Рада Ганкова за еврото

* „Не ми е понятно защо някой няма да иска да е част от подобен проект“ * „Преди много години в едни магазин за пръв път ми върнаха ресто 5 евро и на банкнотата четири букви на кирилица“ * „Скоро започва лечение на дългогодишната ми травма“

Гореща тема
ВЕЧЕ е факт – от началото на 2026 г. България приема единната европейска валута евро (присъединява се към еврозоната), залегнало в договора за присъединяването ни към Европейския съюз (от 2005 г.). Поредната и решителна последна крачка към пълноправното членство на страната ни в най-успешния обществен съюз в историята на Европа и света. Направена въпреки неистовите и безогледни напъни срещу, в които не бе трудно да се открие рубладжийско-кремълското вмешателство и чиято цел бе не толкова отказ от еврото, а антиевропейска преориентация на България. В напъните срещу еврото се включи и този, който по конституция трябва да е обединител, а не разединител на нацията и още по-малко проводник на антибългарски интереси и политики – президентът Радев. Финалната санкция по присъединяването на България към еврозоната бе гласуването с огромно мнозинство в Европейския парламент (ЕП) – 531 гласа „за“ срещу само 69 „против“ (8 юли).

По-долу споделяме няколко кратки текста по темата за България и еврото от личния профил във фейсбук на нашата съгражданка троянка, добра приятелка и автор на Т21 Рада Ганкова. Особено важно в случая е, че Рада може да погледне на случващото се и отвън навътре, тъй като от доста години живее в европейската столица Брюксел, където работи като преводач в ЕП и другите институции на ЕС. Още за авторката – владее на най-високо ниво четири езика (испански, френски, английски и португалски), занимава се активно и с художествен превод, което й донесе годишната награда (за 2024 г.) на Съюза на преводачите в България, страстен читател и познавач и изследовател на езиковата материя, човек с остра социална чувствителност и активност. Т21   
ПОСТИГАМЕ МЕЧТАТА

ПРЕДИ много години кацнах в Брюксел без пари. Тоест с много малко пари, около 100 евро, които бях обменила в България, след като баба ми ми беше дала от спестените от пенсията си левове. Нямаше пари за хотел. Приюти ме един приятел. Тогава имаше концерт на любима португалска певица. Мариза. Този приятел ме попита искаш ли да отидем. Не. Защо – пита той, – все си мислех, че я харесваш. Харесвам я, но са ми останали само 5 евро, срам ме беше да си кажа. Мисля, че му дожаля за мен. Купи ми билет за концерта, а аз се чудех кога ще свърши туй нещо да смe недостатъчни, да не ни достига, да няма, да се ограничаваме във всичко. Изобщо това с нямането е ужасно нещо. Имането не е като нямането, както е казал, май беше Мечо Пух. 

СЛЕД този билет за концерт за мен еврото е символ на изобилие, на достъп до желаните неща, ако ще това желание да е да отидеш на концерт на португалска фадо певица. Целият ми съзнателен живот е минал под знака на Европа и Европейския съюз. Ученическите ми, както и студентските му години преминаха с една мечта - Европа и еврото. Исках да работя в Брюксел, за да се доближавам до тази мечта, малко поне, да я видя как става реалност. Не ми е понятно защо някой няма да иска да е част от подобен проект, но дълго време си мислех, че ще си остане само блян за моето поколение. Постигаме мечтата на едно или на няколко поколения българи.

„ЕВРО“ ВМЕСТО „ЕУРО“

ЕВРОПЕЙСКИЯТ съюз е арената, където се срещат езикът и политиката и има няколко примера за езикови въпроси, превърнали се в политически и юридически казуси. Такъв е случаят с еврото и изписването му с нашата азбука. Днес на евробанкнотите е изписано „евро“ на трите азбуки, които се ползват в държавите членки на Европейския съюз. 

СЛЕД КАТО
България бе приета в Съюза, възникна следния езиков спор. Европейската централна банка пишеше във всичките си документи „еуро“, пък българските институции смятаха, че трябва да си бъде „евро“. За нас беше неприемливо „еуро“, защото казваме Европа и европейски (а не Еуропа и еуропейски). Имаше и аргумент, че дифтонгът „еу“ е нетипичен за нашия език и че има само една дума с „еу“ (еуфория).

СКОРО бях на среща с колеги писмени преводачи и някой попита как се е решил по онова време въпросният езиков спор. Стана едни от  опитните колеги и разказа, че тогава България е заплашила, че няма да приеме Лисабонския договор, ако не й приемат изписването „евро“. Аз си спомням как преди много години в един магазин за пръв път ми върнаха ресто 5 евро и на банкнотата четири букви на кирилица.

ЗАПОЧВА ЛЕЧЕНИЕТО

НЯМАМ българска банкова карта и ми е много трудно да боравя с пари, докато съм в България, защото ако плащам с карта в магазин, ми вземат процент от похарчената сума заради превалутирането. Ако пък реша да изтегля пари в брой, пак ми вземат такса, различна, понякога 2 евро, понякога 10. 

ИМАМ голяма травма всеки път когато се прибирам в България и все живея със страха, че ще се окажа в ситуация да не мога да си платя в ресторанта или в таксито. Живея и с усещането, че крадат от парите ми, които отиват при банките за такси и таксички около обменния курс. Скоро започва лечение на дългогодишната ми травма.

7-11 юли 2025 г., Брюксел
Рада Ганкова

Още от и за същия автор:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |