Вечер за страдалеца Минко Гечев

* Десетилетия той е малтретиран духовно и физически – затварят го, уволняват го, загърбен е отвсякъде, обругаван от „другарите“ си, страда и семейството му * Грозната загадка остава неразкрита

 

Минко Гечев

В памет

 

В ТРОЯН стои една грозна загадка, има и други, но тази е най-грозната. През 44-та, в местността Драгойчов камък над града, е убит от засада 19-годишният партизанин Тончо Стаевски – талантлив и обичан поет, знаме на троянската младеж; и едно е сигурното – не е убит от властта (полицията). Година след това, през 45-та, за предател и убиец е набеден друг млад партизанин и антифашист – зам.-командирът на Троянската чета Минко Гечев (Живко). Десетилетия той е малтретиран духовно и физически – затварят го, уволняват го, загърбен е отвсякъде, обругаван от „другарите“ си, страда и семейството му, майка му, съпругата Елена, децата Добромир и Мая. 42 години по-късно, през 87-ма, е реабилитиран, обвиненията в предателство и убийство са свалени и името му е изчистено. Но кой е убиецът продължава да е загадка и до днес – и никой никога в т. нар. ни правосъдна система не си мръдна пръста да разнищи случая (по света се прави, защото какво по-важно от истината и справедливостта, но явно тук тези неща са с по-друг статут?! – бел. ред.).  

ПО СЛУЧАЙ 100-годишнината от рождението на Минко Гечев структурата на БСП в Троян организира вечер в негова чест и памет (30 ноември). С чудесна презентация, припомняща важните моменти от трънливия път на страдалеца – от гимназията в гр. Драма, завършена с отличие, рисунките, акордеонът, включването в партизанското движение, битката при Урсел, в която загиват петима от Троянската чета, обвиненията, гоненията, реабилитацията, приятелите, семейството, идеалите. В пълния салон на Община Троян сред присъстващите бяха и най-близките на Минко Гечев. А едно развълнувано слово ще се помни, на дъщерята Мая Гечева, публикуваме го отделно.

Мая Гечева: Той се срамуваше от действията на другарите си

* „За подвързването на тази книжка чичо Дончо, началникът на печатницата, беше уволнен“ * „Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш…“

Мая Гечева на трибуната с мемоарната книга на баща си, 30 ноември 2022 г.

МНОГО съм развълнувана, ще ми простите, за пръв път заставам от тази страна (на трибуната). Като деца винаги някой беше на трибуната и казваше, че Минко Гечев е убиец, че е предател. Преживявахме го, разбира се, много трудно. И това донякъде сломи нашите детски души и ние не успяхме да бъдем достойни деца на своя баща. За сметка на това достойни внуци са и моят син Добромир, и синът на брат ми минко – и те като дядо си завършиха с отличие гимназия, после висшето си образование и станаха достойни и честни хора.

ПОЗВОЛИХ си да донеса първото издание на книжката на моя баща, писана на машина. Спомням си, била съм 11-годишна, той си взе отпуска и без чернова седна на машината; а баба и мама само казваха – не се качвайте горе, баща ви пише нещо важно. В резултат излезе неговата мемоарна книжка, която бе в пет екземпляра. Подари я на мен, на майка ми, на брат ми, на леля ми (сестра му Донка). За подвързването на тази книжка чичо Дончо, началникът на печатницата, беше уволнен.

ДОНЕСОХ моя екземпляр, за да ви прочета какво посвещение ми е написал татко: „Мая, мило дете, забрави нерадостните детски години, детските сълзи! Няма по-голямо наказание от това, когато осъждат човек за изменничество на един идеал, който е бил единственият смисъл и дело на живота му. Защото няма по-голяма мъка от това да осъдят човека заради неговия свещен идеал, за измяна на делото, станало същността на неговия живот“. В книгата на брат ми – тя попадна в милицията и така и не му я върнаха – пишеше: „На моя син, който мълчаливо изтърпя несгодите на времето“.

ВЪПРЕКИ че всеки  може да се досети какво е ставало по време на 9-те му месеца престой в Дирекция на милицията в София, татко никога през годините не си позволи да се оплаква и разказва какво са правили с него. Той, според мен, го направи по две причини. Първо – не искаше да ни озлобява. И второ – той се срамуваше от действията на другарите си, той въпреки всичко искаше да ги запази. Разбира се, ние се досещахме какво се е случвало с него. И знаехме, че никога не е признал за нещо, което не е извършил.

БЕШЕ един свят човек. А тази песен, която чухме сега („Ако си дал“ на Емил Димитров, чийто последен стих е „Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш, идваш при нас!“ – бел. ред.), ме разплака. Защото той се просълзяваше, когато я слушаше и ми каза един път: „Мая, когато почина, пусни я на гроба ми“. За съжаление още не съм го изпълнила, но не е късно.

Мая Гечева, 

слово във вечерта, посветена на баща й Минко Гечев

 

Т21

Начало

Tweet