За стадиона и усмивката на Сашо

* „Сашо със сигурност си е там, на стадиона „Чавдар“, където винаги беше, просто няма как да е иначе… Толкова много се надявам наистина да има идея това място да носи неговото име

Мая Люцканова

Поклон

В началото на м. януари си отиде Сашо Николов – най-футболният човек на Троян, превърнал великата игра в своя мисия, любов, болка, съдба, всичко, запалил по футбола стотици троянски деца, големият спортист и спортсмен. За Сашо, с много любов, ни припомня една „софийска“ троянка - Мая Люцканова, която прави и интересно предложение, което, по наше мнение, заслужава внимание.

ТИЯ ДНИ минах за малко през родния ми Троян и малката уличка с къщата на маминка и дядко (Бог да ги прости, тя беше някогашна шуменка, а там „баба“ никога не казват) за втори път за мен беше пуста. Първият път беше когато преди много години сварих „Бочо Попов“ с унищожените липи, които бяха целият аромат на моето детство и не само на моето. Отрязани уж корените им да не унищожават тротоарите, които и до ден-днешен остават все така унищожени…

Александър (Сашо) Николов, сн. troyanexpress.com

ТОЗИ ПЪТ пустотата беше донесла кончината на Сашо. На бате Сашо, познат не само на футболния Троян, но и на целия град. Няма да забравя как невръстната ми внучка с широко отворени изумени очи гледа Сашо от долу нагоре и го слуша, а той й разказва, че може да я направи футболистка, нищо че само за лятото, а сърчицето й на тренираща балеринка почти затупква с ритъма на футболната му топка…

ТОЙ си остава наш приятел, точно отсреща на уличката. И приятел на всичките си приятели и колеги също. За поколения деца е тренерът с главна буква. И най-усмихнатият човек, винаги.

ЧУХ някъде по уличката, че може би ще има инициатива на хората от Троян стадионът да бъде кръстен на името на Александър Николов. Този стадион, всички знаем, се казва „Чавдар“. Има ли политика в това име, или не, не е нещо, което бих коментирала. Честно е да спомена също така, че нищо не разбирам от футбол. Знам само, че познавах този човек, неговото отношение към хората и към всичко наоколо. Със закъснение научих колко много е дала професионалната му кариера за спорта в града в продължение на десетилетия.

САШО със сигурност си е там, на стадиона „Чавдар“, където винаги беше, просто няма как да е иначе. Поздравява ни с най-слънчевата си усмивка. Толкова много се надявам наистина да има идея това място да носи неговото име и тя да не се изпари като лека пролетна мъгла над опустялата ни уличка. А вие?

Мая Люцканова

Начало

Още по темата:

• Поклон за Сашо

Tweet