Венци Венев: Целта ни е да сложим на масата една нова торта (1)

* „Слушай какво бе, човек, дай едно рамо на съюза, защото заминава по дяволите“ * „БТС винаги го е имало и ще го има, преди нас го е имало и след нас ще го има“ * „Идеите ни за хижа „Христо Смирненски“ в Рила и за Туристическия дом в Троян са толкова сходни – искаме да станат национални бази за спортове на открито“
Интервю
Венци Венев
Венци Венев, известният бизнесмен (ф. Сивен“) и председател на Българския туристически съюз (БТС), пристигна в Троян специално. За това, поискано от него, интервю във вестника ни в отговор на нападките на Валентина Милева, наемател на Туристическия дом „Никола Габърски“ на Къпинчо над Троян и председател на тукашното Туристическо дружество „Амбарица“, и по последните събития около въпросния атрактивен, но тънещ в занемара от години троянски туристически обект (виж „Валентина Милева: Вписахме БТС, мислехме за добро“ (1) и (2) – бел. ред.). Но и изобщо за случващото се днес в БТС – тази спорна, а за нас още по-спорна организация след опитите й да тури ръка върху перлата на Троянския Балкан хижа „Амбарица“ и заведеното съдебно дело за пари срещу стопанката й Ема Гатева, която възроди хижата и я върна на туристите.

Г-н Венев, който е и състезател по ориентиране, се свърза с нас чрез свои троянски приятели от спорта – Тошко Станчев и брат му Милко Станчев; а по време на интервюто в редакцията дойде, и последваха бурни прегръдки, Иван Беломъжев, треньорът и баща на световния шампион по ски ориентиране Станимир Беломъжев, и също приятел с председателя покрай ориентирането. Една силна тройна троянска референция за г-н Венев, който от година е начело на БТС и има амбицията на върне позициите и принципите на съюза.
– Кажете ни най-напред няколко думи за Вас самия?
– От Шумен съм, състезател по ориентиране, сега продължавам да се състезавам, на 56 години. Познавам и обичам Троян и района – още от малък, когато идвахме на състезания тук, в Троян, Орешак, Баба Стана. Още в началото на демокрацията основахме нашата фирма – „Сивен“, за производство на спортни облекла, тогава имаше голям дефицит за тази стока, работим добре и днес и изнасяме за целия свят. Спортът и бизнесът при нас вървят ръка за ръка и си помагат успешно един на друг и фирмата ни, слава на Бога, върви много успешно, имаме клиенти от най-невероятни дестинации – например от Нова Каледония, Тасмания, САЩ, доскоро и от Русия, може да се каже, че хората ни познават. Женен съм, с две деца – дъщеря и син, които вече са големи и ми помагат в бизнеса. В по-ново време бизнесът ни се разви и в по-друга посока – разпределихме го в няколко направления, като в момента едно от основните, наред с облеклата, е да се занимаваме с индустриални недвижими имоти. Имаме няколко предприятия в страната, които работят успешно, имаме и много силен екип.

Председателят и приятелят му Иван Беломъжев пред редакцията на Т21, Троян, 20 април 2023 г.
– Добре, но изниква един въпрос – защо голям и успял бизнесмен се захваща с това нещо, БТС, което, първо, е със съмнително реноме в момента, забъркано в множество скандали, доказало неефективност на много места? Последният голям скандал е с хижа „Христо Смирненски“ в Рила – кажете ни и за тази хижа, говори се за мутри, атака, което наподобява и нещо, което се е случвало в Троян, с хижа „Амбарица“, само че там неуспешно.
– Причината да се занимавам с Българския туристически съюз е много ясна. Още в детството ми, и баща ми, и майка ми бяха в Туристическо дружество „Мадарски конник“ в Шумен. Аз съм, така да се каже, потомствен турист. Като член на клуба по ориентиране и дългогодишен състезател по ориентиране също имам тази връзка – тъй като ориентирането бе в системата, част от БТС. И цялата ориентироваческа общност е свързана малко или много с туристическите дружества по места, а туристическите дружества от своя страна – с Централния съвет на БТС. Това е причината, поради която аз имам доста добра и подробна информация за историята на БТС, за проблемите, които има съюзът и които продължават да съществуват. Дълго време бях извън, наблюдавах отстрани как се развива организацията. И съвсем случайно, даже спонтанно, преди около година ми казаха: „Слушай какво бе, човек, дай едно рамо на съюза, защото заминава по дяволите, дай да направим нещо!“.

– И вярвате ли, че ще се получи, оптимист ли сте за БТС?
– Преди малко Ви казах, че се занимавам и с друг бизнес – с индустриални предприятия. Но не казах една важна подробност – ние се занимаваме със загубени каузи, предприятия, които са забравени, загубени, зачеркнати. Това го можем – тези предприятия, тази загубена кауза, минали през ликвидация или в процес на ликвидация, приключили или пред затваряне, ги реновираме, съживяваме.

– Но трябва да направим една уговорка – че това БТС, с което сте свързан емоционално и от малък и на което баща Ви е дал много, не е днешното БТС. Статутът на днешното (БТС) е гражданско сдружение и няма нищо общо с държавата (като някогашното БТС), но по някакви незнайно какви механизми и дадености управлява множество държавни имоти, явява се посредник между държавата и тези нейни държавни имоти?! Това не е ли подозрително?
– Тук може би трябва да се върнем още по-назад. БТС е създаден преди 128 години и ще чества тази годишнина в края на м. август, на 28 август на Черни връх на Витоша, където подготвяме едно голямо събитие, туристически събор.

– Аз съм добронамерен, но тези въпроси висят във въздуха, особено в Троян, след случилото се с хижа „Амбарица“, а сега и с Туристическия дом „Никола Габърски“.
– А аз да припомня. БТС е преживял капитализъм, фашизъм, комунизъм, социализъм. В момента го тормози демокрацията. Но БТС винаги го е имало и ще го има, преди нас го е имало и след нас ще го има. БТС не е Централният съвет, съюзът е сбор от множество туристически дружества в страната.

– Но нали знаем в момента какво се случва в Троян, сигурно и на други места – има едно дружество майка (ТД „Амбарица“), в добрите си години е стигало до 4 хил. членове, после се разрои на още няколко дружества, изпокараха се, присъствал съм на едно-две събрания, срам ме хвана, на едното бе и тогавашният председател на БТС Удев, той се опита да ги омиротвори, нищо не се получи.
– На мен се пада честта да направя това омиротворяване да се случи. Разбира се, сам човек не става, подкрепят ме много хора. Днес (20 април) бях и при г-жа Михайлова, кмета на Троян. Разликата между БТС (централата) и туристическите дружества е, че централата никога не е преставала да съществува. Преди 10 ноември, преди демокрацията, туристическите дружества бяха директно подчинени на централата, бяха част от БТС.

– А БТС е бил държавна структура.
– Не, БТС винаги е бил със статут на обществена организация. Разбира се, колкото можеше да бъде обществена една организация по времето на комунизма, тогава държавата бе отгоре на всичко. Но пък имаше друго тогава – изключителна подкрепа на държавата към БТС и туристическите дружества.

– Няма ли един първороден грях в БТС – през 50-те години държавата дава чужди имоти на тази, не отричам, авторитетна обществена организация. С държавен указ БТС получава имоти, които не са негови, строени са с парите, потта и дори кръвта на местните общности. Не е ли заложен в това един огромен проблем?
– Тук много се бъркат нещата. Местните общности са строили хижи преди 9 септември (1944 г.), при комунизма местните общности не са строили хижи.

– Но и друго се твърди. От местното ТД „Амбарциа“, което сега се председателства от Валентина Милева, казват, че Туристическият дом „Никола Габърски“ (на Къпинчо над Троян) е строен изцяло със сили и средства на неговите членове и до 2003 г., когато е одържавен, обектът е бил в активите на дружеството.
– Тези обекти (след 9 септември) са строени с труда на бригадири, доброзорен труд, ентусиасти не е имало. Ентусиастите са били преди (9 септември) – тогава е строена „Мальовица“, старата „Амбарица“ и много други хижи. Това са хижи, построени от общностите и основно от местните общности и това никой не може да го оспори. А че някои от тези хижи са разширявани по времето на социализма, е добре дошло.

– БТС сега не е ли пречка между общността и нещо, което е на общността – туристическите обекти? Обекти, които са строени от общността, били са на общността, след това са одържавени и предадени за управление на БТС, което сега е пречка общността да си ги ползва. И се рушат, съсипват се, очеваден е примерът с троянската база (къща) на ориентировачите, също на Къпинчо, недалеч от Туристическия дом, която буквално се разпада, разкапва се като прокажена.
– Тази къща на ориентировачите за съжаление вече е съсипана и трябва да се събори.

Разкапващата се къща на ориентировачите на Къпинчо, Троян, м. април 2023 г.
– Но за това отговорността е пак на БТС?
– Не бих казал, че е пряка отговорност на БТС, била е отговорност наистина, за съжаление. Аз много често давам един такъв пример – преди демокрацията БТС е представлявало една голяма торта, тази торта се е въртяла и при въртенето всяко дружество си е боцкало по парче от тортата, а една част е оставала в централата. Но когато идва демокрацията, всяка година тази торта малко по малко е била възобновявана от държавата – ето ви една торта и я разпределете за туризъм. Но тортата ставала все по-малка, и по-малка, и по-малка – и всяко дружество пак се опитвало да боцне по нещо и да си го прибере, дали е било негово, дали не е било, е друг въпрос. Тогава самото БТС завъртяло тортата, защото е нямало (държавни) средства да се поддържа базата, но тортата се оказала развалена и в момента мирише. И наша цел и задача (на ръководството на БТС) е да възобнови базата, да сложи на масата една нова торта и да я предложи на дружествата, да я предложи на хижарите и да създаде условия.

– Тоест – да изчистите тортата от загнилите парчета и да изчистите принципите на разпределението на парчетата. Има ли хора на каузата около Вас, защото сам трудно ще се справите?
– Абсолютно сте прав. Малко са, но се надявам да станат повече.

– И да се върнем на въпроса от началото – каква е истината за нашумялата хижа „Христо Смирненски“ в Рила? Появи се едно отворено писмо на наемателите, които казват, че са атакувани от 30 мутри и т. н., като в американски екшън.
– Много емоции и много неистини има във всичко това. Но първо да кажа, че идеите ни за хижа „Христо Смирненски“ в Рила и за Туристическия дом в Троян са толкова сходни – искаме да станат национални бази за практикуване на спортове на открито. Хижа „Христо Смирненски“, която  през 80-те години бе в силата си, е достъпна, голяма, с асфалт, с паркинг отпред, на пътя за националната спортна база на Белмекен, с традиции хижа, популярна, много хора я знаят като хижа „Куртово“, доста туристи още я наричат така. Самият аз, през 80-те, като ориентировач и член на студентския национален отбор, съм бил на много лагери на тази хижа. Хижата винаги е била под патримониума на БТС. Но има един дълъг период, това се отнася и за Туристическия дом на Къпинчо, в който БТС нямал възможност да управлява.

– Така ли да го разбирам – период, в който БТС е слаб, малко период на безвластие, и тогава местни хора окупират обектите и смятат базата за тяхна. А сега тези хора ритат, когато БТС иска да вкара ред, да изчисти загнилото от тортата, горе-долу така ли е?
– Горе-долу е така.

(следва)  
20 април 2023 г., Троян
Интервю на Генадий Маринов
 
Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |