където участваха най-добрите състезателки по ориентиране у нас, победи фаворитката Наталия Димитрова (Варна) с подгласнички Цветелина Игнатова (Троян) и Елеонора Николова (Габрово). При мъжете най-добрите ни ориентировачи отсъстваха (заради състезание в Португалия), което не омаловажи победата на Иво Дончев (Велико Търново). Гостите спечелиха и при юношите и девойките – съответно Димитър Деянов (Велико Търново), дублирал победата си от миналата година, и Денислава Иванова (Габрово). При момичетата трета поредна победа постигна Лора Христов, а при момчета пръв е Живко Кючуков, и двамата от Троян.

ЛЮБОПИТНОТО Е, че тази година имаше и трима участници при най-малките (предучилищна група) – Стойко Данчев, Никола Попов и Ростислав Станев, класирали се в този ред. При ветераните (над 50 г.) пък надделяха Милена Кръстева (Габрово) и Стефан Мирчев (Троян), а в групата на държавните служители поредната си титла завоюва намиращият се в отлична спортна форма шеф на РУП - Троян гл. инсп. Марин Ичев. Участниците в кроса бяха посрещнати в Троянската св. Обител от игумена дядо Григорий, който ги похвали за усърдието и им даде скромна почерпка.

Т21

Още по темата:

14 коментара:

Анонимен каза...

Толкоз мушмуроци клекнали като патки в снега. Да беете го пооринали малко бе! И баш ога тичаа ониа бързите доде един трактор, порови малко за бог да прости, побръмча и отнесе. Снега си остана. Чекаме Кирил и брат му - Методий...

Анонимен каза...

Почитаме паметта ,свеждаме глава, а след това...по старому. Единствен е бил, единствен ще си остане!

Васил Митков каза...

Това са едни редове които мен силно ме впечатлиха:
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. Оттам не виждаш...
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава Беемве.

На пътя към Европа се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.

...Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

Анонимен каза...

1-ви не знам тези дали са мушмопоци,ама ти си боклук голям.

Анонимен каза...

Не знам дали 1-ви е боклук, но на снимките се виждат много боклуци.
Защо в България покрай най-святото име се са присламчили такива негодници?!?!

Анонимен каза...

До кога шепа троянци ще се събират пред тази дъска,наречена паметна плоча и пред един чаршаф с лика на Апостола,който чаршаф е грижливо прострян на един прозорец и е затиснат с парче тухла?СРАМ И ПОЗОР ЗА ТРОЯН!Пари за глупости все се намират,а за един паметник на Левски нито място,нито пари.Щом е така, дайте да не се гаврим повече с паметта на този Човек.Василев,кой е автора на това стихотворение?Браво на такива люде.

Анонимен каза...

В Ореак има два паметника на Апостола.

Васил Митков каза...

Преписах стиховете от един сайт в който липсваше името на автора.Едва сега разбрах ,че е
Златина Великова 46год. от Нова Загора.Завършила Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" специалност Предучилищна педагогика.Директор е на детско заведение и има издадени 4 книги.И най-важното - стихотворението се казва "Писмо до Левски".Силни думи, болящи, крещящи…

Анонимен каза...

Леле,Чакалов е заприличал на бифтек!Какъв спорт го мъчи,когато синчето му трябва да го местиш с инвалидна количка,такава флегма е!!!

Анонимен каза...

Председателите на спортни клубове в Троян са наистина големи бюфтеци, от 200 оки нагоре,този Чакалов,Макариев, Петков. Голяма софра е изглежда отново около спорта,като при соца.Егати рекламата правят тия юнаци.

Анонимен каза...

Ела да ни видиш какви сме без тебе, Апостоле.
Времето май справедливо не ни пощади.
Днес никой не пише писма със кръвта си. По-просто е.
На Дунав си имаме мост. Но реката мълчи.

В когото са хлябът и ножът – свободен е. Значи,
че може окови за другите да накове.
Да знаеш, родината все още тъй жално плаче –
сигурно чуваш и ти чак от твойто небе.

България – черна робиня – пак проси със канчето.
Други ни гонят, предават, заплашват, следят.
През февруари обсъждаме попа и ханчето.
После отново се пръскаме – свят като цвят...

Не са времена за високото твое бесило –
на днешната мъка й стига и късче въже –
когато й дойде до гуша, с последните сили
го връзва на бримка в някое тъмно мазе.

Даже за пример не става такава трагедия,
свили сме днес идеала до къшея хляб.
Времето беше уж наше. Сега е безвремие.
Идваме тук, покрай теб, за кураж или знак.

Виждаш ли днешната работа как е опечена –
теб те обесиха – ние все тъй си седим.
България цяла ще гледа по Ти Ви довечера
голямото наше мълчание – с цветя и венци.

Рицар без доспехи каза...

Брей....голяма злоба разяжда тоз все недоволен троянец. Вие нормални хора ли сте, какви сте ? На тези снимки виждам на първо място деца и тях ли наричате ,, боклуци", това ли е отношението Ви към троянските деца? И аз негодувам за какво ли не в тази държава, но поне спазвам благоприличие, накакъв етикет, някакво чисто човешко отношение. Вие тук седящи зад анонимните си отрицателни апострофи се смятате или за много интересни, или за вечната опозиция. Няма лошо в това, да не сте съгласни с нещо и някой, но уважавайте все пак направеното от другите. Когато Вие отидете и дарите от своите парички за паметник, тогава ще имате правото, а и самочувствието да кажете кой прав, кой крив. Защото хората може и ,, един чаршаф" само да са опънали, но поне правят нещо! Толкова много искам да напиша, но дали изобщо има някакъв смисъл? Дали ще бъда разбран? Усещате ли накъде бия? Когато се тръгва с агресия се отговаря със същото. Този непорочен кръг няма да доведе до нищо добро за никой!

Анонимен каза...

Разгледах първата снимка внимателно, но не можах да си спомня точно къде се намира бюста на апостола, въпреки че живях в Троян до 18 г., и навремето напънатите акции от този род бяха в пъти повече.Това което ми направи впечатление е ски пътят, който би трябвало да е изчистена улица, ама нейсе.

Анонимен каза...

"Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. Оттам не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Старците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги и магистрали.
Край просяка минава Беемве.

На "пътя за Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти затуй, че не дочака
мечтите си разпънати на кръст."

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |