Инж. Минко Топалски: Троянецът е предприемчив, защото е видял много зор

* „Нашата троянска фирма „Вектор” бе първата дружествена фирма на граждани на територията на Ловешка, Великотърновска и Плевенска област, факт!" * „Сега, през 2009 г., е трудно, но в началото не бе по-лесно, преодоляхме няколко тежки кризи” * „Каквото и да реши политикът, идеално, приемливо за всички решение няма”

Инж. Минко Топалски е роден през 1955 г. в Троян; и не без гордост ни сподели, че е 100-процентов кореняк троянец: „Майка ми, баща ми, баба ми и дядо ми по майчина и бащина линия – всички са троянци”. Тази му градска „генеалогия” обаче имала и обратна страна: „Едно време, през ваканциите като ученици, всички отиваха на село при баба и дядо, а аз ходех срещу Вила „Ванна” (в центъра на Троян – бел. Г.М.), при едната ми баба, после при другата, пак в града – много терсене ми беше”. Основното си образование завършва в родния Троян – в сегашните ОУ „Иван Хаджийски” и НУ „Св. св. Кирил и Методий”, средното – пак тук, в Механотехникума. После кандидатства в ХТИ – София и се дипломира по специалността металургия на цветните метали. Сред създателите е и е настоящ управител на „Вектор” ООД (Троян) – една от десетте най-големи фирми у нас за производство на лепила за строителството, бои, хидроизолации, замазки, мазилки и грундове, основана през далечната вече 1989 г. На местните избори през 2007 г. бе избран за общински съветник от листата на партия ГЕРБ. Женен, с две щерки. Хоби му е колекционирането на ножове и запалки; в колекцията му от запалки, по неговите изчисления, има над 2500 бройки. Поводите за разговора ни с инж. Топалски не са един или два, но главният, разбира се, е икономическата криза и отражението й върху Троян и троянския бизнес, както и преполовеният управленски мандат на ГЕРБ в нашата община.

*****

- Г-н Топалски, „Вектор” ООД отбеляза 20-годишен юбилей. В едно по-равно, по-обикновено време може би 20 години не са много за една фирма, но при тази наша българска вечно преходна, вечно кризисна и вечно объркана ситуация това си е направо подвиг?

- Сега, през 2009 г., е трудно, но в началото не бе по-лесно, преодоляхме няколко тежки кризи. Фирмата бе създадена по Указ 56 – през 1989 г., тогава още си бе социализъм.

- Става дума за прословутия Указ 56, отворил пътя за частна инициатива?

- Да. Указ 56 говореше за капитализъм по време на социализъм. Което по онова време си беше жива ерес, но как стана – и аз не разбрах. Всъщност, много хора не знаят как се прокара това нещо и как тръгна, но тръгна. В много отношения пък фирма „Вектор” е първа. Но да не съм голословен: ние бяхме регистрирани по фирмено дело №11, което означава, че сме 11-тата нова фирма в Ловешка област, регистрирана от Ловешкия окръжен съд (ЛОС).

И тук има един твърде любопитен момент. Тогава, според Указ 56, имаше два вида фирми – ЕФ (еднолични фирми) и ДФГ (дружествени фирми на граждани).ДФГ обаче бе единственото юридическо лице сред всички други нови стопански форми, включително и ЕФ, които бяха на физически лица. Бяхме решили да създадем ДФГ и се бяхме събрали 10 души съдружници, такъв беше изискваният минимум от съдружници за учредяване на ДФГ, с по 1000 лева капитал всеки. Не знаехме какво ще стане, неизвестността бе голяма, но повечето бяхме млади момчета, готови да рискуват; макар че сред нас имаше и улегнали хора – например бачо Кольо Химика и Петко Цочев. Както и да е – тръгнахме да правим дружествената фирма. Отиваме в Ловеч да регистрираме фирмата – устава ни го писа троянският адв. Димитър Илковски, а друг троянец, адв. Венко Ангелов, който тогава бе младши съдия във фирменото отделение на ЛОС, ни внесе документите.

Но се получи нещо неочаквано – шефът на фирменото отделение на Ловешкия съд почна да се тюхка какво да прави, досега не бил регистрирал ДФГ. Човекът беше добронамерен, но си призна: „Аз такова нещо не съм правил”; след което звънна на свой колега във Велико Търново, оказа се обаче, че и търновецът също няма опит с тази нова материя. После ловчалията се обади на друг свой колега – този път в Плевен; резултатът бе същият – и там не бяха го правили и не знаеха как става. Наложи се командировка до София и сред три дни документите ни бяха готови. И какво излезе – че нашата троянска фирма „Вектор” бе първата ДФГ на територията на Ловешка, Великотърновска и Плевенска област, факт!

- Аз, по принцип, съм твърде скептичен към троянските хвалби и големеене – защото много често зад тях се крие комплексарщина, несигурност. Но случаят с фирма „Вектор” доказва, че троянецът наистина е изключително предприемчив, че може повече от останалите?

- Още една подробност – споменах, че бяхме под №11, единадесетата фирма, регистрира по Указ 56 в Ловешка област, и първата със статут на юридическо лице. По-интересното обаче е, че от тези 11 нови фирми 7 бяха създадени от троянци!

- Добре, но как се обяснява този парадокс: троянецът е изключително предприемчив икономически, куражлия, пионер, победител, а от друга страна същият този троянец е невероятно консервативен, неповратлив, назадничав, доказват го купищата анахронизми в града ни! Какво е това „раздвоение”?

- Парадоксът го има, но не мисля, че е трудно да си го обясним. Троян е затворен, сгащен между три баира, и за да се яде, за да оцелееш, трябва да се бориш здраво. Не е както на полето – лежи си полендакът на сянката, иде, копне малко, каквото копне, то стане и готово. А тук? Тук е друго – битка.

- Но има други планински градчета, сходни като география с Троян, които са дълбоко изостанали, не са мръднали напред. Значи за троянския успех трябва да има и някакво друго, специфично обяснение?

- Исках да кажа, че троянецът е предприемчив, защото е видял много зор, поне такова е моето обяснение. И неслучайно в много неща Троян е сред първите – да вземем електрифицирането, третият град в България (след София и Пловдив), който започва това дело още в началото на миналия век, голям успех за онова време. Но има и друга движеща сила на троянския успех – прословутият тукашен еснафлък, еснафската амбиция щом комшията го прави, трябва и аз, особената еснафска нагласа. Иван Хаджийски най-точно го е уловил този наш движещ „механизъм”.

- Излиза, че еснафлъкът е нещо градивно?

- Така излиза. И не е нещо, което е било някога, а сега вече го няма. Напротив, някои текстове на Иван Хаджийски по тази тема като ги препрочита човек, му се струва, че са писани вчера – абсолютно актуални са.

- Нека малко да сменим темата. Защо на един успял, доказан, авторитетен човек като теб му трябва да се занимава с политика? При положение че, знае се, политиката е малко кална и неблагодарна работа?

- Според мен такава я направиха през последните 20 години – да е много кална и много неблагодарна. Иначе тя е нормално кална и нормално неблагодарна по цял свят. Но ако гледаме на нещата без предубеждение, политиката е неблагодарна работа, защото когато се взема едно политическо решение, дори то да е най-доброто, винаги има доволни и недоволни. Тоест – каквото и да реши политикът, идеално, приемливо за всички решение няма.

(следва)

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Инж. Минко Топалски: Най-общо - нещата са зле

Tweet