* „Една брошурка да имаше
и тя да беше раздадена в търговските обекти, за да се знаят хората
най-важното. Това е толкова просто“ * „На бизнеса и гражданите им беше
дадена зелена и широка улица за развитие. Превозното средство обаче са
нашите институции, от които зависи скоростта, с която се движим, и
докъде ще стигнем“
Интервю
Николай Тодоров е добре познат на троянци, включително и от страниците на Т21, но нека го представим накратко. Дългогодишен общински съветник, в момента също, но за последно, както сам подчерта, същото е и с политическата му ангажираност. Което не означава край на обществената му активност, напротив – ще посочим участието му, в повечето случай във водещата роля на инициатор и двигател, в различни значими проекти (като планинския маратон „Троян Рън“, който от тази година ще си има „двойник“ в съседно Априлци – „Априлци Рън“, кросовете в подкрепа на борбата с рака на гърдата, създаването на туристическия маршрут „По стъпките на Левски“ – от Къкрина през Троянския Балкан до Карлово и т. н.).
Икономист – магистър, с професионален стаж в НАП, в момента пред защита е докторската му дисертация по икономика, свързана с кръговата икономика и управлението на отпадъците. Активен предприемач – негово дело е троянският комплекс „Ривърсайд“. Човек с изключително остро гражданско чувство, умеещ да подкрепя и реализира добри граждански каузи. Женен, с една дъщеря, която завършва право в Софийския университет.
Този ни разговор е по най-горещата днешна българска тема – влизането ни в еврозоната и замяната на лева с евро. Едно изключително важно и добро за България събитие, което обаче се натъква и на своите противници и дори саботьори, както и на недостатъчната осведоменост на хората, за която вината не е само тяхна. Познаваме се отдавна и си говорим на ти.
– Сега да говорим на микрониво, което за обикновения човек е по-важно, защото той вижда това ниво. Колко има в портфейла, как текат нещата, като си вземе пенсията или си внесе пари, в магазина какво му връщат, как се държат продавачките, какво е настроението. Според моя опит всичко тече гладко, дори изненадващо гладко?
– България беше подготвена институционално и технически за приемането на еврото. Това, което не се свърши, е да се комуникира процесът.
– Тъй нареченият пиар?
– Еврото няма нужда от пиар. Еврото има нужда от това да се обясни какво се случва. За мен проблемът е системен. Българската държава никога не е комуникирала това какво прави и какво смята да прави. Няма българска институция, която да го е направила по качествения начин.
– Казваш, че това не е умишлено, че толкова си могат?
– Да, това е инерция от едни дефицити, които са от толкова десетки години назад. Просто не знаят как. Или не им се занимава. Мързи ги или не искат да заделят ресурс.
– Не е някакъв опит да се препъне процесът? Или има и такъв момент?
– Не мога да твърдя подобно нещо. По-скоро за мен е липсата на утвърдена методика, алгоритъм на действие в такива случаи. На това му се казва комуникационен план. Те нямат комуникационен план. Да пуснеш един кратък клип по националната телевизия, че идва еврото – това не е сериозно. Това не ти е вафла „Мура“.
– Спомена и местните власти, че и те имат дълг в тази посока.
– И те нищо не комуникираха. Ние сме свикнали нещо, което държавата не покрива, да се опитаме да го компенсираме чрез местната власт.
– Което е добре, нали?
– Което е добре. Но с еврото не стана. Една брошурка да имаше и тя да беше раздадена в търговските обекти, за да се знаят хората най-важното. Това е толкова просто, най-елементарният начин за комуникация. Социалните мрежи? Аз в социални мрежи такова нещо не видях. Основните телевизии даваха някакви интервюта и по-скоро си трупаха рейтинги върху това. В публицистични предавания на тема икономика невинаги канеха най-удачните хора, а такива, които се мъчеха да се правят на интересни, без да дават реална полза.
– А какво още трябваше да стане тук, в Троян?
– В Троян трябваше да покрием тези дефицити. Общинският съвет прие няколко наредби, които бяха продиктувани от Закона за еврото и където цените и таксите бяха превалутирани в евро.
– Казваш, че Общинският съвет си свърши работата?
– Не си свърши работата. Защото, когато нещо приемаш, съвсем естествено е да приемеш и решение как да го комуникираш с гражданите. Това, което не се прави. Ние сме свикнали всичко да се прави от кмета, защото така е по-лесно и по-лежерно. Колкото да критикуваме, че кметът е иззел всички функции на Общинския съвет, истината е, че той и да ги е взел, по-голяма част ние сме му ги дали. Доброволно, защото ни мързи. Сигнализирахме гражданите, че съвсем наскоро приехме пределни цени на таксиметровите услуги. Но доколкото сигналите са стигнали до мен, цените изобщо не се спазват.
– В момента возят за 3 евро, което е, грубо казано, около 6 лева, докато преди беше 5 лева.
– Това знам и аз. Ние в ОбС сме приели наредбата. Тука вече е основната функция на изпълнителната власт, на кмета. Второ – добре че се озаптиха и не се вдигнаха цените на водата и на такса битови отпадъци. Ако бяха се вдигнали, щеше да се влезе в колизия със Закона за еврото. Може да се тълкуват като спекулативни.
– Троян влезе без вдигане на местните данъци и такси в еврозоната, което е добре. Така ли?
– Основният риск при влизането на еврото – и е риск за всяка една държава, – е рискът от начално по-високо превалутиране, т. е. повишаване на цените.
– Как върви тоя процес в Троян? За такситата казахме, казахме и че който трябва да им дръпне ушите, засега не ги е дръпнал. А за малки магазинчета или за други, по-големи магазини има ли сигнали?
– На нашите регулаторни органи принципът е да работят след събитието. Няма превенция, а това е най-важното. Второ: в развитите демокрации и икономики в еврозоната, да вземем Германия, основният регулаторен орган е публичният – например бабите и дядовците, които са с повече свободно време и са наблюдателите на процесите.
– Нашите баби и дядовци също са много чувствителни, много наблюдателни и много гневни по тази тема, ама за да станат регулаторен орган като немските баби и дядовци, трябва да има кой да ги чуе.
– Точно така. Къде са горещите телефони? Снощи за първи път чух, че ще ги въвеждат. Сега ги няма. Има сайтове, но те няма как да се използват от повечето възрастни хора, особено по малките населени места и в по-отдалечени райони. А там най-лесно може да се тръгне към спекулативни цени. Там се намират най-социално уязвимите икономически групи. Това е другият основен стълб, който аз критикувам – че не се създадоха компенсаторни механизми за социално уязвимите групи. Тези, които, грубо казано, живеят от пенсия в пенсия или от заплата на заплата. Тях дори и малък марж на цените ги засяга силно, много по-чувствителни са.
– А какъв компенсаторен механизъм за тях би могло да има?
– Ние няма нужда да измисляме топлата вода или колелото. Нека да се види опитът на останалите малки, сродни на нас държави – Словения, Словакия, Литва, Естония, Латвия, Хърватия. Може да заложим и нещо иновативно, нещо по нашия модел. Но нека да го измислим.
– Нещо прави ли се все пак?
– Не се прави. Една брошурка в пенсионерския клуб да има за най-основните неща, които засяга еврото. Да бъдат слагани на входните врати на търговските обекти. На банките да бъдат изложени най-важните права и задължения на гражданите. Защото първите шест месеца са най-чувствителни.
– Ако националният горещ телефон се забави или не е ефективен, оправдана ли е идея за местен горещ телефон?
– Разбира се. По отношение на регулациите, които налага Община Троян, тя е задължена да упражнява въпросния контрол.
– Но това е самоинициатива, Общината не е задължена да направи местен горещ телефон. Закъсняло ли общинските съветници и общинската администрация да вземат такива мерки, които да помагат за плавност на процеса, за информационна подкрепа на хората? Дали ще стане това? Дали не е в процес вече? Сигурно имаш информация.
– Нямам информация.
– Ти, като дългогодишен общински съветник, буден общественик, успешен бизнесмен и скоро доктор по икономика – дай съвети какво да правим в тази ситуация, в която процесът върви, но явно има проблеми и подводни камъни.
– Съветът, който бих могъл да дам, е да се опитаме сами да си помогнем. Да опитваме да регулираме това, което държавата не успява да регулира. По отношение на влизането в еврозоната – това е един от най-добрите моменти в съвременната българска история. Ние заехме мястото си там, за където си мечтаехме преди 20 години.
– Съвет за отношенията с банките?
– Това, което е разписано, е следното. До 8 август 2026 г. – без такси за обръщането на книжните левове в евро, а обръщане на монетите – до 31 декември 2026 година. БНБ може да прави това безсрочно. Търговските банки също биха могли, но е въпрос на тяхно самостоятелно решение по правилата, които те си определят.
– Казваш ни, че никога няма да загубим българските си левчета и стотинки, ако сме ги забравили някъде в дюшеците и по кутиите?
– Точно така. И другото, към което призовавам, е да се проведе коректна информационна кампания. Единствените, които алармират за правилата, са журналистите, и хората са свикнали като регулаторен орган да ползват тях. Което е добре за журналистите, но е жалко за институциите. Ето веднага конкретен пример – за надраскана евробанкнота. Това беше тиражирано по социални медии, но трябваше да бъде комуникирано и от управителя на БНБ. Ние действаме след събитието.
– И какво става с тази банкнота?
– Тя не е унищожена. Може да си я ползва за сувенир, може да си я сложи в рамка, може да я даде на детето да си играе.
– Не може ли да я смени?
– Не, не може. Но как беше защитен от държавата общественият интерес? Защото това надраскване е вандализъм.
– Да завършим афористично. Как ще коментираш това, което ни се случи от 1 януари 2026 г. – влизане в еврозоната, т. е. приемане на еврото за платежно средство в България?
– На бизнеса и гражданите им беше дадена зелена и широка улица за развитие. Превозното средство обаче са нашите институции, от които зависи скоростта, с която се движим, и докъде ще стигнем.
– България беше подготвена институционално и технически за приемането на еврото. Това, което не се свърши, е да се комуникира процесът.
– Тъй нареченият пиар?
– Еврото няма нужда от пиар. Еврото има нужда от това да се обясни какво се случва. За мен проблемът е системен. Българската държава никога не е комуникирала това какво прави и какво смята да прави. Няма българска институция, която да го е направила по качествения начин.
– Казваш, че това не е умишлено, че толкова си могат?
– Да, това е инерция от едни дефицити, които са от толкова десетки години назад. Просто не знаят как. Или не им се занимава. Мързи ги или не искат да заделят ресурс.
– Не е някакъв опит да се препъне процесът? Или има и такъв момент?
– Не мога да твърдя подобно нещо. По-скоро за мен е липсата на утвърдена методика, алгоритъм на действие в такива случаи. На това му се казва комуникационен план. Те нямат комуникационен план. Да пуснеш един кратък клип по националната телевизия, че идва еврото – това не е сериозно. Това не ти е вафла „Мура“.
– Спомена и местните власти, че и те имат дълг в тази посока.
– И те нищо не комуникираха. Ние сме свикнали нещо, което държавата не покрива, да се опитаме да го компенсираме чрез местната власт.
– Което е добре, нали?
– Което е добре. Но с еврото не стана. Една брошурка да имаше и тя да беше раздадена в търговските обекти, за да се знаят хората най-важното. Това е толкова просто, най-елементарният начин за комуникация. Социалните мрежи? Аз в социални мрежи такова нещо не видях. Основните телевизии даваха някакви интервюта и по-скоро си трупаха рейтинги върху това. В публицистични предавания на тема икономика невинаги канеха най-удачните хора, а такива, които се мъчеха да се правят на интересни, без да дават реална полза.
– А какво още трябваше да стане тук, в Троян?
– В Троян трябваше да покрием тези дефицити. Общинският съвет прие няколко наредби, които бяха продиктувани от Закона за еврото и където цените и таксите бяха превалутирани в евро.
– Казваш, че Общинският съвет си свърши работата?
– Не си свърши работата. Защото, когато нещо приемаш, съвсем естествено е да приемеш и решение как да го комуникираш с гражданите. Това, което не се прави. Ние сме свикнали всичко да се прави от кмета, защото така е по-лесно и по-лежерно. Колкото да критикуваме, че кметът е иззел всички функции на Общинския съвет, истината е, че той и да ги е взел, по-голяма част ние сме му ги дали. Доброволно, защото ни мързи. Сигнализирахме гражданите, че съвсем наскоро приехме пределни цени на таксиметровите услуги. Но доколкото сигналите са стигнали до мен, цените изобщо не се спазват.
– В момента возят за 3 евро, което е, грубо казано, около 6 лева, докато преди беше 5 лева.
– Това знам и аз. Ние в ОбС сме приели наредбата. Тука вече е основната функция на изпълнителната власт, на кмета. Второ – добре че се озаптиха и не се вдигнаха цените на водата и на такса битови отпадъци. Ако бяха се вдигнали, щеше да се влезе в колизия със Закона за еврото. Може да се тълкуват като спекулативни.
– Троян влезе без вдигане на местните данъци и такси в еврозоната, което е добре. Така ли?
– Основният риск при влизането на еврото – и е риск за всяка една държава, – е рискът от начално по-високо превалутиране, т. е. повишаване на цените.
– Как върви тоя процес в Троян? За такситата казахме, казахме и че който трябва да им дръпне ушите, засега не ги е дръпнал. А за малки магазинчета или за други, по-големи магазини има ли сигнали?
– На нашите регулаторни органи принципът е да работят след събитието. Няма превенция, а това е най-важното. Второ: в развитите демокрации и икономики в еврозоната, да вземем Германия, основният регулаторен орган е публичният – например бабите и дядовците, които са с повече свободно време и са наблюдателите на процесите.
– Нашите баби и дядовци също са много чувствителни, много наблюдателни и много гневни по тази тема, ама за да станат регулаторен орган като немските баби и дядовци, трябва да има кой да ги чуе. – Точно така. Къде са горещите телефони? Снощи за първи път чух, че ще ги въвеждат. Сега ги няма. Има сайтове, но те няма как да се използват от повечето възрастни хора, особено по малките населени места и в по-отдалечени райони. А там най-лесно може да се тръгне към спекулативни цени. Там се намират най-социално уязвимите икономически групи. Това е другият основен стълб, който аз критикувам – че не се създадоха компенсаторни механизми за социално уязвимите групи. Тези, които, грубо казано, живеят от пенсия в пенсия или от заплата на заплата. Тях дори и малък марж на цените ги засяга силно, много по-чувствителни са.
– А какъв компенсаторен механизъм за тях би могло да има?
– Ние няма нужда да измисляме топлата вода или колелото. Нека да се види опитът на останалите малки, сродни на нас държави – Словения, Словакия, Литва, Естония, Латвия, Хърватия. Може да заложим и нещо иновативно, нещо по нашия модел. Но нека да го измислим.
– Нещо прави ли се все пак?
– Не се прави. Една брошурка в пенсионерския клуб да има за най-основните неща, които засяга еврото. Да бъдат слагани на входните врати на търговските обекти. На банките да бъдат изложени най-важните права и задължения на гражданите. Защото първите шест месеца са най-чувствителни.
– Ако националният горещ телефон се забави или не е ефективен, оправдана ли е идея за местен горещ телефон?
– Разбира се. По отношение на регулациите, които налага Община Троян, тя е задължена да упражнява въпросния контрол.
– Но това е самоинициатива, Общината не е задължена да направи местен горещ телефон. Закъсняло ли общинските съветници и общинската администрация да вземат такива мерки, които да помагат за плавност на процеса, за информационна подкрепа на хората? Дали ще стане това? Дали не е в процес вече? Сигурно имаш информация.
– Нямам информация.
– Ти, като дългогодишен общински съветник, буден общественик, успешен бизнесмен и скоро доктор по икономика – дай съвети какво да правим в тази ситуация, в която процесът върви, но явно има проблеми и подводни камъни.
– Съветът, който бих могъл да дам, е да се опитаме сами да си помогнем. Да опитваме да регулираме това, което държавата не успява да регулира. По отношение на влизането в еврозоната – това е един от най-добрите моменти в съвременната българска история. Ние заехме мястото си там, за където си мечтаехме преди 20 години.
– Съвет за отношенията с банките?
– Това, което е разписано, е следното. До 8 август 2026 г. – без такси за обръщането на книжните левове в евро, а обръщане на монетите – до 31 декември 2026 година. БНБ може да прави това безсрочно. Търговските банки също биха могли, но е въпрос на тяхно самостоятелно решение по правилата, които те си определят.
– Казваш ни, че никога няма да загубим българските си левчета и стотинки, ако сме ги забравили някъде в дюшеците и по кутиите?
– Точно така. И другото, към което призовавам, е да се проведе коректна информационна кампания. Единствените, които алармират за правилата, са журналистите, и хората са свикнали като регулаторен орган да ползват тях. Което е добре за журналистите, но е жалко за институциите. Ето веднага конкретен пример – за надраскана евробанкнота. Това беше тиражирано по социални медии, но трябваше да бъде комуникирано и от управителя на БНБ. Ние действаме след събитието.
– И какво става с тази банкнота?
– Тя не е унищожена. Може да си я ползва за сувенир, може да си я сложи в рамка, може да я даде на детето да си играе.
– Не може ли да я смени?
– Не, не може. Но как беше защитен от държавата общественият интерес? Защото това надраскване е вандализъм.
– Да завършим афористично. Как ще коментираш това, което ни се случи от 1 януари 2026 г. – влизане в еврозоната, т. е. приемане на еврото за платежно средство в България?
– На бизнеса и гражданите им беше дадена зелена и широка улица за развитие. Превозното средство обаче са нашите институции, от които зависи скоростта, с която се движим, и докъде ще стигнем.
(край)
Интервю на Генадий Маринов
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)