Троянец пръв възпява в рими Маркс и Плеханов, че и Байрон

* Случило се е на страниците на русенския вестник „Славянин“ през 1885 г., поетическото творение е от девет строфи и е

 подписано „С. К. от Троян“

Красимир Кънчев

И ний сме дали нещо на света…

Известният русенски историк и родолюбец Красимир Кънчев – хранещ много добри чувства към Троян и вестника ни и редовно насочващ вниманието ни към „троянската връзка“ в различни национални събития – наскоро ни изпрати прелюбопитен материал от русенския автор доц. Живодар Душков. Твърдящ, че именно троянец за пръв път в България възпява в рими идеолозите на социалкомунизма Маркс и Плеханов, а с тях и британския бард на романтизма и знаменит бохем лорд Байрон. Дето се вика – и ний сме дали нещо на света…Т21

доц. Живодар Душков

ПРЕДИ няколко години (2013 г.) публикувах преглед на стихове, посветени на Съединението и на Сръбско-българската война, пръснати по страниците на русенския вестник „Славянин“. Това са творби, чиито автори са най-обикновени българи - читатели на медията, намерили за уместно да изразят своите патриотични чувства посредством поезията. Стихотворенията са отпечатани през 1885-1886 г. и изпреварват Вазовата стихосбирка „Сливница“. Публикацията ми бе в научно издание и ако се връщам към нея, то е заради едно-единствено стихотворение. Творбата е без заглавие, а неин автор е „С. К. от Троян“. Публикувана е в бр. 26 на в. „Славянин“ от 12 октомври 1885 г. Състои се от девет четиристишия (строфи). Като интересни са първата и четвъртата.

НАЧАЛОТО е следното:

Га прочитам лорд Байрона,

мисли идат ми наум.

Но, га чуя злий Мамона,

аз кълня го, правя шум.

В края на стихотворението авторът е пояснил значението на Мамон (Чорбаджийски бог), но не и името на Джордж Байрон (ще отбележа, че за първи път през 1871 г. в сп. „Читалище“ е отпечатан текстът „Чърти от живота на лорда Байрона“ – бел. авт.).

ЧЕТВЪРТАТА строфа е още по-любопитна:

Гледам Маркса и Плехана,

чета Ботевия гимн,

па се чудя що погана

го обича като син.

ЗНАЕ СЕ (от изследване на Георги Младжов), че името на Карл Маркс става известно на българския читател през 1872 г. – чрез цариградския вестник „Право“; и през 1883 г. – чрез издаваните в Източна Румелия вестници „Южна България“, „Народний глас“ и „Марица“. Допускам, че във в. „Славянин“ името Маркс се появява за първи път в... стихотворение.

Карл Маркс, Г. В. Плеханов

ЗА ГЕОРГИЙ В. ПЛЕХАНОВ може да се направи не само същият извод, но дори да се разшири: това е въобще първото споменаване на името му в нашия печат. Почти преди 60 години изследователят Ангел Христов-Веков посочи, че първото Плеханово произведение на български език – „Първи май - годишният празник на работниците от целия свят“, е отпечатано чак през 1892 г.

ДОРИ да се приеме само като хипотеза, че Карл Маркс, Г. В. Плеханов и лорд Байрон са включени за първи път в стихотворение, написано и отпечатано през 1885 г., е най-малкото любопитен факт.

м. май 2020 г., Русе

доц. Живодар Душков

Начало

Още по темата:

• Величко Симеонов – първият адвокат в Ловеч

Tweet