Още веднъж за „ромските стипендии“

* И тъй като в бедна и апатична България етническата омраза постепенно се просмуква в жилите на българина, апелирам не към човещина, не към почтеност, а към прагматизъм

Гореща тема

Ангелина Иванова

Авторката Ангелина Иванова е учител в троянското СУ „Васил Левски“. Завършила е българска филология в Софийския университет, известно време преподава етнология в Югозападния университет в Благоевград. Години, до закриването му през 2007 г., е директор на „циганското училище“ в с. Добродан; признава: „Много се занимавах с това училище, но когато стана ясно, че вече вреди на децата, просто приех неизбежното“. Повече от десетилетие се интересува професионално от образователната интеграция във всичките й измерения. Знае няколко езика, включително цигански, което е свързано с работата й по немскоезичния Атлас на циганските диалекти на Балканите. Дъщеря е на големия български учен фолклорист и етнолог проф. Тодор Ив. Живков.  

Т21

***

ВРЪЩАМ СЕ към темата за „ромските стипендии“, въпреки че въпросът беше решен, макар и, да речем, доста глупаво, в духа на невежество и евтин популизъм. Вместо на 700 деца, които се опитват да се изучат, парите ще се раздадат на „обучители“ – по неясни критерии.

ОТ МНОГО НЕЩА по време на дискусията се изненадах. От много се огорчих. Най-много ме заболя обаче от факта, че белите интелигентни арийчета от едно елитно столично училище обявиха тези стипендии за „дискриминационни“. Бих искала да попитам тези бъдещи представителчета на „средната класа“ колко пари струват телефоните по джобовете им и, което е по-важно, колко пари са дали семействата им от детската градина до днес за разни видове допълнителни уроци. Колко от тези млади родолюбиви лъвчета са влезли в „престижни училища“ без допълнителна помощ, само от часовете в училище (имам предвид без „семейна подготовка“, защото в много случаи допълнителните часове са безплатни, но в тях инвестира труд и време член на семейството, близък, приятел).

ПРИ ЕДНО от последните изследвания на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която проверява уменията по четенето и математика и познанията по природни науки на 15-годишните (9. клас), се установи, че българчетата са на едно от последните места В СВЕТА по знания и умения на тази възраст. До 15-годишна възраст средностатистическият български ученик е изостанал с около три години в сравнение със средния ученик във Финландия, почти две години в сравнение с ученик от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, включваща 35 развити държави) и най-малкото с една година зад учениците в някои други страни от групата на централноевропейските и южноевропейските държави като Унгария, Словакия, Сърбия и Гърция. Делът на българските ученици, показали резултати под минималното равнище на знания, т. е. функционално неграмотните ученици, е плашещо – 41% за четене в сравнение с 19% в ОИСР и само 8% във Финландия.

ВАЖНОТО в случая обаче е, че социално-икономическият фактор при постигането на резултатите е видим, грубо релефен. Повече от 20% разликата в резултатите се обяснява с ефектите от социално-икономическия статут на учениците, което поставя страната ни в една група със страни като Перу и Уругвай. С други думи – ако ученикът е роден в бедно семейство или на село, не говори български език у дома, живее само с един от родителите си, неговите родители са по-ниско образовани или работят неквалифициран труд, вероятно е на 15-годишна възраст той/тя да е изостанал/а в когнитивните си способности с цели 3 години в сравнение с връстниците си, които не са в подобно неравностойно положение. 23% от учениците в София са показали резултати под прага на минимална грамотност, докато този процент за учениците в селата (с население над 3 хил. души) е няколко пъти по-висок – 78%.

УЧЕНИЦИ от най-горния квинтил (топ 20%) по социално-икономически и културен статут съставляват 80% от отлично представилите се ученици, тоест високи резултати получават предимно децата от материално обезпечени семейства. А само 2% от учениците в неравностойно положение в България могат да се категоризират като „жилави” (resilient) – постигащи най-високи резултати, въпреки неблагоприятните социални и семейни условия, в които живеят. Именно това се има предвид, като се подпомагат ромските деца – защото не можем да разчитаме само на тези „жилави“ хлапета да оцелеят. И тъй като в бедна и апатична България расизмът е решение и етническата омраза постепенно се просмуква в жилите на българина, апелирам не към човещина, не към почтеност, а към прагматизъм.

АНАЛИЗИТЕ на Световната банка (която отскоро има нов главен изпълнителен директор българин - Кристалина Георгиева – бел. ред.) показват, че повишеният достъп до образование ще има положителен нетен ефект върху държавния бюджет дори и без да се подобри качеството на предлаганото образование. А един симулационен модел показа, че намаляването на разликата в академичните резултати на учениците в България  ще добави около 1.1 процентни пункта към базовия прираст на БВП (брутния вътрешен продукт) през следващите десетилетия.

ИМЕННО силно етничният профил на бедността в България довежда и до асиметричност в образованието. Бедността, крайната мизерия, в която живеят ромските деца, е първият фактор, който постепенно довежда и до социалното изключване на представителите на ромите от живота на обществото, с последващо отпадане от пазара на труда, сегрегиране и в крайна сметка – лягане върху социалната система. Впрочем въпросът с релацията „социални помощи/етническа принадлежност“ подлежи на допълнителен анализ.

Ангелина Иванова

Начало

Още от същия автор:

• Съдбовният "Член 19"
• Грижите - с мярка...

Tweet