Троянски дупки 2

* Вечните дупки на троянската Автогара – големият ни троянски срам; май е навремило за един як всенароден троянски протест, та дано! * В триъгълника до Белодробната болница – някак си не й прилича на българската Виена такава дупка насред

Без заобикалки (6)

Идеята на рубриката „Без заобикалки“, родила се през миналата 2023 г., е с красноречиви снимки, без много думи и, това е основното, без заобикалки да сочим разни неща из града и района ни, които бодат очите и главите. И плачат за оправяне. Пък дано побутнем/ускорим оправянето.Продължаваме „без заобикалки“ за троянските дупки и се извиняваме, че не се получи „без много думи“, но просто те (троянските дупки) са много и големи и нямаше как……Т21

(продължение) 

ТРОЯНСКИТЕ дупки. Продължаваме с поредните. И ако някой го усеща като заяждане – бърка. Всички ги знаем, те са от години/десетилетия, бодат очите на всички ни; на гостите ни – все повече, нали вече сме сериозна туристическа дестинация – също. Затова е задължително да ги посочим с пръст. Нищо че сме закъснели, по-добре късно отколкото никога, пък и те (дупките) са си, казахме го вече, троянски евъргрийн и актуалността (им) не се губи. А целта на това наше „дупчесто“ експлициране е една-едничка – да побутнем нещата към решаване. А дано… И кога, ако не сега – в началото на годината и на управленския мандат. И не, не е заяждане, от едната страна на барикадата сме.

ВЕЧНИТЕ ДУПКИ

Вечните дупки на автогаровия плац, Троян

НЯКОГА там е бил троянският колодрум, хубаво съоръжение за колоездачен град като нашия. Колодрумът отдавна го няма, но на мястото – кажи-речи в центъра, близо до гарата, достатъчно като площ – се появи друго хубаво нещо, троянската Автогара. Но както е хубаво, така е и наш десетилетен троянски срам, голям срам. Да оставим настрана факта, че иначе не лошата и строена за целта сграда на троянската Автогара не е пипана отдавна и е пределно овехтяла и някак неактуална, а би могло. Това е бял кахър, може да се преглътне. Говорим за обширното пространство пред сградата, обширния автогаров плац от няколко декара, където спират автобусите плюс съседната стоянка на такситата. Няколко декара в самия център на града, на толкова лично/представително място, на пъпа на Троян, в който пространствата са кът и това прави автогаровия плац още по-важен.

ВАЖНО, представително, знаково троянско място, но осеяно с толкова дупки. Не дупки – ями и кратери, десетки, стотици, сякаш тук се водят военни действия, някак сюрреалистично и антиутопично място. И, както казахме, така е открай време, от десетилетия, голям троянски срам, и голям троянски абсурд. И е още по-срамно, защото покрай това място минава основният троянски поток, на наши и гости, имиджово място е и ясно какъв имидж ни създава.

Изглед към сградата на троянската Автогара

ЗНАЕМ, че вината не е изцяло наша (троянска), дори не е основно наша. Но това не променя нещата, защото срамът е на наш гръб. Автогарата и част от плаца (теренът пред сградата) са на пловдивски консорциум, на който явно му е през оная работа за троянския обект, приватизиран някога на безценица, и явно идеята да инвестира тук му е съвсем чужда. Имало е подканяния през годините, но никакъв ефект. Имаше и опити на Община Троян, собственик на част от плаца, за някакъв съвместен проект, който да оползотвори/оптимизира и цивилизова това важно централно троянско пространство – пак на камък. Предлагани са и други варианти – същото, на камък.

И ДУПКИТЕ – малки, големи, още по-големи, кратери, ями си стоят и стават все по-дълбоки и по-срамни, и „от никъде взорът надежда не види“, както би казал дядо Вазов. А може би е навремило за един як всенароден граждански протест, та дано! Та дано изтрием срама. Но ние не сме такива хора. И ще си стоим с дупките…

НАЙ-ГОЛЯМАТА

Най-голямата троянска дупка зее до Белодробната болница

НА 2 ЯНУАРИ, връщах се с рейса на „Нешев“ от София и когато завихме от „Ботев“ по Главната (в триъгълника пред Белодробната болница), чух жена зад мен да казва на спътницата си: „Тази дупка тъй си я помня, докога ще стои!?“. Въпросната (най-голяма) троянска дупка сигурно е от 90-те, когато в съседство бе построена нова жилищна кооперация и се изкопаха основите за следващата, но нещо не се получи и всичко приключи дотук, с изкопаната огромна яма (дупка). Т. е. и тази троянска дупка си има десетилетна биография.

В НАЧАЛОТО ямата дори бе необезопасена, въпреки че покрай нея са двете най-натоварени троянски улици; имаше и инцидент – една известна троянка скочи с автомобила си в дупката, за радост и като по чудо без да се нарани. Та тази яма/дупка си зее и днес, макар че е поприкрита с някакви рекламни пана. Поприкрита, но не и обезопасена или поне не достатъчно и късмет е, че още някой не се е бухнал в нея и няма пострадали.

Ямата е поприкрита с рекламни пана (смокинов лист)

ЗНАЕМ, че дупката е частна и че частната собственост е неприкосновена, така и трябва да бъде. Но когато някакво частно безхаберие – мисля, че в случая спокойно можем да говорим за безхаберие – застрашава общата сигурност и, което не е маловажно, загрозява и руши имиджа на общото, би трябвало да има механизъм за решаване на проблема. Механизъм за натиск. И вероятно има такъв нормативен механизъм. Макар че, всеизвестно е, у нас често законът е „врата в полето“ и е като кучетата – те си лаят, керванът си върви.

ТА! Дано най-накрая някой обърне внимание върху тази най-голяма троянска дупка. Нали сме Троян и наскоро един кандидат-кмет на София ни даваше за пример и ни сравняваше със световния образец Виена. Някак си не й прилича на българската Виена такава грамадна дупка насред!

(следва)

17 януари 2024 г.

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Без заобикалки (1)
• Без заобикалки (2) 
• Без заобикалки (3) 
• Без заобикалки (4)
• Без заобикалки (5) Троянските дупки 1
  

Tweet