Изходът – с палец изотзад като в „Ох, на дядо“

* „И цялото това нещо е толкова абсурдно, толкова ненормално и толкова извънредно, че си позволявам да препоръчам едно извънредно решение за излизане от парламентарно-политическата криза“

Генадий Маринов

Предизвикано

НАЙ-ТОЧНИЯТ коментар за случващото се напоследък в т. нар. ни Парламент, 46-тия, от т. нар. ни народни представители бе анонимен и в мрежата (фейсбук) – народният гений е недостижим, браво и на Зукърбърг. Цитирам дословно: „Гласувахте за Дългия, получихте Късия, очаквайте Дебелия“. Надявам се е ясно, че става дума за Славчо, Тошко и #Кой (който не е само и единствено Дилян, а цялото това невъзможно, но напълно реално и осезаемо задкулисие, което дърпа конците на политическото и на всичко останало в клетата ни държава вече 30-тина и горница години и не ни пуска да се откъснем от просъветско-комунистическото и да се влеем в европейското – бел. авт.).

НО ПАРЛАМЕНТАРНО-политическата бутафория, простотия, идиотия, комплексарщина, каквото и да кажем, все ще е слабо, достигна своята кулминация вчера и днес, сряда и четвъртък, 11-12 август, когато споменатият Тошко, този наш парламентарен херой, бълваше огън и жупел и громеше всичко живо, без ИТН, но най-паче ДБ. А неговите хора, всъщност не неговите, а на неговия Началник (Дългия), безропотно му играеха по свирката, включая толкова експертната и като че ли симпатична и уж най-главна по дефиниция Ива (Митева) и безспорно симпатичната и уважаема доайенка баба Мика. И като един претворяваха глупостите му. А черешката на тортата бе напускането на залата, когато трябваше да се приключи парламентарната процедура по неслучилия се първи правителствен мандат, забъркало такава воняща парламентарна каша, каквато, по думите на експертите, никой досега не бе забърквал в 140-годишната ни парламентарна история.

ПИТАМ СЕ защо, дали наистина някой дърпа конците на Славчо (за Тошко изобщо не говоря, той си е шут на Шута и е ясно кой му дърпа конците) – онова задкулисие на дълбоката ни посткомунистическа държава, за което стана дума. Факт е, че в безспорно успешната си предпартийна шоуменска биография Славчо се надсмиваше и по-често гавреше (понякога много лошо, по Славчовски, друг път напълно заслужено и напълно справедливо) с родните политици, но без да пипа двама от тях, две от най-отчетливите емблеми на дълбоката държава и задкулисието – Първанов, по-известен като агент Гоце и Доган, почетния владетел на Сараите. Славчо и съотборниците му (Тошко и другите шутове на Шута) никога не дръзнаха да обелят и дума напряко срещу тези двамата, напротив, умилкваха се, сервилничеха, обслужваха. Достатъчно е да си припомним гостуването на Доган (онова с признанието за обръчите от фирми) през 2005 г. – той им се надсмиваше, гавреше се с тях, директно ги унижаваше и подиграваше, а те му се лигавеха, за лигавенията около Гоце и през двата му мандата е излишно да припомняме. Възможно е, логично е, случващото се и преди, а още повече сегашното насочва към подобни изводи, сигурно има нещо.

НО ВСЕ МИ СЕ СТРУВА, че водещото, моторът на този срамен и непродуктивен парламентарно-политически цирк, разиграван от ИТН, е друг. Къде е заровено кучето – в хипертрофираното космическо его, самомнение и самовлюбеност на Дългия, преповторено, макар и комично едно към едно от Късия и цялото ИТН (каквото и да е това ИТН, партия или нещо друго). Няма как иначе да си обясним запъванията като костилка на гъз, както казват старите троянци, за потресаващата министерска/вицепремиерска номинация на тоталното недоразумение Петърчо от Първа английска, или пък злополучната премиерска такава на Шнорхела, станал известен още като Сламен Николов и Пацо Плавника. С други думи – и парламентарното, и правителственото, и всичкото българско политическо в момента е заложник на грамадното до невъзможност Славчово его, самомнителност и самовлюбеност.

И ЦЯЛОТО това нещо е толкова абсурдно, толкова ненормално и толкова извънредно, че си позволявам да препоръчам едно извънредно решение за излизане от парламентарно-политическата криза. Споровете да се решат в един масов бой с възглавници в Парламента. И ако Тошко и компания под виртуалното предводителство на Дългия надделеят, да ни слагат Шнорхела, недоразумението Петърчо и който си искат и да ни повеждат към светлите бъднини. А ако с възглавниците не бъде излъчен победител, имаме окончателното предложение – гледали ли сте филма „Ох, на дядо“ с великия (не точно в тази си роля) Боб де Ниро; там де Ниро бе дядото, който на един паркинг яростно заби палеца си в задника на сгафилия свой внук адвокат. Та това е предложението, споровете в Парламента (и този, и последващите) да се решават с палец – кой колкото по-надълбоко на другия, печели. А пък ние, електората – на нас партийният палец отдавна ни е много надълбоко.

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• И за тези лапачката е главното
  

Tweet