„Бръм, бръм, бръм, аз пчеличка съм“

* Озвучителната система на читалището е на почти 15 години, а осветителната е частично подновена преди 10, но кабелите не са подменяни от построяването на сградата

Позиция

Свилен Димитров

Авторът Свилен Димитров е преподавател по информатика в троянското СОУ „Васил Левски”. Той осигурява озвучаването и мултимедията на редица събития – училищни и общоградски.

„БРЪМ, БРЪМ, бръм, аз пчеличка съм”. Това е откъс от прекрасна детска песничка. Уви, когато става дума за бръмчене в тонколоните на един прекрасен юбилей, случващ се веднъж в живота, няма как да не се ядосваме и да продължаваме да премълчаваме. Ще ви споделя личния си опит в организацията на концерта за 100-годишнината на гимназиалното образование в Троян.

ДАТАТА Е 23 МАЙ, часът 8:40. Таксито спира пред НЧ „Наука - 1870 г.“ в центъра на града ни и аз излизам заедно с всичката техника, която едвам се е събрала на задните седалки. С неоценимата помощ на Ценко Дочев, Калин Димитров и Иван Димитров – служители в читалището, успяваме да внесем всичко в залата. Този концерт ще е по-различен – за пръв път в историята на Троян ще се предава на живо в интернет. Специален брояч отмерва часовете, минутите и секундите до началото и е поставен във всички троянски сайтове, включително и този на Т21. Вълнението да си пионер в нещо ново и модерно е неописуемо. Зад идеята са застанали и бившите ми колеги от „Спринт“ (Троян) и при сцената е спуснат оптичен интернет. Допълнително осветление и други ефекти трябва да подсилят програмата. Водещите и участниците имат монитор, в който да следят мултимедията и да знаят какво следва. Всичко е готово, всяко кабелче е включено, всеки жак е свързан, всяка клавиатура, мишка и мултимедия са си на мястото. Допълнителното осветление грейва... и тогава се появява малката пчеличка. Уж дребна, уж незабележима, но тихичко започва да си бръмчи в колоните на залата.

ВЕСКО АНГЕЛОВ – един изключителен професионалист в озвучаването, започва да оглежда апаратурата. Идва и Калин Димитров, който отговаря за озвучаването на читалището. Двамата започват да обмислят проблема. Изключват един щепсел, после втори, сменят, подменят, но уви – бръмченето си остава. В крайна сметка, след стотици рокади успяват да го намалят до нивото на бръмчене на дребна мушица.

ЧАСЪТ Е ВЕЧЕ 10:00 и генералната репетиция започва. Децата се подреждат и по сценария минават едно след друго. Да, но пчелата също иска да участва – обажда се ту вляво, ту вдясно, ту си създава една микрофония, не ти е работа. Децата слушат инструкциите на колежката Жекова и знаят къде трябва да застанат - малко вляво или май беше в дясно, но не и там, където са, защото „ще става страшно“. Виждам как тези деца са истински професионалисти. Не се оплакват, не мрънкат, че така няма да могат да мислят за пеенето и за излъчването си на сцената, а ще трябва да се ограничат до един малък кръг като този на Тъга от анимационното филмче „Отвътре навън“. И мен ме обзема тъга. Тъга, че за пореден път ще трябва да направим някакъв компромис, за да се получат нещата.

МУЛТИМЕДИИТЕ тръгват и започват да спират 10-20 секунди след началото си. Картината изчезва и се появява, когато си поиска. Оказва се, че системата не може да поеме дори едно допълнително устройство и трябва да се откажем от някое. Първа жертва става сплитерът за видеоизлъчване – заменяме го с мултимедия, която играе и неговата роля, последва HD камерата за излъчването за сметка на WEB камера и май нещата сработват. В 14:30, горди от себе си, пробваме всичко в техниката за пореден път. Прогонваме нещата, всичко работи. Уви, бръмченето на пчелата така и не спира, но нивото му е поносимо дотолкова, че ако се усилят повече колоните, почти не се усеща. Това е единственият вариант, който в крайна сметка използваме.

ОНЛАЙН излъчването стартира в 18:15 часа, а концертът започва в 18:30. Всичко минава по-добре от всяка една репетиция, защото зад това стои професионализма на колежките по музика, озвучаването на Веско, допълнителното осветление, управлявано от десетокласника Петър Аврамски и целия екип на читалището. Овации, доволни хора, усмихнати и щастливи, защото пак са се докоснали до таланта на троянските деца. Да, и аз се усмихвам, но и ми е криво. Криво ми е, защото този концерт не е прецедент. В Троян децата участват в поне десетина концерта годишно и на повечето съм на репетициите, отговаряйки за едно или друго (най-често за различни мултимедии). Винаги се получава едно и също – репетицията започва добре, всичко е наред, докато не се включи системата на пълни обороти и тогава… пристига „пчеличката“ и започва да бръмчи досадно в ушите на присъстващите. Започват да се правят реорганизации и да се мисли как да се тушира бръмченето. С много труд и усилия това се прави. Съответният концерт минава, идва следващият и нещата се повтарят.

***

НЕКА СПРЕМ това. Направих си труда този път да проверя и останах потресен. Озвучителната система на читалището е на почти 15 години, а осветителната е частично подменена преди 10, но кабелите, които свързват тези два основни компонента за една сцена не са подменяни от построяването на читалището. Не искам да величая или да омаловажавам онова време, но знаем как са се слагали кабели и се е правило нещо не по чертеж, а „как да е“, за да „изпълним плана“. Планът е успешно изпълнен, но магнитната индукция, която тези кабели създават, не може да се оправи по никакъв начин от никого. Трябва да се направи проучване и да се види откъде минават кабелите, има ли някакви преплитания, може ли това да се поправи, за да се получи краен вариант, при който пчелите да са навън, събирайки мед, а не да бръмчат  в читалището.

ДА, В СЛУЧАЯ ще става дума за пари, но не за много пари. Въпреки старите кабели, едва ли всичките имат нужда от подмяна. По-важното е да се наеме специалист, който да анализира проблема и да предложи решение - защото талантливите деца на Троян и троянската публика го заслужават. Държа да вметна, че г-жа Станка Марешка, читалищният секретар, прави и продължава да прави всичко по силите си, за да може читалището да печели един или друг проект. Знаем, че има одобрение по проект за енергийна ефективност. И не е ли най-добре точно сега, преди да започне реализацията на този проект, да се провери какъв е проблемът с кабелите и той най-накрая да бъде разрешен.

ВЕЧЕ ЗНАМ отговора – няма пари! Всъщност, този юбилей ми показа нещо много важно – ако имаш желание и воля, пари се намират. Голяма част от дейностите, посветени на 100-годишнината въобще нямаше да са факт, ако не беше трудът на колегите, ръководството и желанието на всички за успех. Така се оказа, че не сме сами в битката с финансите и мнозина ни протегнаха ръка. Смятам, че ако се даде повече гласност на озвучителните мъки, през които преминават всеки път служителите на НЧ „Наука – 1870 г.“, ще се намери начин и решение на проблема.

В ЕДНА ОТ ПЕСНИТЕ на концерта се пееше „да започнем отначало“. Да, нека започнем отначало и заедно да помогнем на читалищните дейци, за да може градът ни да има зала, която да отговаря на съвременните технически изисквания. Така, както преди няколко години бяха подменени седалките в салона, нека да подменим или поправим кабелите на озвучителната система, за да може на всеки следващ концерт да се наслаждаваме изцяло на таланта на изпълнителите. Нека инвестираме в бъдещето и таланта на децата, защото тази сцена е на града ни и на нея ще гледаме не едно или две бъдещи представления. Нашият град го заслужава!

25 май 2016 г.

Свилен Димитров

Начало

Още от същия автор:

• (Б)АСТА: Да живее новата инквизиция!
• (Б)АСТА: Къде сме ние? Оставям вие да решите
• Много по-лесно е да се обвиняват обикновените хора
• До джигитите по пътя: "Вие сте безименни!"

Tweet