Хвала на такива хора

* „Всичко хубаво се прави с любов, и в Библията пише: „Бог е любов!”.
И е вярно!”
Читателите ни пишат

Авторката Пенка Панамска е дългогодишен счетоводител и дясна ръка на собственичката на известната строителна фирма „Строител – Троян” ЕООД инж. Лилия Цанкова. Пепи, както я наричат приятелите, е изключителна жена, счетоводител с душа на поет. От оная ценна порода хора, които обичат да обичат. И за наша чест – голям приятел на Т21. По-долу ще прочетете разказа на г-жа Панамска за две други забележителни дами и нейни землячки от с. Калейца, Троянско.
Т21

*****

ПРИСЪСТВАХ НА ОСВЕЩАВАНЕТО на храма и камбанарията на църквата в с. Калейца и останах удивена от направеното там. Браво на кметицата на селото Ренета Варчева. Вярно е, че Калейца няма минералните извори на Шипково и Чифлик, но пък си има кметица за чудо и приказ – има много добри кметове, но като нея няма и няма и да има. Тази жена кога спи? Как никога не се оплака, че работи от сутрин до вечер – как не каза, че е свършило работното време, как никога не се движи по улиците без да изслушва всички хора! Как може така да е усмихната и лъчезарна?! Рени е с обикновените хора – обикновена, с кметовете – кметица, с директорите – директорка, с дарителите – дарителка, и т.н. Тя ежедневно дарява времето си на селото. Затова всички я обичат и пак я избраха още на първия тур!

МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНЯТ МЪЖЕТЕ, но за кмет – жените по-стават. Жената има душа, има харизма, жената може да обединява, да сплотява, да омайва с приказки, жената може да кърпи разногласията между хората като че ли замрежва дупките на стара детска дрешка. Жената може да плете оная плетка, която събира сърцата, умовете и мисленето на хората. Такава е нашата Ренета Варчева. Тя може да плете тая плетка, да бродира българската бродерия, където се кръстосват: доброта, уважение, доверие и романтика между хората. На нея кантар за работата й не й трябва – работи, докато я свърши, най-добре мери на око и на сърце, както я е научила баба й.

ДА МЕ ПРОСТЯТ МЪЖЕТЕ, но… тези мъдри женски занаяти не ги умеят. За църквата Рени се разтича, намери пари от София - Министерството на финансите, дирекция „Вероизповедания”, създаде организация, ходи там, където трябва, не скъпеше труда и времето си, намери и спонсори – и селото й повярва. И реконструкцията на камбанарията на храма стана за чудо и приказ. Благодарение на нея – ако не беше нейното себеотрицание и любов днес нямаше да се радваме на тази църква. Всичко хубаво се прави с любов, и в Библията пише: „Бог е любов!”. И е вярно!

ИСКАМ ДА ДОБАВЯ НЯКОЛКО ДУМИ за още една жена и голям дарител на църквата - бизнесдамата Пенка Цочева. С нея сме израснали заедно още от най-ранното ни детство. Живеехме през 2-3 къщи и дедите ни бяха непрекъснато все заедно – като едно общо семейство. Помагаха си в селската работа и в занаятите от сутрин до вечер. Почти във всеки дом имаше занаятчийство – у нас се правеха грънци, мелеше се глеч, пресоваше се глината, имахме осем чирака, у Пенкини също работеха занаяти. Живееха задружно, приятелски, добросъседски – и сега в момента ги виждам и им се възхищавам. И в двете къщи имахме сушилни с по 36 леси за сушене на сливи и т.н.

ЕДНО ВРЕМЕ БАБИТЕ НИ сами предяха вълнена, памучна, конопена и ленена прежда, сновяха си сами основа и тъчаха платна. От тях шиеха на семействата си ризи, блузи, панталони и това, което е необходимо за домовете ни. Нямаше магазини за пуловери и дрехи. Плетяха ги ръчно, както и чорапите. Хората не носеха портмонета из джобовете си, като днес. Нямаха пари. Каквото си произвеждаха, това ядяха. Нямаше магазини за мляко, сирене, масло, яйца и зеленчуци - поне в селата. Та… бабите ни заедно на седенки предяха, пресукваха, тъчаха, шиеха, бродираха. Какъв робски труд. Не чакаха за социални помощи. Работеха денонощно и изморително. Не ходеха на стачки за по-високи пенсии. А ние, децата, играехме по реката, къпехме се, ловяхме си рибки и попови лъжички под накиснатите гръсти в реката. Беше луд купон от сутрин до вечер. Ходехме на тумби да пасем добитъка – пак игра по цял ден. Носехме се на гърбовете на биволиците до селото. Нарочно всички заедно закъснявахме през топлите летни вечери, за да дойдат родителите ни да ни търсят по поляните. Така израснахме с Пенка. Така ни възпитаваха и учеха – да се обичаме, да си помагаме, да си отстъпваме, да милеем едни за други. И Пенка от най-малка помагаше на децата с каквото можеше и… до днес. За нейните добрини малко се знае.

ПРЕДИ ДОСТА МНОГО ГОДИНИ отидох в нейния офис в София на бул. „Цариградско шосе”. Случайно там беше Марийка (не знам името й по мъж - на Минко Цанков една от дъщерите). Беше дошла за помощ. Пенка с най-голямо желание се отзова на молбата й (трябваше да се достави някакво лекарство от Франция). За два часа тя намери връзки в Париж – от там й казаха, че на следващия ден ще го изпратят до София. Преди 5-6 години Пенка си направи собствен офис с магазин в столичния кв. „Гео Милев”, на ул. „Маестро Михаил Минков”. Отбих се при нея да я видя. Тогава тя дари на една бедна абитуриентка тоалет за бала. След това купи на едно сираче дрехи, анцунг, ризки и раница за училище. Още колко ли неща е дарявала до сега, без да се шуми около това.

СЕГА ПЪК ДАРИ ЗА РЕМОНТА на църквата в родната Калейца. Помислете си само колко организация е създала, колко транспорт, материали, механизация и малки производствени механизми е предоставила, за да стане тази нова камбанария. Знаете ли - дарителството не се купува или придобива, него или го имаш, или го нямаш. А Пенка го има в кръвта си. Добрите хора не са се свършили в този нелек живот.

АЗ ЗНАМ, ЧЕ И МНОГО ДРУГИ ХОРА са направили дарения за църквата. Знам за Лалю Станев, Стефан и Валя Стефанови, Мирослав Вълев и много, много други; на всички дарители днес, пък и преди време – дълбок поклон. Вие заслужавате цялата наша любов и уважение, цялото преклонение и себеотрицание на романтичните ни сърца. Хвала на всички вас! Хвала на чаровната кметица на с. Калейца - Ренета Варчева! Хвала на бизнесдамата Пенка Цочева. Всички вие бъдете благословени - от Бог и от нас.

Пенка Панамска


9 коментара:

Анонимен каза...

Аха да се излъжа,че ще е нещо различно от навеждане и облизване на съответни зони ,ама уви...
Ама то за Калеешката простотия книги има написани!

Анонимен каза...

ЕМ/SI:Поздравления за кметицата на с. Калейца.

Анонимен каза...

ДО 1-ВИ ОТИДИ СЕ ГРЪМНИ НЯКЪДЕ

Анонимен каза...

1-ви по-добре да пише, отколкото да пали колите на хората.

Анонимен каза...

Не му обръщайте внимание на 1-ви. Има и винаги ще има такива хора. Нормално е.Дори Генадий Маринов да напише статия, че на всеки Троянец ще се дават по 100 лв./без значение от кой организация или персона/, то пак ще има подобни екземпляри които ще искат по 200 лв.и ще са черногледи и недоволни.Тук в случая е важно какво прави един човек за с. Калейца и хората му там.И да знае кметицата, че я подкрепяме и и благодарим за стореното.

Анонимен каза...

Това е най-умрялото село в целия регион,а за простотията на местните, наистина се носят легенди.
За сметка на това Орешак е на светлини години!

Анонимен каза...

6 това не е честно, конфронтираш и двете села. Тук става въпрос, за един доказал се и работещ кмет. Браво Ренка, с поздрави от Орешак!

Анонимен каза...

"честно", "доказал се","работещ"...колко наивност само в 3 думички...

Анонимен каза...

Ренета е отговорен човек и отговорен кмет. И ако е вярно написаното за "калеешката простотия",толкова по значимо е това които прави.Всичко написано за Ренета в статията е вярно.Другата жена не познавам, но сигурно е свестен човек щом дарява за църква.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |