Грижите – с мярка…

* Училището трябва да съществува, за да даде образование – качествено образование * Истината е, че при много училища „със замиращи функции“ има някакъв политически чадър * Нека се публикуват т. нар. „натурални показатели“ – брой ученици, брой паралелки и групи, брой педагогически и непедагогически персонал

Ангелина Иванова

 Образователни

Авторката Ангелина Иванова е учител в троянското СУ „Васил Левски“. Завършила е българска филология в Софийския университет, известно време преподава етнология в Югозападния университет в Благоевград. Години, до закриването му през 2007 г., е директор на „циганското училище“ в с. Добродан; признава: „Много се занимавах с това училище, но когато стана ясно, че вече вреди на децата, просто приех неизбежното“. Повече от десетилетие се интересува професионално от образователната интеграция във всичките й измерения. Знае няколко езика, включително цигански, което е свързано с работата й по немскоезичния Атлас на циганските диалекти на Балканите. Дъщеря е на големия български учен фолклорист и етнолог проф. Тодор Ив. Живков. Т21

ОТ ГОДИНИ, от десетилетия в центъра на вниманието на цялата образователна система стои въпросът за т. нар. „оптимизация“. Това ще рече – да имаме толкова образователни институции, колкото ни трябват. Отдавна стана ясно, че простото закриване на училища и „броенето на ученици“ е само фасадата, само върхът на айсберга. И това е поради една много проста причина.

АКО СЕ СЛЕДВА строго буквата на закона, може да се унищожат училища, които са много важни за общността, единствени за цял район и наистина осигуряващи единствена възможност на дечицата да получат (първоначално) образование. Затова не е случайно, че общините разполагат с мощни инструменти да подкрепят важни и ценни училища, тъй като само на място човек може да прецени кое как е. Именно общините, чрез формулата за разпределение на делегираните бюджети, подпомагат малките и безпомощни училища – с цената на известно ощетяване на по-големите и стабилните се постигат социални цели. И още – общините именно инициират и провеждат процедурата по закриване на едно общинско училище. Значи – чудесно! Дали?

НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ обаче, че битките за спасяване на едно училище не се води за работните места на учителите (за това, не се сърдете, си има социални институции), нито пък откликват на патетичното, но невярно твърдение „закрият ли училището, умира и селото“ (немалко села със закрити училища бодро крачат напред, а пък спасени с цената на компромиси училища с нищо не са полезни за селата). Училището трябва да съществува, за да даде образование – качествено образование. Селското училище трябва да даде комфорта учениците да не губят време по пътищата, а, оставайки близо до дома си, да знаят и могат това, което знаят и могат връстниците им в града.

И СЛЕД ТОЯ длъшък увод нека видим какво става на място тука, в нашата община. И не питаме дали класовете са малки или големи, нито какви са били причините да се разреши на едно или друго училище да има маломерни паралелки, а коригираните по формула делегирани бюджети да позволят тяхното съществуване. Питаме – изграждат ли спасените училища нужното знание?

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, да получим отговор е много, много трудно. Парадоксално е, но общината и обществеността няма как да разберат дали едно училище изпълнява главната задача, която има. Няма местна структура, която има право да наблюдава и анализира учебния процес (Общината обаче може и трябва да наблюдава регулярно нещо друго – просто дали децата, пъхнати по дневниците, изобщо ходят на училище. Коства усилия, но си струва. Възможно е и нещо друго – в учебно време да се посетят адресите, на които са регистрирани учениците – бел. авт.). А що се отнася до контрола над образователния процес – това в някаква степен може да правят регионалните управления на образованието, но ако имат време, желание и причина. Да, има начин, но той е труден, сложен и всъщност почти невъзможен. Няма как експертите от РУО  (Регионално управление на образованието, бившето РИО) в Ловеч да кажат – „Ха да видим някой някого учи ли в училището хикс“. Просто така са формулирани законодателно нещата.

В НЯКАКВА степен показател, разбира се, са резултатите от работата. Как да ги видим тези резултати? Ами трудно. Най-мотивираните родители на малкото местни деца организират и заплащат едно успоредно обучение с уроци. За другите… навярно някакви данни можем да получим от два източника – знанието на детето при преместване в друго училище (или евентуалното продължаване в по-висока образователна степен) и така нареченото национално външно оценяване. С първата възможност се сблъсках преди няколко дена. Второкласник бе преместен от село В. в училището, в което работя. Почти не чете, почти не пише, почти не знае нищо. Това дете е разсипано, то дори не е подозирало незнанието си, а сега се оказва в много неизгодно положение спрямо връстниците си. Освен че се чувства зле, то просто вече има лошия фалстарт… Втората възможност е анализ на така нареченото Национално външно оценяване (НВО). Ще оставим настрана НВО след 4. клас, защото то отдавна е несигурно мерило – квестерува си самото училище и резултатите са не съвсем достоверни.

НВО СЛЕД 7. КЛАС – най-грандиозното всеучилищно събитие на България. В него са обхванати повечето училища, стремежът е да се ограничи фалшифицирането на резултатите. И тъй като само изпитите по български език и литература и по математика се провеждат в условия на наблюдение и външни квестори (а и само те имат отношение към държавния-план прием), нека видим как стоят нещата там.

КАКВО СТАНА през тази година? При среден бал по български език и литература (БЕЛ) за общината 26.2, само едно училище е показало резултат под 20 – ОУ „Христо Ботев“ (с. Врабево) е „постигнало“ бал 11,75! А следващият по лошавост резултат е почти два пъти по-висок (20.3). Всъщност от 9-те училища в общината, следващите 5 (от второ до шесто) се движат в стегнат пакет с резултат между 20 и 25. Вероятно бал 11 може да се получи и при отговаряне „на лотария“… Подобно, но не толкова драстично, е положението с математиката. При среден бал за общината 17.81, Врабево показва най-нисък резултат от 10, като следващите са с балове 14, 14.67, 15. Казано с други думи – ситуацията е катастрофална. Тези деца просто не знаят абсолютно нищо.

И ТУКА СИ ИДВАМЕ на любимата тема. При подобни резултати с печално въртене на очите се казва: „Ами… то с нашия материал… те са билингви“. Това е изтънчен начин да се каже „бедни циганчета“ (не спазвам езиковата коректност, защото цитирам). Всъщност нещата с ромските деца не стоят точно така. Проблемът не е, че децата са калпави или учителите лоши. Просто училищната политика не е добра. Нещо не се получава. Ето фактите от няколко училища със 100% или почти 100% ромски ученици, където резултатите са от съвсем друг порядък. ОУ „Христо Ботев“ (с. Каспичан, обл. Шумен) е показало 21.06 (БЕЛ) и 18.65 (математика). ОУ „Св. Кл. Охридски“ (с. Тишевица, Врачанско) – съответно 16.07 и 19.47! В ОУ „Христо Ботев“ (с. Баница, Врачанско) резултатите са 25.56 и 26.76 (в община Троян по-високи резултати са показали само три големи троянски училища с гимназиален етап – двете СУ-та и НГПИ!). А това училище е средищно за няколко села, само ромски деца и преди десетина години имаше вероятно най-немотивираните родители, които можете да си представите. Впрочем чудесен пример имаме и в нашата област. Независимо от трудностите, училището в с. Кирчево (още едно ОУ „Христо Ботев“) е показало нелоши резултати – 17.5 и 16.25 по двата основни предмета на НВО след 7. клас. 

ЗНАЧИ МОЖЕ! Откъде тези резултати? Конкретно в тези училища работят от години по проекти на неправителствени организации и изцяло преустроиха работата си. Който иска – да отиде да види! Директорите са невероятно нахъсени и мотивирани и наистина правят чудеса… Не искам да засегна колегите във Врабево. Но нещо там не е както трябва. Всеки понеделник някакъв брой социално слаби деца, главно роми, се возят от Троян (тоест някак си се сегрегират, мисля) и престояват на държавна издръжка до петък. С две думи – от бюджета за образование на общината се издържа и един пансион, който, простете, просто не е ясно за какво е. Преди не много време училището разпродаде имотите си и не стана ясно каква беше файдата и кой се офайдоса. Тези имоти са дарени от местните хора преди десетилетия, още миналия век, и не може някоя временна фигура да се разпорежда с тях! Дай под наем, аренди и пр. Но как си позволяваш да разпродаваш нещо, което е част от душата на това село?! Училището получава щедра помощ от местния бизнес заради малкото местни деца и вероятно за тях наистина се полагат грижи. Но за останалите?

И ОСТАВА ВЪПРОСЪТ – защо е всичко това? Истината е, че при много училища „със замиращи функции“ има някакъв политически чадър, а и при високата честота на някакви избори в България никой Общински съвет не смее да поеме риска да се издъни. Нека се направи един публичен анализ на училищната мрежа в общината. Нека се види къде какво става, кой какво прави. Нека се публикуват т. нар. „натурални показатели“ – брой ученици, брой паралелки и групи, брой педагогически и непедагогически персонал. Нека поговорим и да видим какво бъдеще ще заложим за нашите деца.

А ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ще цитирам бившия началник на тогавашния образователен инспекторат. Той разказваше как при закриването на училището в село Б. учебната година завършил само един осмокласник и той не можел да чете и да пише…

Ангелина Иванова, учител

Начало

Още по темата:

• На 15-ти като на 15-ти (2009 г.)
• Помощите за първолаците - тази година в брой
• Две троянски села остават без училищата си (2010 г.)
• Зам.-кметицата: "Искам да опровергаем написаното във вестник "Троян 21"
• Това е некоректен журналистически похват
• Предстоят тежки решения в образованието
• Колко ще ни струва 15 септември? (2011 г.)
• Троянската завера срещу "английската" философия на матурата
• Търси се изход за четири селски училища
• Поля Димова: Всички училища започват годината (2012 г.)
• Няма да закриват паралелката за планински водачи (2013 г.)
• Как започва новата учебна година? 
• Подарък за първолаците 
• Най-важните хора дебатираха за образованието (2014 г.)
• Преди 15 септември
• По 250 лв. държавна помощ за първолаците 
• В двете големи училища - материални придобивки  
• Празник в СОУ "Васил Левски", в "Климента" - не съвсем
• На 15-ти в двете големи троянски училища (2015 г.)
• Учениците намаляват, но по-бавно (2016 г.) 

Tweet