Николай Германеца: С цървули по дивия Запад – това е българинът

В ПРЕДИЗБОРНАТА ЕУФОРИЯ, в самото навечерие на парламентарните избори, в Троянско се случи и едно по-различно събитие (3-4 юли). Което откъм масовост пострада заради изборите (всъщност, както научихме от участниците, повече пострада заради засичането по време с две подобни събития – в Каварна и край Килифарево) и вместо очакваните 200-300 души дойдоха 100-тина. Но за сметка на това организацията бе на световно равнище, настроението – също.

ДУМАТА МИ Е ЗА ПЪРВАТА МОТОРДЖИЙСКА (рокерска) среща край с. Голяма Желязна, оорганизирана от колоритния и известен не само в района Николай Колев-Германеца. Разрешителни, прекарване на ток и вода на голата поляна, охрана, елегантни шатри с дървени маси и, забележете (!), със стъклени пепелници ня всяка от тях, химически тоалетни, нает от София кетеринг, яко рокаджийско озвучаване – всичко бе негово дело.

НИКОЛАЙ ГЕРМАНЕЦА е роден през 1948, но, казвам го без никакво преувеличение, изглежда на 45. Корените му са от Голяма Желязна (негов дядо е железненецът Кольо Владов Балтов, убит през 1926 г.), но самият той е софиянец. Волна душа и безподобен авантюрист. Колоездач, от 13-годишен кара в ЦСКА. В разгара на зрелия социализъм, през 1979 г., се жени за германка, западна, и легално отива в Германия. 11 години живее и работи в Мюнхен и през всичкото време, по неговите думи, го гази дива носталгия по родината. Веднага след демократичните промени, през 1990 г., се връща в България; с него дошла и жена му, германката, установили се в луксозната си вила в Голяма Желязна, край язовир „Сопот”. Западнячката устискала тук цели 6 години и си тръгнала. Но Николай останал.

ГЕРМАНЕЦА Е РОКЕР ПО ДУША, но едва от година официално се присъединява към моторджийската „гилдия” - не към определено мотобратство, а към тъй наречените Свободни мотористи. Има мотор – „Хонда CV 500”, но, по неговите признания, предпочита да „се вози”, сиреч не да натиска газта до ламарините, а да се наслаждава на гледката с 50-60 км в час. А най-голямата му тръпка са контактите, рокерските сбирки, купонът с „волните ездачи”. Говори 5-6 езика, а в момента работи за холандска фирма, която отглежда кози в района на Голяма Желязна и изнася екологични млечни продукти за Ниската земя.

С НИКОЛАЙ РАЗГОВАРЯХМЕ НА МЯСТО, на рокерската поляна край Голяма Желязна в съботната привечер, пред халба бира и на маса със стъклен пепелник, а към нас се присъедини и един чужденец – немецът Ханс, пристигнал от Великотърновско с най-яката машина на мотосъбора, умопомрачителен „Харли Дейвидсън”.

*****

- Николай, живял си много години по Белия свят, станахме ли и ние част от него за тези 20 години?

- Със сигурност – не. С цървули по дивия Запад – това е българинът. И тази нашенска завист! Дори в Мюнхен, където бях 11 години, я изпитах на гърба си.

- Но някои казват, че през нас, на Балканите, са минали толкова народи и от всеки сме взели по нещо хубаво?

- Взели сме най-лошото.
- Дано не си прав.

- Дано!
- Кажи ми сега за мотосъбора – май имаше някакви проблеми?

- Всичко се оправи. Първоначално от Община Троян и от полицията ми дадоха разрешително съборът да е на 3, 4 и до обед на 5 юли. Впоследствие обаче насрочиха изборите за 5-ти и получих ново нареждане – че до 18:00 ч. в събота, на 4-ти, трябва да се разотидем. Притесних се много, защото по принцип моторджийските събори свършват в неделя около обед, аз нямаше как да променя тази традиция и допусках, че могат да станат големи разправии. Но всичко се уреди, троянският кмет се оказа разбран човек и коригира малко заповедта. Тъй че всичко е наред.
- Колко струва цялата тази организация и кой плаща?
- Нека не говорим за суми, почти всички разходи са за моя сметка.
- Едва ли очакваш възвращаемост?
- Не, разбира се. Правя това не с комерсиална цел, а за душата.
- Ще го има ли железненският мотосъбор и догодина?
- Ако съм жив – ще го има.
- Нека чуем и оценката на Ханс.

- (Ханс) Великолепна организация, много хубав купон. Браво на Ники!

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet