И Троян каза: Не е мъжко да удряш!

* Троянският протест в подкрепа на нарязаното с макетно ножче старозагорско момиче бе организиран от 20-годишната ни съгражданка Виктория Димитрова, също познаваща домашното насилие * Сред издигнатите плакати: „Нито една повече!“, „Докога?“, „Не е мъжко да удряш!“, „Докога жени ще завършват в куфари“, „Докога жертвата ще е виновна?“, „Кога ще има ефективни закони за домашно насилие?“

Виктория, Троян, 31 юли 2023 г.

Не на насилието

 

ТРОЯН беше сред десетките (повече от 30) градове в България и чужбина, в които в понеделник, 31 юли, се организираха протести срещу насилието над жени и в подкрепа на Дебора, старозагорското момиче, жертва на бруталния насилник с макетното ножче. А градът ни не помни такава силна гражданска реакция от години. Смелото троянско момиче, което организира чрез фейсбук събитието, е 20-годишната Виктория Димитрова, която миналата година завърши тукашното СУ „Св. Климент Охридски“, а наесен започва да учи „Национална сигурност“ във Великотърновския университет.

ПРИЧИНАТА да покани троянци на „мирен протест в подкрепа на пострадалото момиче от маниака с макетно ножче“ е дълбоко лична, а за организацията са й помогнали майка й и една приятелка. Виктория беше смела не само в своята инициативност, но и с думите, които изрече пред насъбралото се множество. Тя говори за това, че познава домашното насилие от своето ранно детство и какво причинява то на едно дете; настоя за закони, които да дават сигурност на жените; изрази искрената си съпричастност към съдбата на обезобразената Дебора и напомни, че младите момичета невинаги могат да разпознаят манипулативния насилник. Виктория, която за пръв път споделя публично нещо толкова лично, каза пред Т21: „Беше трудно, но си заслужаваше. Видях сълзите в очите на хората, почувстваха моето послание.“ Тя добави също, че е много доволна от броя на хората (по неофициални данни над 300 души – бел. ред.), дошли на площада, както и от това, че са били от всякакви възрастови групи.

ПЛАКАТИТЕ, издигнати от троянци, гласяха: „Не на насилието!“, „Докога жени ще свършват в куфари, разчленени, обезобразени, обръснати и т. н. Докога жертвата ще е виновна?“, „Кога ще има ефективни закони за домашно насилие?“, „Не се карайте кой да е главен прокурор, а създайте работещи закони“, „Кога съдебната система ще се събуди?“, „Искаме едно спокойно утре за децата ни“, „Драги народни представители, спите ли? Защото много хора не могат!“, „Не е мъжко да удряш!“, „Помните ли: Виктория, Евгения, Дарина и бебе Никол, Кремена, Красимира…“, „Бягайте, момичета! Бягайте, преди да ви шият 400 пъти или да ви намерят в куфар… Няма закони, няма институции, няма закрила… Бягайте!“, „Нито една повече!“, „Докога?“.

БЪЛГАРСКАТА лятна вечер в последния ден на юли показа, че някаква граница у нас е премината, че понятията за добро и зло не са съвсем размити, че имунната система на обществото все пак реагира. И че Троян е един достоен град в трудно време.

Т21

Снимки: Kams Photography и Т21

Начало

Tweet

МИГ-ът открива процедура за финансиране на всички видове малка по мащаби инфраструктура

ОБЯВА

МЕСТНА ИНИЦИАТИВНА ГРУПА - ТРОЯН, АПРИЛЦИ, УГЪРЧИН

Открива процедура за подбор на проектни предложения

за предОставяне на безвъзмездна финансова помощ

BG BG06RDNP001-19.552

„МИГ- Троян, Априлци, Угърчин М 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове  малка по мащаби инфраструктура” 

Сдружение „Местна инициативна група - Троян, Априлци, Угърчин” открива процедура за подбор на проектни предложения BG06RDNP001-19.552 МИГ - Троян, Априлци, Угърчин  

М 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове  малка по мащаби инфраструктура“

Оперативна програма: ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 2014 -2020Г.

Приоритетна ос : МЯРКА 19 ВОДЕНО ОТ ОБЩНОСТИТЕ МЕСТНО РАЗВИТИЕ

Основната цел на процедурата:

Мярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" има за основна цел да насърчи социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони и  следните подцели:

-                  осигуряване на инвестиции за подобряване на публичната инфраструктура, която  е основен фактор за осигуряване на базови услуги на населението в градовете и в селата и за осигуряване на достъпа до тях.

-                  подобряване на  физическата среда в обектите и съоръженията за реализиране на услугите в сферата на образованието и социалните грижи, науката и културата, водоснабдяването и канализацията, енергоснабдяването, телекомуникациите, транспорта, благоустройството, физическата култура, спорта и отдиха.

Процедурата за безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

1. НАИМЕНОВАНИЕ НА МЯРКАТА ОТ СТРАТЕГИЯТА ЗА ВОМР

Мярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове  малка по мащаби инфраструктура”

2. ДОПУСТИМИ КАНДИДАТИ

По мярка 7.2. допустими за кандидатстване са :

•          Общините Троян, Априлци, Угърчин;

•          Юридически лица с нестопанска цел за дейности, свързани със социалната и спортната инфраструктура и културния живот;

•          Читалища за дейности свързани с културния живот

3. ДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ

Допустими за финансиране са следните дейности:

1.     Строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища, улици, тротоари, и съоръженията и принадлежностите към тях;

2.     Изграждане и/или обновяване на площи, за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение;

3.     Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на социална инфраструктура за предоставяне на услуги, които не са част от процеса на деинституционализация на деца или възрастни, включително транспортни средства;

4.     Реконструкция и/или ремонт на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност;

5.     Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на спортна инфраструктура;

6.     Изграждане, реконструкция, ремонт, реставрация, закупуване на оборудване и/или обзавеждане на обекти, свързани с културния живот, вкл. мобилни такива, вкл. и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства;

7.     Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общинска образователна инфраструктура с местно значение

4. ДОПУСТИМИ РАЗХОДИ

Разходите се свеждат до:

1. Изграждането, включително отпускането на лизинг, или подобренията на недвижимо имущество;

2.  Закупуването или вземането на лизинг на нови машини и оборудване, обзавеждане до пазарната цена на актива;

3.  Нематериални инвестиции: придобиването или развитието на компютърен софтуер и придобиването на патенти, лицензи, авторски права, търговски марки.

4. Общи разходи, свързани с изброените по-горе, например хонорари на архитекти, инженери и консултанти, хонорари, свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивост

5. ПЕРИОД ЗА ПРИЕМ И МЯСТО ЗА ПОДАВАНЕ НА ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

2-ри период на прием на проектни предложения през 2023 г.

Начален срок за подаване на проектните предложения: от 01.08.2023 г.

Краен срок за подаване на проектни предложения: до 16.30 часа на 31.10.2023 г.

3-ти период на прием на проектни предложения през 2023/24 г.

Място на подаване на проектните предложения: Подаването на проектно предложение по настоящата процедура се извършва по изцяло електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020) единствено с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

6. БЮДЖЕТ НА ПРИЕМА

Общият финансов ресурс по настоящата процедура е: 32 770,08  лева  и е формиран на основание остатъчен финансов ресурс от предходна процедура.

7. МИНИМАЛЕН И МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА ФИНАНСОВАТА ПОМОЩ, ПРЕДОСТАВЯНА ЗА ПРОЕКТ

Интензитет на подпомагане:

Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за един проект е 20 000,00 лева.

*)Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за един проект е до 75% за проекти с генериране на нетни приходи, което представлява 15 000,00 лева.

Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за един проект е 390 000,00 лева.

 

Минимумът на общите допустими разходи за един проект е 20 000,00 лева.

Максимумът на общите допустими разходи за един проект е 390 000,00 лева.

 

Финансовата помощ за един проект не може да надвишава 390 000 лева.

 

Максималният интензитет  на  безвъзмездната финансова помощ (БФП) е до 75%  за проекти генериращи нетни приходи,  и до 100%  за проекти не генериращи приходи..

8. КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ТЯХНАТА ТЕЖЕСТ 

Кликни за уголемяване

 9. ЛИЦЕ/А ЗА КОНТАКТ И МЯСТО ЗА ДОСТЪП ДО ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ

Лице за контакт: Стелиана Бошнякова, тел. 067053838; е-mail: migta@abv.bg

Пълният пакет документи за кандидатстване са публикувани на следните интернет адреси:

-        на сайта на Сдружение „МИГ – Троян, Априлци, Угърчин - http://www.migta.eu/;

-        на сайта на ИСУН https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Active

10. НАЧИН ЗА ПОДАВАНЕ НА ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Подаването на проектно предложение по настоящата процедура се извършва по изцяло електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020) 

МИГ Троян, Априлци, Угърчин 

 Начало

Tweet

Моите момчета!

* Не искаха нищо, просто искаха да помогнат и се радваха, че помагат; попитах ги за имената им – Николай, Георги, Иван и Иво

Добрата новина

Моите момчета!

СЛУЧИ ми се насред пътя – в събота привечер, 29 юли, до бензиностанция „Петрол“ на ул. „Карцов“ в горния край на Троян. Белята не бе голяма, но неприятна и трябваше да се реши на място – скъса се ауспухът на „Пежо“-то ми и трябваше да се „върже“ някак си, за да се прибера. И още по-неприятна в почивния ден, когато (и) майсторите си почиват. Но явно имах късмет, яви ми се в лицето на група млади, усмихнати, чевръсти и изключително сърдечни троянски цигани, които по време на аварията бяха на пейките в чудесния парк срещу бензиностанцията.

МОМЧЕТАТА дойдоха, упътиха ме къде да спра безопасно, вдигнаха автомобила на крик, донесоха инструменти, тел и т. н. и буквално за минути закрепиха ауспуха – така че да не трака и да мога безопасно да продължа. Не искаха нищо, просто искаха да помогнат и се радваха, че помагат. Единият от мургавите момчета обаче ме позна и каза: „Напишете в „Троян 21“, че не сме лоши хора!“. Не сте, момчета, и ви благодаря от сърце – добри хора сте, сгряхте ме, дори повече, дадохте ми вяра (в доброто).

НЕ МИ ПОИСКАХА нищо, както казах, просто искаха да помогнат. Но аз не можех само с благодарност, дадох им 20 лв., жена ми, тя бе с мен в перипетията, се сети и за един пъпеш, бе толкова ароматен, че колата ухаеше, дадохме им и него, дано ви е било сладко, момчета. Попитах ги за имената им – Николай, Георги, Иван и Иво. Моите момчета!

29 юли 2023 г., Троян

Генадий Маринов, гл. ред. на „Троян 21“

Начало

Tweet

Владо Илиев спечели Troyan Run 2023

* Най-добрият български биатлонист спечели в дългата дистанция при мъжете; троянска победа и при жените – грабна я Маринела Цекова * Аплодисменти за най-възрастния участник – 71-годишният медик Петко Петков-Цампа * Организаторът Николай Тодоров: „Считаха ни за луди. И ние бяхме луди“

Добро начало

Стартът е даден, в средата – фаворитът Владимир Илиев, Troyan Run, 29 юли 2023 г.

ПЪРВОТО издание на Troyan Run (2023 г.) – прощъпулникът на планинския маратон, следващ маршрута, по който великият Апостол на свободата Васил Левски е преминавал през Троянския Балкан от Южна към Северна България, организиран от гражданското Сдружение „Троян в бъдещето“ и Спортен клуб по ориентиране „Хемус“ (Троян), провел се на 29 юли, събота, със старт финал на площада при читалището в с. Орешак – надмина очакванията. 

 

Семейство Чоканови от Троян са редовни

участници в кроса „По стъпките на Левски“, 

застанаха на старт и в Troyan Run 2023

БЛИЗО 400 участници от цялата страна, сред тях и няколко бегачи от съседна Румъния, в трите дистанции – 10 км (денивелация 280 м), 15 км (денивелация 340 м) и 24 км (денивелация 920 м). Отлична организация (подготовка на трасетата, логистика), чудесно време (без големи горещини) и много настроение. Наистина добро начало, което подсказва, че обявеното от организаторите развитие на състезанието за догодина, когато ще се добавят още две дистанции – 42 км и 68 км, плюс велосипеден маршрут, стъпва на здрава основа и няма причина да не се реализира.

„ПРЕДИ три месеца, когато започна подготовката, никой не ни вярваше, че ще успеем. Считаха ни за луди. И ние бяхме луди“, шеговито сподели на микрофона секунди преди старта моторът на проявата – председателят на „Троян в бъдещето“ и запален планински бегач Николай Тодоров. „Голямо благодаря, че ни повярвахте! Считайте се поканени за изданието догодина, надяваме се то да е успешно като сегашното“, бяха пък думите му при връчването на наградите – медали и материални награди, осигурени от спонсорите.

Най-високо на почетната стълбичка – Владимир Илиев, вляво организаторът Николай Тодоров

ГОЛЕМИЯТ победител в Troyan Run 2023 – на 24 км при мъжете, бе повече от очакван, звездата на българския биатлон, спортист №1 на България за 2019 г. и наш съгражданин Владимир Илиев. За съжаление другата ярка троянска звезда в зимните спортове – световният шампион по ски ориентирането и №1 в своя спорт у нас за всички времена Станимир Беломъжев, който бе подал предварителна заявка, не успя да се включи заради участие в тренировъчен лагер и очакваният „сблъсък на титаните“ не се състоя, да се надяваме, че догодина. Не застана на старт, по здравословни причини, и трупащият слава и победи в планинските бягания друг наш земляк – младият Христо Минков, но и него ще очакваме догодина. 

 

Победителката при дамите Маринела Цекова (в средата); вдясно – най-възрастният участник Петко Петков-Цампа

ПОБЕДАТА при жените също бе троянска – за Маринела Цекова, състезател с много успехи и призови класирания в подобни състезания. Трябва да споменем още един шампион в Troyan Run 2023 – най-възрастният участник, и той троянец, 71-годишният медик Петко Петков-Цампа, който измина дългата дистанция (24 км) и остави зад себе си доста по-млади състезатели.

ЗА НАКРАЯ оставихме щипка критика, съвсем добронамерена – вероятно поради недостатъчната разгласа и реклама (пиар), а и поради липсата на съпътстващи атракции публиката бе малко, или поне не толкова, колкото заслужаваше подобна амбициозна проява. Но това не е беда, сигурни сме, че догодина и в тази посока нещата ще са на шест. Защото, освен спортния смисъл, Troyan Run може да стане важен елемент от туристическата марка „Троян“, да привлича хора от близо и далеч и да „работи“ за туристическия бизнес в района, потенциалът го има.

Т21  

Начало

Още по темата:

• Подготвя се първото издание на „Troyan Run“

Tweet

Да не спираме да обичаме Алеко

* „А когато реалните новини са като вицове, само че по-смешни – тогава усещаш, че си се прибрал у дома“ * „Проблемът не е в нито едно знаме и нито едно хоро. Проблемът е в лъжата, че тия неща трябва да се противопоставят на нашата принадлежност към Западната цивилизация“

 

Взето назаем

Иван Ланджев

Един фрагментиран и неголям текст, който обаче някак „неусетно“, като пъзел, сглобява картината на днешна България, на опитващата се и все не успяваща да се откопчи от лапите на посткомунизма и съветизма мила наша родна страна. Не особено радваща и не особено оптимистична картина, защото „Хората си обичат Щастливеца и това е. И той си е Щастливец навсякъде. Освен в България“; но все пак носеща надежда, защото „Човек може да обича и Бай Ганьо, няма проблем. Но не за сметка на Алеко. Много е важно да не спираме да обичаме Алеко“.

Авторът, 37-годишният Иван Ланджев, е завършил философия и културология в Софийския университет, доктор е по руска класическа литература, поет, есеист и сценарист. С литературна известност, награди и преводи в чужбина. Един от силните млади гласове на днешната българска култура. Този му „предизвикан“ текст е писан след скорошното завръщане от специализация в САЩ, препечатваме го от сайта „Булевард България“ (www.bulevardbulgaria.bg). Т21

„ДАМИ И ГОСПОДА, добре дошли в София“, мънка в обичайния си каданс командирът на самолета, казва колко градуса е, пуска заучена шега и ето – кацаме на мястото, което наричат „Враждебна“. Тоест вкъщи. Но аз не вярвам, никога не съм вярвал, че е наистина враждебна – лаская се от мисълта, че с родината сме си липсвали взаимно.

Дълго време ме нямаше, липсваше ми музиката на българския език. И точно затова не си пускам музика, а отварям новините. Мелодията тутакси започва да се лее, още първата новина е страхотна – Иван Гешев казал, че „Мефистофел е продал душата си на дявола“ (всъщност Фауст е продал душата си на Мефистофел, т. е . на дявола – бел. ред.). Тия приказки са от Лукавия, да знаете… Започвам да се чудя какво ще стане, ако тоя човек утре научи за Луцифер, Велзевул и Сатанаил? Чуденето ми не продължава дълго, понеже махат Гешев, деинсталират го, точно както си го бяха инсталирали. И, разбира се, заместникът му е Сарафов. Не врат, а шия. Не съсед, ами комшия. Какво излиза – цитатът на Гешев е правилен. В България наистина Мефистофел си продава душата на дявола. Всичко е едно и също, само че още повече. А когато реалните новини са като вицове, само че по-смешни – тогава усещаш, че си се прибрал у дома. „Дами и господа, добре дошли…“

***

МИНАВАМ паспортен контрол. Сигурно си въобразявам, но ми се струва, че ми гледат снимката с недоверие. Колко ли време ще им трябва да ме обявят за чуждестранен агент, понеже бях на специализация в университет в САЩ? Кога това се превърна от нещо хубаво в нещо лошо? Всъщност, мен са ме обявили за западен агент още отпреди да замина. Винаги съм харесвал троловете в коментарната секция, защото интелектуалното усилие, което се изисква, за да говориш глупости, понякога може да бъде възхитително. Дори самото похабяване на това усилие е впечатляващо.

***

НАПРИМЕР под интервю за новата ми книга един такъв пише: „Идва от Чикаго и вика „Ние“. Не сме вече „ние“ с „вас“, отродили сте се. Не сте част от „нас“. Ние не обичаме да идват да ни морализаторстват, точно пък от Америка!”. Забележете – вече е лошо изобщо да си ходил до Америка, не да си невъзвращенец. Предател си още с пътуването. Честно, кога стана това нещо?! Нали проблемът уж беше, че хората отиват и не се връщат? Ето, аз се връщам… и пак проблем! Should I stay or should I go? (Да остана или да напусна?) Как тъй не сме „ние”, бе, драги? Нали всички сме българи… И ти, и (колкото и да не ти се иска) – аз. Позволи ми да обичам общата ни родина, позволи ми да ходя където си искам и да се връщам. Бъди така добър. Аз на теб не ти преча по никакъв начин, освен май… със самото си съществуване. Ще ме извиняваш.

***

ТРОЛЩИНАТА се е радикализирала до степен, в която вече не се разбира човекът лъже ли, или има когнитивен дисонанс. Всякаква надежда за елементарна логика отдавна е изоставена. Прави се “поход за мир” с гордо развятото знаме на агресора. И накрая този пацифистки порив се увенчава с… хвърляне на червена боя по сградата на Европарламента. Знам, че новината е стара, но ефектът е дълготраен. Има нещо трогателно в мащаба на заблудата – докато Путин съвсем буквално бомбардира Украйна, у нас за заплаха се възприема… Европейският съюз, в който членуваме доброволно. Докато самодържецът се дъни епохално, у нас със сериозен тон се говори как пучът на Пригожин всъщност доказва (за пореден път!) гениалния master plan на Русия. Според българския пишман аналитик Путин просто не може да сбърка, каквото и да стори. А когато бърка, е най-прав.

***

ДОКАТО ракетите се изстрелват от изток, големият ни зор тук е „защитата” от… западното влияние. Чуваме ли се добре – „защита от западно влияние”. Коя година сме?

– Западно влияние?
– Сакън, другарю капитан!

Тази размяна на реплики между Тодор Колев и Георги Русев в „Опасен чар” е безсмъртна, като много други лафове от филма. И въпросът, и отговорът са култови – най-лошото, което могат да те питат и единственото, което можеш да отговориш. Запад? Сакън!

Но на какво точно се смеем тук? Защо е било смешно още тогава, през 1984-а? Не е трудно да го видим. Осмива се самото разбиране на западното влияние като заплаха. Хората дотолкова са се наслушали на тая простотия, набивана в главите им от властта, че са се бъзикали с нея и са я иронизирали под път и над път. Не става дума дори за някакъв бунтарски дух, а за форма на оцеляване в абсурда. Шегуваш се така, че да не те разберат ония, дето и без това не разбират от шеги. И привидно изпълняваш, но и ти, и съседът под теб, и съседът над теб, знаете, че тая работа е загубена работа. На доизживяване е. Да смяташ западното влияние за опасност е толкова очевидно нелепо на фона на родната действителност, че няма как да не стане комично. Общо взето цялата страна вече отдавна е знаела, че това с „гнилия Запад” и „упадъчното” влияние е пълна глупост. И е въпрос на време един режим, който се нуждае от изфабрикувани външни заплахи, за да оправдава безумията си, да се разпадне отвътре.

***

ИДЕОЛОГИЯ, която е толкова уязвима, че трябва да разчита на измислени заплахи отвън, е способна на забележителни абсурди. Примерно да докараш зорлем масов глад в най-плодородната област на Европа (да, необходимо е да припомняме Гладомора). Или пък да построиш стена насред Берлин. И понеже не можеш да признаеш очевидното – че стената е издигната, защото хората просто искат да избягат (толкова им е хубаво в социализма) – трябва да кажеш, че е защитна стена, която предпазва същите тези хора от Западната заплаха. Важно е да опазим народа, затова го затваряме като добитък. Заплахата от западната лошотия е така надвиснала над социалистическия рай, че (пак от загриженост) на гражданите е отнето правото да се придвижват свободно – точно като животни.

 

***

ВЕЛИКА ЗАПЛАХА е тази, заради която хората си рискуват живота и бягат, само и само да се доближат до нея. И се налага да бъдат „предпазвани” насила (в момента Украйна също бива „предпазвана” от Западната заплаха, целият свят вижда как). Абсурдността на това положение ражда градски фолклор през 20. век – стотици вицове, направо цели жанрове само в Съветския съюз. Западът така силно гние, че целият Източен блок е опиянен от аромата (му) и всеки нормален човек тайничко си мечтае и той, ако може, някога да гние така.

***

ВПРОЧЕМ, не съм съвсем прав при датирането, защото подигравката с клишето за „гнилия Запад” е още по-стара. Тя се ражда заедно със самото клише, през първата половина на 19. век. В Руската империя по това време спорят славянофили, западници и почвеници. И абсолютно всичко от това, което чуваме днес, до последната глупотевина, се е казало още тогава. Дори и идиотщините за сатанизма са от онова време. Разговорът изобщо не е мръднал и няма как да мръдне, защото същинска алтернатива на „зловредното западно влияние” никога не е предлагана. Предлага се само тролене, издигнато до степен на държавна политика. Съвсем естествено е хората да се шегуват с това, то си е за подигравка.

***

КЪДЕ ОБАЧЕ са нашите шеги днес, защо всичко стана толкова сериозно? Защо Костадин от Варна публично призовава „цялата тази уродлива сган” (демек ние, дето просто не сме съгласни с него) „да бъде унищожена”?! Този български патриот се кани да унищожава инакомислещи българи, докато депутатите му си захранват влоговете в евро, а техните деца придобиват апартаменти на безценица. И нищо от това всъщност не ме учудва. Чудя се само на електората – толкова ли не сте виждали тарикати?

***

ЗЛОТО винаги се взема на сериозно. То по това се и познава – не умее да се шегува със себе си. И не умее да се радва на нищо у другия. Костадинов и компания успяха да излъжат много българи, че се намират в революционна ситуация. А в нея няма време за анекдоти и самоирония. Резултатът от тази евтина лъжа е подмяната на патриотичното чувство, израждането му до някаква плакатност – като си тръгнал на „освободителна война“, естествено и знамената, и пилоните ще стават все по-големи и по-високи, призивите все по-шумни, боята по Европарламента все по-червена. И всеки български успех на Запад (а през последните години успехите ни са все повече и по-значими), ще бъде тълкуван като предателство и обясняван със световни заговори срещу българщината. Много, ама много долна подмяна е това.

***

ПРОБЛЕМЪТ не е в нито едно знаме и нито едно хоро. Проблемът е в лъжата, че тия неща трябва да се противопоставят на нашата принадлежност към Западната цивилизация. Проблемът е, че са принизени до това да воюват със „западното влияние”. Няма такъв антагонизъм, разберете. Това са измишльотини и евтини тарикатлъци.

***

Паметникът на Алеко Константинов (Щастливеца) в Чикагския университет, САЩ, е поставен през 1994 г. по повод 100-годишнината от Световното търговско изложение в Чикаго, описано от Алеко в пътеписа му „До Чикаго и назад”

ПОСЛЕДНО, не за западното, а за българското влияние на Запад. В централната сграда на библиотеката към University of Chicago има бюст на нашия Алеко. Нямах търпение да го видя, когато пристигнах. После разбрах нещо любопитно – в кампуса вече си има утвърден обичай покрай Щастливеца. Оказа се, че много студенти му принасят дарове, за да си повишат успеха, а голяма част го правят без дори да знаят кой е. Оставят му закуски, цветя, понякога кафенце... Хората си обичат Щастливеца и това е. И той си е Щастливец навсякъде. Освен в България. Човек може да обича и Бай Ганьо, няма проблем. Но не за сметка на Алеко. Много е важно да не спираме да обичаме Алеко.

1 юли 2023 г.

Иван Ланджев, в www.bulevardbulgaria.bg

Начало

Tweet

„Защо ни е да помним?“

* „Приятели, вървете и вижте, и чуйте! За тези събития трябва да се говори! Те са част от близката ни историята, част, която никога не бива да се повтаря!“

Пламена Колева

Уроците на историята

Един от големите проблеми на нашето българско общество днес е отказът да се вгледаме в близкото си комунистическо минало – смело и без извъртания да разнищим онези 45 комунистически години (1944-1989 г.) и последвалите вече няколко посткомунистически десетилетия. Този отказ ще ни влече беди и занапред и затова всеки, макар и малък, макар и частичен, опит да погледнем в това грозно минало, е важен. Какъвто е и настоящият (опит) – едно троянско момиче, 9-класничката от тукашното СУ „Васил Левски“ Пламена Колева, насърчена от преподавателката си по история Цветелина Мутафова, кандидатства, класира се и участва в националното лятно училище „Защо ни е да помним?“, провело се в гр. Белене, в близост до който се е намирал едноименният комунистически концлагер. По-долу – вълнуващият разказ на Пламена. Т21

Гледка към комунистическия концлагер „Белене“ – Обект 2, остров Персин; циничният надпис на арката е „Да, човек звучи гордо! “ и много напомня онова „Arbeit macht frei“ (Работата ви прави свободни) в Аушвиц

В НАЧАЛОТО на лятото  по идея на преподавателката ми Цветелина Мутафова кандидатствах за лятното училище „Защо ни е да помним?“ – проект на „Софийска платформа“ със спонсор „Америка за България“ . Обучението се проведе в град Белене, разположен на брега на  Дунава. Групата се състоеше от 23-ма ученици и студенти на възраст от 16 до 24 години, пристигнали от различни краища на страната.

Паметникът на мъченика за вярата

епископ Евгений Босилков, гр. Белене

ПРЕЗ ТАЗИ седмица изживях разтърсващи емоции, научих за събития, липсващи в учебниците ни и най-вече се запознах с прекрасни хора. Всеки  ден се срещахме с различни  лектори. С тях проведохме беседи по разнообразни теми като: „Българският комунизъм в контекста на тоталитарните режими“ и „Ролята на тайните служби“ с проф. д-р Момчил Методиев;  „Репресии и съпротива“ с Борислав Скочев, автор на книгата „Концлагерът „Белене“, 1949-1987“; „Защо ни е да помним“ с отец Паоло Кортези; „Архивите на комунистическия режим“ с доц. д-р Михаил Груев; „По-добре ли се живее в демокрация?“ с Христо Панчугов.

В ПРОГРАМАТА бяха включени многобройни творчески задачи. Имахме възможност да се докоснем до автентични протоколи, архиви и снимки, провеждахме разпалени дискусии. Впечатляваща беше срещата ни с двама бивши затворници, преживели ужаса на концлагера – Никола Даскалов и Цветана Джерманова. Въпреки травмиращите спомени, те споделиха с нас своите лични преживявания в лагера. Съпреживяхме документалния филм „Оцелелите. Разкази от Белене“, присъствахме на откриване на изложбата „Четенето по време на комунизма“. Особено въздействащо беше посещението на остров Персин, където се е намирал концлагерът и Обект 2, мястото за въдворяване на политически затворници.

Останки от концлагера на остров Персин

ВСИЧКИ тези места, лекции и разговори  оставиха белег в мен. Радвам се, че събрах кураж   да стана част от това преживяване. Инициативата се провежда всяко лято и препоръчвам на младите хора, които се интересуват от темата, да кандидатстват за обучението. Приятели, вървете и вижте, и чуйте! За тези събития трябва да се говори! Те са част от близката ни историята, част, която никога не бива да се повтаря!

Пламена Колева, 

9. клас, СУ „Васил Левски“, Троян

Начало

Tweet