Да не е поредната просъветска формация

* „Помним и това, че Слави никога не каза и една лоша дума срещу най-просъветския български президент след 1989 г. –

 Георги (Гоце) Първанов…“

Генадий Маринов

Бележка на редактора

С ДВЕ ДУМИ да си кажа и моето мнение, нали се разбра, че скоро може да ни (за)касае всички ни.

СЛАВИ БЕ и си остава шоумен №1 в родната телевизия, това е факт, и не е никак лесна работа, и заслужава адмирации. Вярно, с неприкрита чалга отдаденост, но това е положението, това сме ние, това е България (за жалост), Слави е един от нас и „ние сме Слави“, както се казва. Слави обаче бе и е не само шоумен, той винаги е бил и общественик, а сега става и обществено-политическа фигура. И тук нещата яко миришат.

ДА ПОЧНЕМ от героизацията на мутрите и мутренското и тежненията към мутренската естетика (и философия) в началото; но това, макар че се задържа доста дълго, можем да го приемем като грешка на растежа. Преминем през злобната и с наслада гавра с т. нар. десни и дясно, които може да са всичко, може и е сигурно, че направиха много грешки, но те бяха тези, които се опитаха да ни измъкнат от комсоца и да правят промяната след 10 ноември (не сме забравили колосалната простащина и наглост в плювните срещу бившия председател на Парламента и една от знаковите фигури на антимунистическата десница Йордан Соколов, както и срещу мнозина други от споменатата десница).

ПОСЛЕ. Уж борецът срещу всички кривици, уж нецепещият басма на никого плевенски Крали Марко, уж Скалата срещу статуквото и олигархията, а – това също е факт – изключително сервилно и дори нещо повече, някак зависимо се държеше и продължава към някои от най-тъмните фигури на тъй наречения ни демократичен преход. Помним как Слави и неговите хора мъркаха като котета около Ахмед Доган в „незабравимото“ предаване с репликата на госта за „обръчите (му) от фирми“; той се ебаваше с тях, унижаваше ги, унижаваше всички ни, а те му се умилкваха и сякаш бяха готови и ибрика да му поднесат (виж „Свирките – и те!“ – бел. ред.). Помним и това, че Слави никога не каза и една лоша дума срещу най-просъветския български президент след 1989 г. – Георги (Гоце) Първанов, и също мъркаше и се умилкваше около него при гостуването му в шоуто. Помним, то забравя ли се, и скорошното интервю на Слави с Бойко Борисов – изумило със сервилността на „бореца“ срещу властта и статуквото към олицетворението на властта и статуквото.

ЗАЩО ЛИ!? Ето точно този въпрос „Защо ли!?“, който по-скоро е риторичен, ме плаши. Плаши ме новата партия „Няма такава държава“ (НТД) на Слави, която, знае се (знае се как обичаме някой да ни оправя и как лековато му се доверяваме), със сигурност ще влезе в новия български Парламент – да не е поредната просъветска формация, която, заедно с другите, както бе в едни предишни 45 плюс 30 години, да ни бута назад и встрани от нормалността.

Генадий Маринов   

Още по темата:

• Свирките – и те! (2005 г.) 
• Да се разберем (2019 г.)

Tweet