Защо не се учим от гърците?

* И през тази зимата гърците не си бяха губили времето, бяха изправили трасето и построили чудесен път * Управителката Катерина: „Ноо бетон, Христо, ноо бетон!“ * Тишина, тишина денем, тишина нощем, само десетминутното буботене на двата ферибота

По света и у нас

Стефан Генков

Поредният чужбински разказ (пътепис) на нашия спортен коментатор Стефан Генков, този път от Беломорието – Керамоти, Гърция.

ПЕТЪК сутринта потеглям за Керамоти, моя любима дестинация в Гърция. Използвам обходния маршрут през Трапето, заради ремонта на Камен мост, което удължава с десетина километра 420-километровия маршрут до Беломорието. Оставям колата в Белащица - малко селце край Пловдив, което наред със съседното Марково са нещо като нашенски Бевърли Хилс на заможните пловдивски майнички. Продължаваме през прохода Маказа за Гърция с два микробуса, натъпкани до дупка със строителни материали и един джип с колесар, натоварен с моторна лодка. Пътят през Асеновград до Кържали е в същото плачевно състояние като отсечката за София през Дълбок дол и Съево. Близо час и половина очите ни се премрежиха да наблюдаваме клатенето на мотора на лодката, причинено от многобройните дупки по пътя. От Кържали до Маказа по новопостроения международен път моторът отпред малко се кротна и напрежението в шийните ми прешлени понамаля.

Пред ферибота за Тасос

НА ГРАНИЦАТА нямаше характерните за летния сезон опашки и бързо преминахме от другата страна на браздата. И веднага проличава фрапиращата разлика в изпълнението на строителните дейности. По един и същ проект, с европейски пари е строено, но още по цвета на асфалта ще познаете къде се е крало повече - гръцкият тъмен, чер, положен според правилата, а българският светъл, беден от към важни скъпи компоненти и... пак по нашенски майсторен. Затова и клатещия се мотор на лодката пред нас просто заспа, а вратните ми жили се успокоиха. Следващата приятна изненада в Гръцко беше скъсяване на разстоянието от граничния пункт до магистралата с близо 30 километра. Спомням си, че миналата зима бяха построили един мост и изправили пътя на друга отсечка. през тази зимата гърците също не си бяха губили времето, бяха изправили трасето и построили чудесен път, избягващ завоите през Комотини, което спестяваше и около половин час време. По магистралата да не говорим - движението е като пътуване с шейна и след около час вече сме на морето.

Катерина: „Ноо бетон, Христо, ноо бетон!“

УПРАВИТЕЛКАТА на къмпинга е уведомена за пристигането и ни очаква на входа. Само ние сме, сезонът започва от 1 юни, но брадчедът има иновативни идеи - ще строи сглобяема къщичка в парцел около двеста квадрата, която да е готова за началото на активния сезон. Всичко е съгласувано с управата на къмпинга, като единственото нещо, което не е разрешено, управителката Катерина, обръщайки се към нашия шеф, обобщи с изречението: „Ноо бетон, Христо, ноо бетон!“. Което ми навява  тъжни спомени от миналогодишната гледка, която видях по нашето Черноморие - огромни бетонни палати на безразсъдни български политици, банкери и други подобни именни и безименни величия, изпрали милиардите на българския народец и превърнали прекрасните ни морски плажове в необитаеми грозни бетонови грамади - върхът  на човешката глупост. Видях го на Златни пясъци - огромни хотели с разкривени табели „Продава се“, видях го в Обзор, където преди години водех на лятна подготовка баскетболния отбор на „Чавдар“ и където с момчетата тренирахме по чудесния пясък на безкрайния плаж... Сега е застроено досами брега и валчести камъни на отмъстителната природа са затрупали подстъпите към палатите на неразумните люде. Същата гледка ме смрази преди три години, когато дъщеря ми ме заведе на почивка в Пуерто Ваярта в Мексико - известен курорт на Тихоокеанското крайбрежие. Безкраен плаж с огромни морски курортни комплекси, палати строени със замах, но... безлюдни, само три-четири функционираха все още. Но при тях поне не бяха в такава близост до брега и не съсипваха плажната ивица.

ТУК НА КЪМПИНГА в Керамоти печелившата схема на съседите е следната – за четири месеца в активния сезон се отдават парцели от около 100-200 квадрата, на които можеш да сложиш каравана най-често, палатка или сглобяема къщичка за 700-900 евро в зависимост от това дали парцелът е на първа, втора или трета линия до плажа. До 30 септември парцелът трябва да се освободи или да се заплати 150 евро за останалите 8 месеца без да се ползва. С две думи – една сглобяема къща за около 12 души, каквато ние си направихме, ще струва… вие сметнете колко ще струва на човек да прекара 120 дни на това място, казано най-общо цените са народни. В целия къмпинг по моему има около 100 парцела, а 80% от тях са ангажирани от българи, най-вече от Пловдив, Кърджали и Стара Загора. Напливът е огромен и има вече, може да се каже, постоянно пребиваващи. Това е девствено, райско кътче. А че е такова, съдете сами – плажът е със ситен, чист, парещ още сега през май пясък, вода е кристално чиста, много солена, топла като чай и няма никакви проблеми за малките деца, защото плиткото е до 40-50 метра навътре.

И тишина, тишина денем, тишина нощем, само десетминутното буботене на двата ферибота

И ТИШИНА, тишина денем, тишина нощем, само десетминутното буботене на двата ферибота, които се разминават на час пред погледа, леко смущават дрямката под чадъра. А плажът е безкраен, все още непренаселен, само в събота и неделя през юли и август на централния е пълно, но на километри встрани има въздух за всички под небето. Два морски бара със шезлонги и чадъри предлагат услугите на по-изтънчените и искащи екстри летуващи и забележете – буквално за стотинки, колкото е едно кафе фрапе или една кока-кола, можеш да се излежаваш цял ден. Няма ги българските печалбари да ти дерат кожата за една сянка.

Майстор Пешо в действие

НАКРАТКО ще разкажа как се прави къща за три дни. Първо, докато другите разтоварват микробусите, треньорът Генков (сиреч моя милост) подравнява терена, чисти тръни, салкъми, вади дънери, подравнява с мотокултиватор. Следва полагането на дървени палети върху подравнения пясъчен терен, после наковаване на корабен шперплат, сглобяване на конструкцията с леки метални профили и опъване на палатката от специална устойчива материя. Укрепва се добре и майсторът Пешо поема всичко в свои ръце, другите пет човека сме помагачи. Полага се стиропор, кове се гипсокартон, елекротехникът Гошо прави инсталацията и така близо 10 часа работа. Накрая ще се направи и гипсова шпакловка. Катерина минава и контролира нещата. Йоргос - общият работник в къмпинга, с когото се сприятелих, ми услужва с някой липсващ инструмент за градинската дейност. Понеже моята задача касае оформлението на терена под и около къщата, изпълнявах акордно и имах и време за плаж и плуване, а и времето беше супер, та доста се „поопуших“.

ЗА НОЩУВАНЕ беше наета една къща на българи за 60 евро. После на верандата, под ярките звезди на Керамоти, въпреки умората от близо десетчасовата усилена работа, гръцкото узо, прясно уловената морска риба и веселите истории от миналата година удължиха деня с още няколко часа. В неделя към шест вечерта къщата е готова в груб вид, положена е дограмата на вратата и прозорците, заключваме и потегляме обратно към България. Вземам си колата от Белащица и през Беклемето, Балабанско, Троян ето ме в Дебнево в дванадесет през нощта. Надявам се да е валяло и да са тръгнали гъбите, любимото ми хоби...

13-15 май 2017 г., Дебнево – Керамоти - Дебнево

Стефан Генков

Начало

   
 Други чужбински истории от същия автор:

• До Чикаго и назад: За втори път на мач на "Биковете" (1)
• До Чикаго и назад: На фитнес в Чикаго (2)
  
• До Чикаго и назад: "И в чуждий край стана му тясно..." (3)
• До Чикаго и назад: „Абе, тия американци всичките българи ли са?!” (4)
• До Чикаго и назад: Езерото Мичиган (5)
• Баскетбол или ски - това е въпросът! (2012 г.)
• Надежда Василковска: "Иска ни се бъдещето ни да е в България"
• Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте, момчета!”
• Хокей на живо от Канада
• Йорданка Христова пя за българите в Калгари
• Българският Великден в Калгари
• Един уикенд в Зоопарка на Калгари
• Разходка в Банф - първия Национален парк на Канада 
• Отново в Калгари (2013 г.)
• Кога и в България ще стане така? 
• Първият Български фолклорен празник в Калгари
• „I,m running for my future” 
• България - далеко, но в сърцета ни!

Tweet