Хаджи Калчо – кумир на своето време

* „Особено щедър бил богаташът към Бенковски. Войводата го помолил за 5-10 лири за народното дело, а получил цели 450 (около

 56 хил. лева)“

Назаем от „Форбс“

На три страници в бр. 2 от м. ноември 2019 г. на възобновеното българско издание на култовото щатско списание за бизнес и финанси „Форбс“ (Forbes) е представен землякът ни хаджи Калчо Станчов Дренски от орешашката махала Баба Стана. Тежкият пловдивски търговец и най-голям български богаташ преди Освобождението, прочут скъперник, но и голям дарител за народните каузи, баща на именития дипломат и дарител за троянската просвета Константин (Кочо) Хаджикалчев и прапрадядо на лондонския топ адвокат с български/троянски корени, ВИП жител и възродител на махалата на дедите си и също дарител за троянската просвета Джон Бризби (една вметка – преди години г-н Бризби откупи и върна към живот тънещото в разруха някогашно бабастанско школо, дарено на махленците от техния човек хаджи Калчо и сина му Кочо). По-долу – материалът от „Форбс“, автор е докторът по история и специалист по българска стопанска история Мартин Иванов, бивш министър на културата и председател на държавните архиви.

Т21

Хаджи Калчо Станчов Дренски

ХАДЖИ КАЛЧО СТАНЧОВ (Дренски), който натрупва легендарно богатство от множество бизнес начинания, става анекдотично известен с голямата си пестеливост, но всъщност дарява щедро за революционното дело и за образование. И ако в народната памет през първата половина на 20. век Атанас Буров се е утвърдил като „милионерът на България“, половин век по-рано тази роля безспорно е била отредена на хаджи Калчо Станчов (Дренски). Името му е свързано с хиляди анекдоти, напомнящи пословичната габровска пестеливост, които дълго, дори след неговата смърт, се разказвали от уста на уста. Днес, уви, от това е останало съвсем малко. Хаджи Калчо е неизвестен дори за всезнаещата Уикипедия.

БЪДЕЩИЯТ хаджия произхожда от малката троянска махала Баба Стана, в непосредствена близост до с. Орешак и до Троянския манастир. За точната година на раждането му обаче се спори и до днес, като различни изследвания сочат 1806 г., 1807 г. или 1808 г. Може би най-вярна ще да е първата от трите, тъй като именно тя е изписана на надгробния камък на хаджи Калчо. Баща му, Станчо Дрянът, е бил доста заможен за времето си българин, пришълец в Троянско от района на Дряново. Оттам и фамилията му – Дрянът. Семейните предания свързват успеха му с неговото участие в станалата легендарна чета на Вълчан войвода и поп Мартин, която и до днес пали въображението на иманяьрите. Говори се, че Станчо бил съгледвач, натоварен да пази дрехите, оръжието и най-важното – награбените от Вълчан войвода богатства. След разгрома на четата Станчо останал единственият оцелял и запазил цялото имане за себе си.

СПОРЕД същото семейно предание именно Вълчановите жълтици станали причина за разрива между Станчо и един от най-големите му синове – Калчо. Едва 13-14-годишен, младежът проследил баща си, който често отскачал до приказната пещера, в която се пазело богатството. Разярен, баща му го наказал сурово според порядките на времето. Честолюбивият младеж не можал да понесе боя и обидата и избягал завинаги от родния дом. Същото семейно предание предлага и други обяснения за разрива между баща и син – от опит да изрови бащините жълтици от под крушата в двора до сбиване с една от сестрите му. Знае се обаче, че все още невръстен младеж, Калчо е бил принуден да тръгне с едни керван, преминаващ наблизо, на път за Пловдив и да се установи около 1820 г. в големия град.

МОЖЕМ само да си представим колко трудни са били първите дни на младежа в Пловдив. Без познати и без средства, той сигурно се е скитал немил-недраг по широките калдъръмени улици на града, докато най-сетне успял да се услови за чирак в кожарския дюкян на хаджи Ганчо Кюркчията. Кюркчийството било специален клон в кожарския занаят, което произвеждало по-луксозни връхни дрехи за зараждащия се градски елит, подплатени често със скъпи кожи (заешки, лисичи, а понякога дори самурени и астраганени). При хаджи Генчо младият троянец прекарал 3-4 години, докато изучи занаят. Издържал майсторски изпит около 1823-1824 г., Калчо не се отделил в собствен дюкян, а се прехвърлил като наемен майстор в работилницата на един от най-известните пловдивски кюркчии – Пею Кюркчи (баща на първия кмет на Пловдив след Освобождението Костаки Пеев).

Хаджи Калчо с единия от синовете си – Стефан

КАЛЧО СТАНЧОВ бил буден младеж. Принуден да компенсира липсата на средства и бащина подкрепа с труд и находчивост, той положил огромни усилия да усвои до тънкост производството на шуби, като същевременно научил гръцки език. Пею Кюркчи оценил качествата му и само след няколко години го направил свой съдружник. Близо четвърт век продължило това сътрудничество, докато през 1852 г. Калчо най-сетне започва самостоятелен бизнес. От запазените сведения днес е трудно да се установи точният път на хаджи Калчо към успеха и богатството. А то било толкова несметно, че според хорските думи хаджията притежавал дори короната на цар Иван Шишман и златните дисаги на Крали Марко.

ДЕЙСТВИТЕЛНО в средата на 19. век кюркчийството било престижен и добре платен занаят. Както показва примерът на друг успешен кюркчия – хаджи Пенчо Стоянов от Търново, той обаче не бил достатъчен за натрупването на милиони. Без да изоставя производството на кюркове (шуби), хаджи Калчо дори стигнал до почетната позиция на първомайстор на кюркчийския пловдивски еснаф – той се впуснал в други, много по-доходни предприятия. От оцелелия му търговски тефтер за периода 1852–1861 г. е известно, че балканджията раздавал пари срещу тимисюк (полица). Длъжниците били от цяла България – турци, евреи, арменци, гърци и българи, предимно кожухари, но и абаджии, търговци и занаятчии. Лихвата, която вземал, била напълно в рамките на установеното от закона и не превишавала 12 %. В Плевенско дори имало поговорка: „Взема хаджикалчовска лихва – на грош пара на ден“. Пресметнато в проценти, това прави малко над 9% на година.

ЕДИН анекдотичен случай описва пресметливостта и находчивостта на пловдивския банкер. Някакъв паша поискал 200 лири (около 25 хил. днешни лева) заем от двама евреи. Знаейки, че турчинът няма никакво намерение да връща борча си, те се оправдали, че не могат да намерят такава голяма сума, и го насочили към хаджи Калчо. Балканджията приел, но поискал двамата евреи да бъдат записани като гаранти в тимисюка. Разбрали, че са изиграни, лихварите започнали да протестират и да се молят, но накрая били принудени да подпишат, а на падежа – и да върнат заема.

ИЗВЕСТНО е също така, че Станчов, който настоявал всички вече да го наричат „господин хаджи“, се занимавал с търговия с добитък (главно овце), притежавал чифлик, мелница и прекупувал данъци. Сведенията за тази му дейност обаче са недостатъчни, за да установим точно как е натрупал легендарното си богатство. Леко съмнително е, че лихварството е било чак толкова доходно, защото според търговския му тефтер за десетте години между 1852 г. и 1861 г. господин хаджи Калчо дал кредити на 600 души, от които не му са се издължили 114 (почти 20%), които го завлекли с 1,4 млн. гроша (над 1,6 млн. днешни лева). Все пак пресметливият пловдивчанин сигурно се е гарантирал с добри поръчители и е възстановил немалко от тези средства, защото към 1861 г. капиталът на кюркчията бил вече 1,6 млн. гроша (или 1,7 млн. днешни лева).

ХОРСКАТА мълва обяснявала милионите на хаджията ту с присвоени незаконно чужди пари, ту с пословичната, стигаща до крайности пестеливост на хаджи Калчо Станчов. Когато жена му например извикала лекар, за да прегледа припадналия милионер, едва съвзел се, той запротестирал: „Еленко, Еленко, още не съм склопил очи, а ти почна да пилееш!“. Когато на хаджията харесвало нещо, без което обаче можел да мине, вместо да го купи, той премествал толкова пари, колкото струвало то, от левия в десния си джоб, а вечер вкъщи заделял тези пари като реално спестени през деня. Разказвало се освен това, че когато оставали на приказка вечер с търновския милионер хаджи Минчо, за икономия хаджи Калчо изгасял свещта, а гостенинът му си свалял потурите, та да не се търкат, докато седи. А когато синът му Константин Хаджикалчев дал 5 турски лири (около 630 днешни лева) дарение за селска църква, а самият хаджия пожертвал една 1 лира, той обяснил по-малката сума с думите „синът ми има богат баща, а моят беше беден“.

Училището в мах. Баба Стана – дарено от хаджи Калчо

и реставрирано от потомъка му Джон Бризби

Джон Бризби и съпругата му Клеър в български народни

 носии пред реставрираното училище в мах. Баба Стана, 2011 г.

ОЦЕЛЕЛИТЕ сведения за множеството му дарителски жестове напълно развенчават публичния образ на патологичен скъперник. Малко след Съединението хаджи Калчо построил школо в родната си махала Баба Стана, оставил сериозна сума за класното училище в Троян, подпомогнал строежа на училище в Пловдив, бил епитроп и спомоществовател на църквата „Света Богородица“ под тепетата. Кюркчията не бил чужд и на революционното дело. Познавал се лично с Левски и се грижел за него, когато Дякона лежал болен в пловдивски метох. Особено щедър бил богаташът към Бенковски. Войводата го помолил за 5-10 лири за народното дело, а получил цели 450 (около 56 хил. лева). Синът му Кочо (Константин) не без бащина подкрепа пък се включил активно в подготовката на Априлското въстание, за което бил арестуван, а пред дюкяна на хаджи Калчо била издигната бесилка, на която щял да загине бунтовният син. С много ходатайства, рушвети и не без личната помощ на лейди Стангфорд милионерът успял обаче да отърве Кочо Хаджикалчов.

ТОВА разминаване между публичен и действителен образ може би се дължи на постоянно сипещите се из устата му афоризми: „парица – царица“, „с пари – в рая, без пари – по края“, „товар не вземай и товар не ставай“. До кончината си в навечерието на Коледа на 1891 г. хаджи Калчо работел с иглата в дюкяна си и продължавал да поучава любопитните си посетители и клиенти с така популярните си сентенции. По-късно католическият свещеник патер Кузма си спомня: „Хаджи Калчо не бе само име – приказка, пословица, легенда. Не! Той беше нещо като магия, кумир на своето време, синтез на мъдрост, съчетание на свойства, на безсмъртие“.

Мартин Иванов, сп. „Форбс“

Начало

Още по темата:

• Празникът на Троян (2013 г.)
• Джон Бризби – собственик на първия частен остров в България (2014 г.)
• Честването на Независимостта в Троян (2017 г.)

Tweet