Старият динозавър на гости във Виена

* „Кметът на градчето - симпатична блондинка, пие бяло вино, потропва крак в такт с музиката и поглежда желателно към дансинга, и кой,
 ако не Дино, ще я покани…“
По света и у нас
Стефан Генков
Още един чужбински разказ (пътепис) на нашия спортен коментатор Стефан Генков, сега за красивата и необикновена Виена. И напук на предишния – за Тасос и чайките – весел и оптимистичен.

ВЪРВИ МУ на стария динозавър (моя милост) през тази юбилейна година. Току-що навършил 70-годишната си възраст и ето – близки, приятели и роднини не спират да го изненадват с поздравления, подаръци и най-обичаното, покани за пътувания. Цяло лято Капитана го глезеше с беломорски воаяжи, а сега пък Баронесата му подари екскурзия до аристократична Виена.

Дино и неговите австрийски домакини
В РАННИЯ следобед, в началото на август един яко замургавял тип с бяла капела, досущ саудитски шейх, чекира куфарчето си на софийското летище и с малкия си ръчен багаж запристъпва бавно между въжетата за митническа проверка. Беше спокоен и ведър, нямаше го страхът от летенето, нито безпокойство за нередовен багаж, положи всичко което беше нужно в касетата и пристъпи граничната линия. Но остро писукане и рязкото движение на митническата служителка, сочеща задния му джоб, го стресна. Бръкна - беше забравил телефона. Още не отърсил се от уплахата, ето че и ръчният му багаж издаде тревожен писък. Какво е това, сочещ нещо, го попита друг служител. Подарък. Разопаковай го! Когато Дино разопакова подаръка и отвъртя капачката на шишето с надпис „Троян“, самият той се изненада – в ръцете си държеше голям железен тирбушон, истинско оръжие. Постави го в кошчето и продължавай, прикани митничарят. Дино помисли малко и захвърли целия обезобразен вече подарък. Добре че бе поръчал оригинална троянска керамична чиния с имената на хората, при които отиваше.

ПОЛЕТЪТ беше безпроблемен, времето прекрасно за летене, красиви български стюардеси радваха окото, кацането бе меко  и умелото приземяване бе възнаградено с ръкопляскания за пилота. Много бързо мина паспортна проверка, лентата с багажа не закъсня и ето го Дино в салона за посрещачи, където мургавото му тяло на бял фон скоро бе забелязано в навалицата. Прегръдки с барона и баронесата, въпроси за полета и на път с колата за крайградското имение. По стокилометровото трасе разговорът течеше в посока роднини и познати в България, после премина в резюме на програмата за нашия човек в австрийската столица.

ИЗПОЛЗВАЙКИ момента, накратко да ви запозная с необикновената история на Александра – баронесата, домакинята на нашия герой. Роди се и отрасна в голям български град (не столицата), в бедно семейство с три деца. Родителите работеха усилено, но недоимъкът се усещаше здраво. Мамо, мамо, защо на Петър сандвичът е с месо и масло, а нашият само с олио и червен пипер. Яж, дете, да пораснеш и по-скоро да си промениш живота. И растеше Пепеляшка, скромно и бедно, но с едничката мисъл да преуспее в живота. Учеше се отлично, пък и хубавица голяма стана, момчетата лудееха по нея. Но тя чакаше своя принц. И го дочака, Току-що завършила висшето си образование се запозна с един австрийски младеж, работещ в Пловдивския панаир, любовта пламна с пълна сила, неспасяемо, а раздялата предстоеше – той трябваше да си ходи във Виена, пък в ония времена за нас пътуването навън бе почти невъзможно. Вуйчото на солиден партиен пост помогна, но с изричната уговорка – да отиде и да се върне. Тя обеща, но не се получи – остана във Виена и... така вече 39 години. А горкият роднина горко си изпати, то бяха наказания, уволнения, семейни драми.

Баронът и баронесата (Арнолд и Александра)
ПЕТ-ШЕСТ години изпълнени с пътувания, любов и накрая разочарование, с това приключи тази връзка и първата любов. Последваха девет самотни години на жестока житейска борба и очакване на ново щастие. И го дочака в лицето на Арнолд, един изключително симпатичен и интелигентен мъж. Две сърца, две души се събраха в едно и ето ги заедно вече над 30 години, дарени от природата и с прекрасен син. А колко всеотдаен, любящ и обичащ е баронът, защото Арнолд е от знатен аристократичен род, проличава в годините, когато Александра преживява коварно и тежко заболяване. Той е неотлъчно до леглото й и я подкрепя в битката със смъртта. Заедно побеждават коварната болест. Сега за нас, казват, всичко е дар от Бога, но не спират да редуват почивка и труд.

ВЕЧЕ СМЕ пристигнали. Малкото имение за гости е станало още по-хубаво и приветливо, високо в гората, в тишината, с разхождащи се на воля сърни под синьото небе. Вечеряме в градината, на моравата и времето минава в раздумки. Старият динозавър е уморен, домакините също, време е за лягане. Тиха нощ, спокоен сън, на ранина Дино пробягва сутрешния си крос, а Арнолд е приготвил сутрешното кафе с топла тиролска кифличка. Дълго нали, с малко мляко, пита домакинът. Дино потвърждава. Общуването с Барона е лесно. Той знае няколко български думи, но основно разговорът тече на английски - неговият е перфектен; а Дино действа по обичайния начин – от скромния си английски репертоар подбира думи, нахвърля ги в пространството, пък събеседникът му  нека си сглобява изреченията. В интерес на истината този метод винаги е работел безотказно. Баронесата спи по до късно, пък няма и бърза работа, времето е пред нас. Днес е съборът в близкото градче – ще се ходи, интересно е да се види как се веселят австрийците.

НА СЪБОРА е както някога бе по селата в България. На дълги общи маси, по компании, по съседски или по роднински са насядали весели и безгрижни хора, пият пенлива бира, бяло и червено вино и музика и танци на широк дървен подиум. Около барона бързо се събира групичка приятели. Кметът на градчето - симпатична блондинка, пие бяло вино, потропва крак в такт с музиката и поглежда желателно към дансинга, и кой, ако не Дино, ще я покани, а тя това и чака. Че като се понесоха, като се завъртяха и заподскачаха по дансинга, събраха очите на множеството. Който умее да се весели и му е леко на душата, навсякъде го може и го прави, като Дино.

Дино и баронесата
СЛЕДВАЩИЯТ ден бе за посещение на забележителностите на втория по големина град в Австрия - Грац, център на провинция Щирия. Десетки неща в Грац привличат хилядите туристи от цял свят, но основното са замъкът Шлосеберг с прочутата часовникова кула и замъкът Егенберг с огромни градини и райски рози и десетките пауни, разхождащи се свободно сред посетителите. Пили ли сте кафе насред река? Ако не - можете да го направите насред река Мур, в кафене „Инзел“, построено под формата на мида. Кафенето е едно от забележителностите на града, отворило е през 2003 г. по случай номинирането на Грац за европейска столица на културата. Архитектурата на Грац е забележителна – сградите на кметството, главният площад, фонтанът на ерцхерцог Йохан, францисканската църква, катедралата и мавзолят, Мостът на влюбените, камбаните с танцуващите кукли и още много други.

ПРЕБИВАВАНЕТО в малкото имение приключи с гостуването на един богат и преуспял българин и съпругата му, рускинята Лена от Москва.

(Следва)
Стефан Генков
   
 Други чужбински истории от същия автор:

11 коментара:

Анонимен каза...

Преди няколко седмици собствениците на фирмата, в която работя, ни поканиха на първа копка на новата фабрика.Пристигам на новото място, голяма част от колегите ми вече са там, други засякох на идване. Фирмена шатра разпъната, два фирмени буса, персонал се суети. Сандра, изпълнителната директорка, първа подхвана микрофона. Кратко въведение по темата и дава микрофона на кметицата на Мюлтал, градчето, в което ще се строи. Кметицата говори колко е щастлива и благодарна, че собствениците са се спрели точно на това градче (20 милиона евро ще струва закупуването на земята и изграждането на новия завод), както и че ще разкрият още работни места. След това отстъпи микрофона на изпълнителя на проекта и отново се смеси в тълпата. Последва и символичната първа копка, а аз докато гледах как кметицата се заниса към личния ѝ автомобил ,се чудех къде ѝ е служебната кола, къде е шофьора ѝ,къде са депутатите и защо няма поп на първата копка ?

Анонимен каза...

А тези небивалици какво общо има с новините за Троян и региона?
Или просто да си пишем, материал да има за простолюдието.

Анонимен каза...

Ами ти бе тежкар с какво ще се похвалиш ? С името си ли или с колата или може би с акъла ? Напиши нещо и ти за простлюдието.Пък и име имаш ли ? Лимоната поне ни разнообразява скапаното ежедневие.Видях го днес на празника , в супер форма е .

Анонимен каза...

Ами за разлика от теб имам кола и акъл.
Все пак зададох въпрос, който намирам за логичен.
А твоето какво е - тъпа селска проява.
И кво друго видя на празника?
Оня малкият пъпчивият, където се опитват да го лансират, а е нагъл и без грам поведение и глас.
Ай вари си гледай Бай брадъра.

Анонимен каза...

"Лимоната поне ни разнообразява скапаното ежедневие."
Ако ежедневието ти е: Калинел-у дома - Калинел - у дома - Калинел, то тогава напълно те разбирам как и защо тези безсмислици ти разнообразяват тъпото ежедневие.
Нищо де, редактора е решил да му даде поле за изява - нека си пише.
Може би и не долавяш, че повечето му "статии" са подигравка с простотията троянска, ама то и за това требе акъл.

Анонимен каза...

За мен статиите му са си живо изхвърляне и избиване на комплекси. Тоя му подарил лаптоп, оня му подарил кола, третият му подарил екскурзия...
Да си направи фейсбук страница и да си публикува там снимките за тези, които искат да им разнообразява ежедневието.
Репортаж се прави със снимки на забележителностите, а не със снимки на репортера до спонсорите му.

Анонимен каза...

Лимона пише много живо и казва интересни нища,аз и близките ми го четем с удоволствие!

Анонимен каза...

Едновременно ли го четете или на смени?

Анонимен каза...

Под всяко пубаво четиво злобни анонимковци сипят жлъч и злоба.Стига бе хора ,проявете малко разум.Какво ви липсва?

Анонимен каза...

Горд анонимен нарича опонентите си "анонимковци"...

Анонимен каза...

Комплексари ....

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |