СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, пътешественици! Пак е лято, пак хубавият народ с къси поли тръгна по улиците и ме разсейва, докато си пийвам биричката в "Кимизарника" (кръчме в София, недалеч от офиса на „Адвенчър плюс” – бел. Т21) и събирам спомените си от отминалото преди няколко дни пътешествие из Западните Балкани – Албания, Черна гора, Хърватска, Босна и Херцеговина. И се опитвам да ви изпратя най-красивите снимки оттам. А пък тя, проклетата, Музата - не идва и не идва нещо. Сигурно е заради жегите тия дни.
НАРЕКОХ ТОВА МОЕ ПИСМО „непознатите Балкани”, защото наистина първата и последната страна от кемперния тур – Албания и Босна - са именно такива за нас: уж наблизо, а толкова далечни и непознати. Това, което мога да ви кажа тук, е, че съм очарован от Албания и Босна, хем само по няколко дни изкарахме във всяка от тях. А Черна гора и Хърватска – ами там си е обичайната конфекционна Европа, има си красоти, за които не ви трябва кой знае какво, за да ги видите... Хубаво море, исторически градове (Будва, Цетине, Котор, Дубровник). Но за мене, стария пътешественик – истината е в Албания и Босна и Херцеговина. Градове като Джирокастра и Берат в Албания и Мостар и Сараево в Босна и Херцеговина са едни от най-красивите на Балканите. Приложено съм ви „копнал” малко снимки. А ако някой се интересува от пътуване нататък, нека ми пише – мога да му бъда полезен с всякаква информация. Абе, с три думи – това си бе едно кулинарно-културно-приключенско пътуване. С привкус на футбол и алкохол... И си мисля да го повторя пак.
И ОЩЕ НЕЩО, което ме впечатли – само допреди 15 години в Босна и Херцеговина вилнееше най-безсмислената война в Европа. Война, която донесе стотици хиляди жертви и огромни разрушения именно на Босна. Сега, десетилетие и половина по-късно, още може да се видят следите на войната. Уникалният исторически мост от 16. век, дал името на града, е бил разрушен през 1993 година, както и 90% от Мостар. И половин Босна...
СЪЩАТА БОСНА СЕГА се възстановява, с парите на гузните Европа и САЩ, които толкова години си затваряха очите за тези зверства. В деня, когато се прибирахме у дома, се честваше една тъжна дата – 15 години от клането в Сребреница, югославския Kатин. Хайде, стига толкова история, знайте - струва си да се отиде там... Ще ви спестя факта, че пътищата във всички тези наши съседи май се оказаха по-добри от повечето наши. Ама хайде стига, че много тъжно ще стане това мое писание. Щото у нас война нямаше... Но пък си има обществени поръчки.
ТОВА бе от мене! И се обичайте!
пътешественик, на чаша бира в "Кимизарника"
1 Коментара:
Заведиме и мен там, Миро!!!Може и в Перу!!!
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)