Свобода, освободители, поробители и експлоататори

* „И нека знаем, че разпиляването на задружните сили неминуемо ще ни доведе някой пореден „освободител“. А освободители има много, има „опашка“ от чакащи, нужен им е само повод, за да ни
 „освободят“ за пореден път“

3 март

адв. Венелин Ангелов

Авторът е троянец, известен адвокат и председател на областната Адвокатска колегия. Съосновател и дългогодишен председател на троянския граждански комитет „Васил Левски“.

СВОБОДЕН или роб може да бъде само човек. Държавата като една фикция, включваща територия, население и други характеризиращи я като отделен субект признаци, не може да бъде под робство. Държавата може да бъде зависима или независима. Държава под робство означава липса на държава. По същата причина държавата не може да бъде освободена. „Освобождението“ на една държава – това е възстановяване на нейната загубена преди това независимост, създаване на нова държава.

С ДРУГИ ДУМИ – по силата на Санстефанския предварителен договор и Берлинския мирен договор не е освободено българското княжество, а е създадена една нова държава – нов статут, нова територия, ново управление и всичко останало, което характеризира държавата като международноправен субект от втората половина на 19. век.

ВТОРАТА българска държава престава да съществува в края на 14. век поради силните вътрешни противоречия, които катастрофално я отслабват. Третата българска държава се създава след силна изява на вътрешно обединение на българската нация в областта на културата и религията, икономически растеж, въоръжената борба и неудържим стремеж за независимост. Създаването на държавата е по волята на всички Велики сили и при благоприятните международни условия, случили се в средата на 70-те години на 19. век. В този смисъл България не е освободена, а в рамките на Османската империя се създава нова държава.

СЪЗДАВАНЕТО на нова държава неминуемо е свързано с възможността на „освободителите“ да експлоатират неговите природни богатства, територия, местоположение и всякакви други ценности. „Освобождението“ без вътрешни условия, а само чрез външна намеса е практическа замяна на посоката на движение на благата – вместо към хазната на „поробителя“, благата на освободените поробени се насочват към хазната на „освободителя“.

НИКОЯ държава на Балканите или в Европа не е създадена по волята само на една държава, което в 19. век е практически невъзможно. Всяка от Великите сили Англия, Русия, Германия, Франция и Австро-Унгария има свои важни, стратегически интереси на Балканския полуостров, поради което всяка промяна в политическата карта на Балканите, включително създаване на нова държава, не може да се осъществи без общото съгласие на същите Велики сили. Въстанието в Босна и Херцеговина, Априлското въстание и войната на Сърбия и Черна гора срещу Османската империя силно разклащат властта и влиянието на султана върху населенията в балканските земи и създават нетърпеливо очакване сред Великите сили да се възползват максимално от случая, да укрепят и засилят своето влияние в европейския югоизток. Особено преки са претенциите на Русия, по стари имперски амбиции, към балканското население около проливите Босфор и Дарданели и на Австро-Унгария към Босна и Херцеговина.

ТРЕТАТА българска държава се създава като следствие не от еднократен акт, а от един дълъг процес. Остри, целенасочени и стратегически правилни национални борби, най-интензивни от 1860 г. до края на войната между Русия и Османската империя през 1878 г. От особена важност за благоприятния изход е поставянето на въпроса за независима държава на българите като важна точка от решаването на източния въпрос за съдбата на балканските народи под османска власт. Според заключителния акт на Цариградската конференция (23 декември 1876 г. - 20 януари 1877 г.) балканските народи, включително и българите, следва да имат свои държави.

 ЗАПОЧНАЛАТА, с одобрението на Великите сили, Руско-Турска война 1877-1878 г., намира силна подкрепа в българското население: пряко участие в най-тежките и важни за изхода на войната бойни действия чрез войска - Българското опълчение, участие на въоръжени чети срещу османската армия, масова подкрепа на местното население чрез храни и подслон, подкрепа чрез осигуряване на информация, разузнаване и водачи в труднодостъпни местности, животинска тяга за руската армия, бази за медицинска помощ и много други. В този смисъл българският народ се е преборил за своето право да претендира за независимост, изстрадал го е и е платил с кръвта си и имота си за него. Новосъздадената държава не е дар от никого. Дори и според официални документи - Указ № 1144 на Княз Александър I Батенберг, Държавен вестник януари 1884 г., за разноските на руската държава е предвидена за плащане от страна на България сума в размер на 10 500 000 книжни рубли, представляващи към момента равностойността на 32.5 тона злато.

ВЪЗНИКВАНЕТО на третата българска държава, появяването й на европейската карта, официално става на 1 юли 1878 г. с Берлинския договор. Всички предишни Българии, рисувани на картата като единна държава (Санстефанска България) или разделяна на две части по линията изток-запад или по линията север-юг, са само етапи в преговорите между Великите сили, отразяват политически интереси, но нямат никаква задължителна сила в междудържавните отношения.

АКО НЕ КОМЕНТИРАМЕ стария въпрос дали войната на Русия от 1877-1878 г. е безкористна, дали волята на останалите Велики сили да се създаде българската държава също е безкористна, би следвало да си зададем въпроса: от създаването на третата българска държава през 1878 г. до днес, вече 141 г., държавата ни независима ли е от Русия и от другите Велики сили, създали я в Берлин на 1 юли 1878 г. Ако е зависима – колко години е била зависима и от кого, и колко години е била наистина свободна? Днес независима ли е?

В ДНИТЕ на честването на поредната годишнина от създаването на третата българска държава нека си спомним завета на Васил Левски: „Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили“. И нека знаем, че разпиляването на задружните сили неминуемо ще ни доведе някой пореден „освободител“. А освободители има много, има „опашка“ от чакащи, нужен им е само повод, за да ни „освободят“ за пореден път, както в края на 14. век втората българска държава бе освободена от собствените си раздори, както сега напълно безкористно ще бъде освободена Сирия, както винаги ще бъдат освобождавани малките държави с големи вътрешни боричкания.

НЕКА съберем нашите собствени задружни сили поне да не даваме повод за ново освобождение. Честит празник!

м. март 2019 г., Троян   

Венелин Ангелов

Начало

Tweet