Защо не се получи с паметника на 6-мата троянски манифестанти

* Монументът е вдигнат през 1989 г., официално откриване няма, на 1 май същата година тогавашният председател на БКП - Троян Кольо Койнов държи реч * Невероятно, но факт – Ленин стоял до троянските манифестанти?!

1 май

Паметникът на първите троянски манифестанти днес, 1 май 2020 г.

Друга гледна точка, вляво е Община Троян

Отзад е емблематичната сграда на Троянската популярната банка

Надпис припомня имената на шестимата манифестанти

ТИЯ ДНИ в една троянска група във фейсбук се спореше какъв точно е груповият паметник на троянския площад, застанал гърбом до прозорците на (щях да кажа – на троянската Съдебна палата, но такава тук няма, дано някога, но това е отделна тема – бел. авт.) приземната част на Община Троян, там където се помещават прокуратурата и съда. Някои казваха, че бил партизански, други че е първомайски, трети изобщо нямаха идея какъв е. Което само по себе си е красноречиво, този паметник – на първата 1-майска манифестация в Троян през 1901 г. с „героическото“ участие на 6-ма манифестанти и 7-на музиканти, която представлява един реален и прелюбопитен факт от троянската история и е описана блестящо от класика съгражданин Иван Хаджийски в есето му „Социализмът в Троян“, вдигнат и влязъл в „употреба“ през 1989 г. –  не е приет, не е асимилиран от троянското обществено съзнание, стои някак външно, недодялано, натрапено.

ЗАЩО е така не е трудно да си отговорим. Първият проблем е естетически – стряскащ соцмонумент, войнствен и нападателен, с грамадарски напрегнати фигури в стилистиката на соцреализма, сякаш казващи ни „Ще ви разбием, идваме, не ни се пречкайте!“, като някакви червени ММА бойци, заканващи се на всички от тепиха. Вторият, но не по важност, проблем е идеологически – синдикалният празник 1 май е тотално идеологизиран, преформен в гранитен комунистически афиш, което винаги е дразнело, днес още повече (едно безпощадно доказателство за грубиянската и смело можем да го кажем – тъпашка, идеологизация е бюстът на Ленин до троянските първомайци, по-късно тихомълком премахнат, от страх или срам, или от двете все тая – бел. авт.). Трето – защото този централен троянски паметник никога не бе обговорен, нямаше официално откриване, нямаше последващи общоградски събития около него и с неговото участие, нещо такова се случваше и с Чорапогащника (Арката на свободата) на Беклемето – също останал необговорен, неоткрит; а защо е така със сигурност си има своите обяснения и вероятно едното е в прекалено грубиянската идеологизация (тук, на троянския площад, чрез комунизацията на 1 май, горе, на Беклемето, чрез събирането ведно на две несъвместими години – освободителната 1878-та и заробващата ни 1944-та).

Иван Хаджийски

ПАК Е 1 МАЙ (2020 г.). Добър повод да ви представим едно проучване на троянския  Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства за първомайския монумент на троянския площад. Припомнящо ни и великолепния разказ на Иван Хаджийски за троянската случка на 1 май 1901 г. – един, нямаме основание да се съмняваме в това, и обективен, и добронамерен разказ, както към участниците, така и към случилото се. Нищо че заради този разказ левият интелектуалец и творец от изключителен мащаб Хаджийски и до днес е недолюбван от най-червените/чугунените сред троянските и други социалисти и може би именно това е причината той да не присъства в учебниците (по история/литература/психология), някогашните, а и днешните.

Генадий Маринов 

Паметникът

„Шест манифестанти, седем музиканти, 1 май 1901 г.“, туш и акварел, автор Петър Хаджиев, картината е част от експозицията „Троянски художници“, Музей на занаятите

ПЪРВАТА първомайска манифестация, нарисувана от Иван Хаджийски: „Най-напред вървял кундурджийският работник Петко Корабов и носел червено знаме. След него Власи Власковски и Павли Пеновски носели портрета на Карла Маркса, увит с венец и живи цветя. След портрета бил носен известният ни вече плакат: „Богати, дайте път на бедните!“. След това пъстро начало на манифестацията вървял многобройният народ от… Димитра Икономов и Димитър Немски. За да се запази пълната историческа истина, трябва да се отбележи, че докато другите вървели посред пътя, Димитър Немски вървял по тротоара, следвайки една еснафска диалектика на единство на противоположностите: хем да бъде с манифестацията, хем еснафите да смятат, че той случайно върви след другите…

     – Каква е тази сватба бе, кого годяват?

Еснафите, учудени, недоумяващи или пресмехулни, подават глави из кепенците, свалили очила на края на новосете си или дигнали ги на челата си (…) С какъв кураж, с каква боя на лицето си са пристъпвали нашите герои, не ми е известно...“  (Иван Хаджийски, „Социализмът в Троян“, в: „Оптимистична теория на нашия народ“, т. 1)

ГОРКИЯТ социалист не смеел да се отдалечи от еснафските кепенци, за да не стане за смях на другите еснафи, които учудени, недоумяващи или присмехулно, подавали глави из кепенците и питали: „Какви са тия, бе, за какво са си зарязали работа?“. Една от главните точки в програмата на социалистите за 8-часов работен ден  срещала не само отпора, но и дружния смях и на чираци, и на чорбаджии, повечето от които симпатизирали на  социалистическите идеи. Къде се е чуло и видяло еснаф да работи по часовник? Кой ще го храни през останалото време?

Никола Койнов държи реч пред паметника,

 1 май 1989 г., снимка: „Троянски глас“

НА 1 МАЙ 1989 Г., на централния площад в Троян, на метри от входа на Общината, пред т. нар. Първомайски паметник слово чете Николай Койнов, първи секретар на Общинския комитет на БКП (сиреч – най-главният в местната троянска власт по онова време – бел. ред.). В информацията на в-к „Троянски глас, бр. 18/1989 г., стр.1 (тогавашният единствен троянски вестник, издание на ОбК на БКП – бел. ред.) пише, че словото е произнесено пред изграждащия се монумент на шестимата манифестанти и седемте музиканти. До края на 1989 г. няма известие във вестника за официално откриване на паметника.

АВТОР на паметника е скулпторът Христо Харалампиев, а за по-голяма убедителност към музикантите и манифестантите било добавено изображение на Ленин.

Музей на занаятите, Троян, 2020 г.

Начало

Още по темата:

• На Първи май в Троян - 109 години по-късно (2010 г.)
• Политическите революции в Троян – между идеализма и еснафлъка (2018 г.)

Tweet