Не особено словоохотливото следизборно изявление на победителите от ГЕРБ, 27 октомври 2024 г. |
ПОБЕДИТЕЛ отново е ГЕРБ – нещо повече, още по-убедително: с 26,388% от вота (по данни на ЦИК при обработени 100% от секционните протоколи) и 643 хил. гласа (срещу 24,41% и 435 хил. гласа на предходните избори на 9 юни т. г.); но дали това е достатъчно или на пръв поглед категоричната победа няма да се окаже пирова, е рано да се каже. Същият е и подгласникът, въпреки предизборните, а и следизборни „възрожденски“ напъни и крясъци – ПП-ДБ с 14,203% и 346 хил. гласа (15,11% и 269 хил. гласа през юни). Това второ място на „Промяната“ поставя с нова сила изначалния въпрос – дали двете водещи политически сили, и двете със заявена проевропейска и проатлантическа ориентация, колкото и да им е тежко, некомфортно, дори противно и обременени от тежките взаимно удари в последните години и от вече провалената една правителствена „сглобка“, все пак ще успеят да се „сглобят“ отново и България най-после да постигне едно по-устойчиво правителство. Много фактори, вътрешни и външни, налагат този въпрос, но дали ще се стигне до решение колкото е възможно, толкова и не, въпреки всичко политиците ни вече са доказали, че не се плашат от безнадеждните положения и смело ги правят… още по-безнадеждни.
СЛЕДВАЩИТЕ в класацията са: „Възраждане“ с 13,358% и 325 хил. гласа, ДПС Ново начало (Пеевски) – 11,548 % и 281 хил. гласа, БСП – 7,568% и 184 хил. гласа, АПС (Доган) – 7,481% и 182 хил. гласа, ИТН – 6,779% и 165 хил. гласа, МЕЧ – 4,595% и 112 хил. гласа. „Величие“ получава 3,999% и 97 хил. гласа и според окончателните данни не влиза в новия парламент (буквално до последния момент партията, която вече имаше парламентарно представителство в предишния парламент, макар че водещите й фигури набързо се изпокараха и групата се разцепи, бе вътре и сега, но в крайна сметка се оказа, че не й достигат 20-ина гласа – бел. ред.). Тук въпросът е дали русофилската нагласа и захранка на повечето от тези партии от втория ешалон са способни да (пре)обърнат хода на историята и да тласнат България в друга, геополитически и цивилизационно, посока – според нас по-скоро не, и не само защото тези партии нямат потенциал за единение, но и защото българинът не е (чак) толкова глупав. Друг въпрос – дали сред тези партии ще се намери надежден партньор, който да стане част от по-устойчиво бъдещо правителство, отговор е трудно да се даде, дано, а дано…
Троянски предизборни гледки – по-семпли и по-кротки от обичайното |
• В ТЕЛЕВИЗИОННО студио вечерта след изборите социологът от „Галъп“ Петко Петков каза нещо очевидно, но като че ли подминавано: „Толкова скучна (предизборна) кампания в България никога досега не е представяна“. Напълно вярно, а ако съдим по Троян, кампания направо нямаше, като изключим нагледните агитации от кумова срама (билбордове и тук там афиши), на които никой вече не обръща внимание; предизборни срещи, политически послания, запомнящи се предизборни акции, за дебати по същество да не говорим – нищо такова, оглушителна предизборна тишина. Но социологът продължи нататък: „В психоанализата има една известна логическа свързаност, че скуката обикновено е свързана с гнева – човек, на когото му е скучно, започва да става гневен чисто емоционално и психически. И не знаем гневът на хората (в случая) докъде би отишъл. Виждаме че малки формации, антисистемни, може би ще влязат в парламента именно вследствие на този гняв.“. С други думи скуката/тишината не е безопасна и може да роди (политически) чудовища.• ГЕРБ сякаш са вечни, те пак биха и с още повече, но в даденото някак с неохота изявление на победителите във вечерта след изборите като че ли липсваше победния дух. Лидерът Бойко Борисов уж бе същият наперен и самонадеян някогашен Бойко, но и с просто око се виждаше, че не е, личеше си притеснението, неяснотата, в което пък се долавяше сянката на евентуалните следващи избори.
„Фирменият“ бус на МЕЧ кръстосваше Троян в предизборния месец и внесе някакъв живец във вялата като цяло кампания
• МНОГО ВАЖНОТО според нас – тези избори показаха, че онова ДПС, което биеше „депесарски шутове“ (по нареждане отгоре, разбирай Кремъл) и се перчеше с нагла наслада на ролята си на балансьор, който „раздава порциите в държавата“, вече го няма. Което при всички случаи е по-добре.
• „КОПЕЙКИТЕ“, използвам това определение събирателно за русофилските партии, въпреки хвърлената енергия – всъщност те бяха най-активните играчи в предизборната кампания – нямат шанс да променят пътя на България, за тяхно и на господарите им неудоволствие страната ни ще продължи пътя си като член на ЕС и НАТО, и тези избори го доказват. Дали това ще озлоби „копейките“ допълнително – най-вероятно да, което означава нови грозни сцени и изцепки в парламента.
• НЯМА КАК да не е така – големите световни събития, геополитическите фактори влияят и на България, като двата най-важни са скорошните избори в САЩ (където дилемата Харис или Тръмп е заплетена до краен предел) и войната в Украйна, чрез която агресорът Путин бълнува за нов световен ред. Ще усетим последиците, но дали нашите политици усещат уголемената си отговорност в тази усложнена световна и европейска картина? Може да се окаже, че я усещат и че това ще стимулира създаването на новото българско правителство, кой знае…
ИЗБОРИТЕ в 11 МИР, област Ловеч. Тук както обикновено ГЕРБ е още по-убедителен в победата си – 39,36% и 15 818 гласа; и за пореден път се доказа, че сме една от най-гербаджийските области в страната. Разликата от националната картина е при подгласниците – тук втори са „Възраждане“ (12,20%, 4902 гласа), а трети БСП (9,93%, 3992 гласа). Което би трябвало да доказва, че сме по-русофилски настроени от българите като цяло. Следват: ПП-ДБ (8,68%, 3489 гласа), ДПС Ново начало (7,66%, 3079 гласа), ИТН (7,10%, 2852 гласа), МЕЧ (5,42%, 2177 гласа). Тук избирателите отреждат по-нисък вот от граничните 4% за „Величие“ (3,52%, 1415 гласа) и за АСП Доган (3,04%, 1223 гласа). Общият брой на гласоподавателите в областта за тези избори бе 114 746 души, гласуваха 42 429 души и избирателната активност бе 36.98%, малко по-ниска от средната за страната.
КАКВИ са троянските резултати (община Троян). Тук общият брой на гласоподавателите за тези избори бе 26 257, а гласуваха 9393 души, т. е. избирателна активност 35,77% (повече гласували и по-голяма активност от на предходните парламентарни избори на 9 юни т. г., тогавашните данни са – 26 298 гласоподаватели, 7668 гласували, активност 29,16%). И в община Троян, което не е изненадващо, убедителна победа на ГЕРБ, не толкова, колкото в Ловешка област, но по-убедителна от в национален план – 29,45%, 2755 гласа. Втори и трети, както в областта, са съответно „Възраждане“ (14,89%, 1393 гласа) и ПП-ДБ (10,18%, 952 гласа). Следват: БСП (9,11%, 852 гласа), МЕЧ (7,97%, 746 гласа), „Величие“ (5,29%, 495 гласа) и ДПС Ново начало (4,38%, 410 гласа). АСП Доган не минава бариерата – 1,96%, 183 гласа. Обобщено – традиционната гербаджийска доминация, по-силни позиции на „Възраждане“ отколкото на ПП-ДБ и прилично представяне на БСП и ДПС (Пеевски), сравнително добрите резултати на „Величие“ и на новия играч МЕЧ не са изненада.
Генадий Маринов
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)