Проф. Владимир Радулов: Троянската публика не е консервативна

* „Ние чакаме с удоволствие да дойдем, знаем,
 че и тук ни очакват”
Интервю
Проф. д-р Владимир Радулов на джем сешън в Арт-а, Троян
ЗА ТРЕТА поредна година откриването на Есенната изложба на Дружеството на троянските художници бе съпроводено с джаз концерт. На 13 октомври залите на галерия „Серяковата къща”, а после и клубната обстановка на Арт-а срещнаха водещи български джаз музиканти с троянската (им) публика. Гостите и този път доведоха нови свои колеги и приятели. Освен познатите ни изключителни изпълнители Венцислав Благоев (тромпет), проф. Владимир Радулов (пиано) и троянеца Павлин Павлов (тромбон), имахме възможност да чуем Шибил Бенев - некоронования крал на джаз китарата в България, и Марина Господинова - една от най- добрите млади Jazz & Рор певици, а също преподавател в Музикалната академия в Пловдив.

СЛЕД КОНЦЕРТА разговаряхме с проф. Владимир Радулов – един от най-големите познавачи на джаза в България, човека, когото с респект наричат „енциклопедия на джаза”. Всъщност неговата ерудиция е многостранна. Той е проф. д-р на педагогическите науки в Софийския университет, преподава в Софийския, Шуменския, Бургаския и Пловдивския университет, както и в Скопския, Белградския и Фламандския университет в Кортреин (Белгия), водещ изследовател в областта на педагогиката, психологията и рехабилитацията на хората с нарушено зрение. От 1978 г. е радиоводещ на едночасовото предаване „Джаз студио“ на БНР, което е и най-дългогодишното предаване на програма „Хоризонт". Проф. Радулов е от онези хора, които с познанията, позициите и сладкодумието си възвръщат позагубената ни вяра в наличието на истинска българска интелигенция.

*****

- Проф. Радулов, можем ли да кажем, че вече има изградени отношения между джаз групата ви и тукашната публика?
- Да, щом идваме вече три години, значи има изградени отношения с перспектива. Това е взаимно търсене. Ние чакаме с удоволствие да дойдем, знаем, че и тук ни очакват.

- Как преценявате троянската публика?
- Като зажадняла за изкуство. В един малък град няма богат избор и тя е принудена да търси. Мотивирана е. В такива градчета – малки, но със стари традиции, явно има хора, които носят тази потребност. Има добро ниво на част от публиката, която пък влияе на останалите. Троянската публика не е консервативна, тя реагира доста вярно на нещата.

- А една и съща ли тя за тия три години?
- Хората от по-възрастното поколение – да. Те знаят защо са тук. Но идват нови млади, усещам едно обновяване, което е много добре.

- Оптимист ли сте по въпроса за възпитаване на джаз публика в малко (българско) градче?
- Да, и говоря от опит. Чрез това, което съм правил през 70-те години - радиопредаването „Джаз студио“, концертите на живо, където винаги давам кратки обяснения, лекционна дейност в страната - съм подготвил голяма част от джаз публиката на 80-те. Това е сложен процес, който иска време. За да се приобщиш към нещо, първо трябва да го слушаш, постепенно започваш да го харесваш или пък не. Едва след харесването идва разбирането.

- Вярвате ли в приобщаването на сегашните млади към джаза?
- Колкото и шаблонно да звучи – те са бъдещето. Не са консервативни, директни са, искрени. Когато правиш така, че музиката да им харесва, те са щастливи, защото имат нов стимул и нови интереси.

- Как стигате до тях?
- Много е важно да се започне с нещо достъпно. Класическият джаз е ретро, но е директен стил, иде ти да си тактуваш, създава настроение и оптимизъм. Джазът е най-комуникативният музикален жанр, при него общуването между музикантите и публиката е много свободно. Това печели младите хора. Когато слушаме симфония на Моцарт, нямаме право да ръкопляскаме между отделните части. При джаза можем по всяко време, тук нещата се развиват във времето, той е импровизационно изкуство. 

Професорът на пианото и троянецът Павлин Павлов (тромбон) в галерия "Серяковата къща"
- Как се чувствате в троянската галерия?
- Джазът винаги се е развивал съвместно с други изкуства. Най-тясна е връзката му с танцовото – степа, американския мюзикъл. Съжителства и с изобразителното – една обложка на диск например ви казва още нещо за музиката. Изкуствата взаимно си помагат. Много важно и полезно е да свирим в картинна галерия. Такова събитие обединява музиканти и художници, кара ги да мислят заедно и взаимно да изпитват удоволствие.

- Нашият разговор е в навечерието на троянския празник Петковден. Какво ще пожелаете на троянци?
- От цялото си сърце им желая повече оптимизъм и солидарност. Да не забравят, че от всеки един много зависи. И често да си отговаряме на въпроса: какво ще стане, ако всички правят като мен?

Интервю на Нели Генкова-Маринова

Още по темата:

2 коментара:

Анонимен каза...

Нещо истинско!

Анонимен каза...

Оправете тия коментари, че с тази каптча хората не могат да пишат!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |