На гости в Германия

* „Когато на другия ден си направихме разходка, не срещнахме никакви хора освен служител на пощенската служба. Както се казва: Sie arbeiten alle“ * „С портфолио на немски език след едночасово интервю, макар и чужденка, дъщеря ни бе поканена

 да работи в Германия“

Николина Терзиева

 Другите и ние

Авторката Николина Терзиева е дългогодишен учител по математика в двете големи троянски училища – СУ „Васил Левски“ и СУ „Св. Климент Охридски“, и е един от най-авторитетните и рейтингови математици в нашия град. Тя даде идеята за новата ни рубрика, която кръстихме „Другите и ние“. Същината – троянци, които имат хора по света или самите те са някъде там, да разкажат за другите, за другото и от сравнението да потърсим себе си, да видим нашето сред и чрез другото, да направим сравнение с плюсовете и минусите, и колкото по-откровено и безкомпромисно, толкова по-добре. В случая г-жа Терзиева разказва за гостуването със съпруга си Кънчо през лятото на 2019 г. на дъщеря им – младата и талантлива архитектка Миглена Кънева (виж „Троянка печели в конкурс на „Идеал Стандарт“ в бр. 10 на Т21 от 13 март 2019 г. – бел. ред.), която работи по специалността си в Германия. Т21

БЯХМЕ поканени за седмица на гости в селището Щимфак (в провинция Баден-Вюртемберг, една от 16-те провинции на Германия, в югозападната част на страната, столицата й е Щутгард). След полет от 1:45 ч. бяхме на летище Меминген, а нашият домакин ни приветства с плакат за добре дошли на български език. След сърдечното посрещане потеглихме по магистралата, скоростта не падаше под 160-180 км/ч. Гледката край пътя си заслужава да се опише – тревата навсякъде бе окосена и никъде не се виждаха найлонови торбички, пластмасови чашки и шишета или други подобни нашенски „екстри“. Разбрахме, че за изхвърлени не на място битови отпадъци, например фасове, обелки от банани или пластмасови чашки, глобата е от 10 до 25 евро. Ако боклуците са хвърлени край пътя или на някой паркинг, глобата може да стигне до 500 евро; за строителни отпадъци, оставени някъде произволно, глобата за кубически метър е от 100 до 410 евро, при по-големи количества може да достигне 5000 евро. За растителните отпадъци по принцип има специални контейнери, но ако „зеленият“ боклук е повече, трябва да бъде откаран в специалните пунктове за събирането му; ако пък не бъде изхвърлен където трябва, глобата е от 5 до 820 евро в зависимост от обема. Ето защо всичко беше изрядно.

В Германия, 2019 г.

ПЪТЯТ ни минаваше покрай малки селища с традиционните за Германия къщи с двускатни покриви със слънчеви или фотоволтаични панели по тях и неголеми прозорци с кокетни перденца. Цената на водата е около 2,6 евро за куб. м, но градинките бяха добре поддържани и поливани – със зелена трева и много цветя. Щимфак е село с население 3200 души. Къщите са нови, със затревени градинки, в които наред с цветята има и малки оранжерии за зеленчуци. За ограда със съседите служат кипариси или други декоративни храсти. Всички семейства имат лични автомобили и рядко се използва обществен транспорт. На втория ден от нашия престой направихме дълга разходка в околностите на селото. Теренът е равнинен, сеят се предимно пшеница, овес и царевица. Истински бяхме изненадани, когато на един кръстопът насред полето видяхме кошче за боклук. В Щимфак няма кафене или друго питейно заведение. Когато на другия ден си направихме разходка, не срещнахме никакви хора освен служител на пощенската служба. Както се казва: Sie arbeiten alle (всички работят).

ГЕРМАНЦИТЕ не пият като нас. През деня не употребяват алкохол (какъв ли шок ще предизвика това у тези нашенци, които изтрезняват сутрин с… бира). По време на вечеря могат да ви поканят с бира. Истинското пиене започва след вечерята – от домашното барче се изважда всякакъв алкохол и се започва с бира, узо, вино, ликьор и кой каквото иска; отлежалата троянска сливова, която носехме, получи заслужени овации. Домакините ни споделиха, че не гледат телевизионните канали с много  реклами, а телевизиите не информират зрителите за станали пътни произшествия или други стресиращи събития. И още нещо – въпреки рекламираната у нас симпатия между нашия министър председател Борисов и германския канцлер Меркел, името на премиера ни не беше известно там.

Гледка от Ротенбург на Таубер

ПОСЕТИХМЕ пет града на разстояние 40-50 км от Щимфак. Единият от тях е Елванген, с който Троян е побратимен и поддържа приятелски връзки. Характерно е, че къщите им имат традиционните за северните страни стръмни покриви, пъстро боядисани фасади с интересни орнаменти и украсени декоративни греди. И величествени катедрали в центъра на всеки град. Но най-впечатлени бяхме от Ротенбург на Таубер, за който се твърди, че е най-добре запазеният средновековен град в Европа. Действат строги правила за съхранение на градската среда, не е позволено дори слагане на съвременни табели (на магазини и други), които биха накърнили средновековния облик. Ако човек се абстрахира от някои неща, със сигурност ще успее да се пренесе в Средновековието – крепостна стена, старинни къщи, паваж, малко площадче, като в приказките на братя Грим е. Главната улица на Ротенбург на Таубер е отрупана и от двете си страни с множество заведения и магазинчета, в които се продават или сувенири, или прочутите за града сладки снежни топки. Интересен обект за разглеждане е местният криминален музей, единственият подобен в Европа – в него са изложени различни уреди за изтезание, предимно на жени, обвинени във вещерство през Средновековието. Други интересни обекти в Ротенбург на Таубер са местното кметство и църквата „Свети Яков“. Тук Коледата не е забравена и през лятото и това е единственото място в Германия, където коледните играчки и елхи могат да се разглеждат и купуват целогодишно.

Миглена

ХАРЕСА ни и Швебиш Хал – град с 39 хил. жители, който от 1 октомври 1960 г. е „голям окръжен град”. Тук са намира Hochschule Heilbronn (Heilbronn University, HHN), един от най-известните и добри немски университети. В него има 42 бакалавърски и магистърски специалности от рода на инженерство, бизнес администрация и информационни технологии. В този град нашата дъщеря Миглена, която завършва архитектура в Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, си намери работа. Шефът на архитектурното студио, където работи, споделил пред нея, че преди време са били отхвърлени няколко германски кандидати. С портфолио на немски език след едночасово интервю, макар и чужденка, дъщеря ни бе поканена да работи в Германия – така, без ходатайства, стават нещата там.

ВСИЧКИ сме чували за германската точност и подреденост. Пътуването ни го потвърди. Не усетихме хората да се оплакват, да търсят кой им е виновен за нещо. Просто всеки си гледа работата. Но едва ли трябва да ходим до Германия, за да се научим на трудолюбие и ред и да научим, че без тях нищо не се получава както трябва.

Николина Терзиева-Кънева

Начало

Tweet