„Чавдар” тотално надигра и наби шампионите от ИУ

* Изпуснахме по-изразителна победа, „Професор” Лилов изнесе лекция на варненските студенти * Оглавихме класирането, докосваме титлата
 * „Изтрещелият” от загубата треньор на противника налетя на
 наш репортер

Баскетбол, „А” РБГ, Финална шестица

Стефан Генков

Рубриката се води от 

треньора по баскетбол Стефан Генков

В НЕДЕЛНАТА вечер, 28 февруари, скромното троянско баскетболно салонче едва побра желаещите да наблюдават дербито в първата шестица на мъжката „А” група между нашия „Чавдар” и миналогодишния шампион – тима на студентите от ИУ (Варна). Сред публиката бе и ректорът на варненския университет, заобиколен от голяма група варненски поддръжници. Само преди месец и половина в мач без значение в груповата фаза „студентите” успяха да ни излъжат и победят с 2 точки. Сега двубоят между двата отбора имаше много по-голям заряд, а победителят на 80% се доближаваше до шампионската титла. Подхвърлих това на треньора на гостите, на което той снизходително се изсмя и високомерно се опитваше да прикрие страха си от нашия отбор.

Преди мача: Мартенички за баскетболистите от малчуганите от 1.б клас

СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕТО на отборите под мощните овации на невероятната троянска публика група първолаци от 1.б клас на НУ „Св. св. Кирил и Методий” с класен ръководител Радиана Бояджиева поднесе мартенички на всички баскетболисти, част от инициативите на малчуганите в подкрепа на Сдружението за деца с онкохематологични заболявания. След този мил и също възнаграден с бурни овации жест започна истинската битка на терена, като в хода на срещата прехвърчащите искри между състезателите, състезатели и съдии, публика и треньора на гостите на няколко пъти стигна до острието на бръснача. Длъжен съм да отбележа, че съдийската бригада удържа напрежението и с чест излезе от двубоя.

КАК СЕ РАЗВИ самият мач. Много по-разтоварени психически и спокойни, нашите чрез попадения на Любомир Лилов, Ценко Наков, Данаил Христов и тройка на централния ни нападател Денис Титов нанесоха първи нокдаун на противника, повеждайки с 9:0. И вероятно точно това бурно начало „стегна гипса” на моряците и те до края не можаха да се окопитят. След последвалото прекъсване от страна на варненския треньорски щаб нещата малко се пооталожиха, но… тогава „Професор” Лилов започна своята наказателна акция. Безпощадният снайпер наниза цели 10 тройки от 12 опита, невиждан 70-процентов резултат, приближаващ се до рекорда на Стеф Къри от НБА за реализирани 13 тройки в един мач, и то при по-малък процент на успеваемост.

ЩЕ ПОПИТАТ някои, неприсъствали на това зрелище - кой е той, откъде е? Ето кратката визитка на Любомир Лилов: роден в Правец, на 9 март навършва 30 г., ръст 200 см, играл за „Лукойл-Академик”, „Балкан” и почти всички национални формации. До скоро бе изпълнителен директор и помощник треньор на „Балкан”. В днешния мач го титулувам като „Професора”, защото сам той беше половин отбор - не само с феноменалните тройки, реализираните 32 точки, коефициент на полезно действие 30 и 8 борби, но най-вече с умната си игра и лидерската роля. За разлика от напомпените, бих казал дори пренапомпени и хвърчащи като моторетки противникови играчи, неговият икономичен стил на движение с и без топка нагледно символизираха същината на великата и интелигентна игра, наречена баскетбол. Затова и след всяка негова тройка цялата публика изпадаше в екстаз, нагледен урок колко проста и красива е тази игра. Ще ме извините за лиричното отклонение, но спомени по романтичния баскетбол нахлуха в главата ми.

"Професора" Любомир Лилов

И КАТО ЗАПОЧНАХ с главното действащо лице, да продължа с другите герои в този исторически успех за „Чавдар”. Ще бъде незаслужено да не наблегна на отличната игра на всички останали момчета от отбора, както и вещата роля на „Биг Маг”, големия магьосник, треньора на нашите Лъчезар Диков. Подчертавал съм неколкократно, че в последните три години в троянския отбор са събрани незаслужено отхвърлени от „големия” баскетбол мъжки момчета - интелигентни и възпитани, даващи всичко от себе си, за да носят гордо емблемата на нашия тим. С лек горчив привкус ставам съпричастен към кореняците, съгражданите, патриотите, че болшинството от играчите не са троянци, но така е в спорта, вижда се, навсякъде се купуват състезатели. Оказва се, че е много по-евтино за един клуб да купи, отколкото да произведе спортисти. Лошото е, че вече настъпва моментът, в който няма от къде да вземеш, защото никой не произвежда. Остава само от чужбина. Но всичко това публиката не я интересува, тя иска да гледа хубав баскетбол и за щастие тези момчета я даряват с играта си, защото са ОТБОР!

А ЧЕ СА ОТБОР, се вижда и от приноса им за победата: Ценко Наков (13 т.) - изиграл поредния си силен мач, с резонна  стрелба и отлично боравене с топката; Данаил Христов (11 т.) - безкомпромисен под двата коша, сигурен в отиграванията, отличен в защита; Тодор Колев (11 т.) - навременна сполучлива стрелба, добра защита, но попрекали в единоборствата и излезе за 5 фала; Герасим Николов (11 т.) - бих го нарекал „Железният”, около него винаги има свободно пространство, също с много добър процент на успеваемост; Петър Христов (10 т.) - добър мач, пробиваше сполучливо, създаваше напрежение в противниковата защита; накрая Денис Титов (5 т.) - не бих казал, че беше на нивото си, но е обяснимо, включи се след боледуване. Обобщено: отлична игра на отбора и напълно заслужена победа!

КАКВО ВИДЯХМЕ в лагера на шампионите: смачкано самочувствие, безидейни, безсмислени въртележки и накрая безконечно „пилене” на ринга. Крещящ и търсещ под вола теле треньор, всяващ паника в играчите си вместо спокойствие. Връх на безсилието му беше игра в зонова защита срещу снайперската стрелба на „Професора”. Чудно ли е защо българският баскетбол е на 65-то място в света като един от уж успешните български треньори толкова е научил своите играчи и така води мача?! Единствен сръбският възпитаник Саша Топчов и гардът Ангел Нацкин се отличаваха от сивата варненска морска пяна с разумна и ефективна игра. Дори прехваления Николай Стоянов, вкарал 21 т., наред с треньора считам за главни виновници за загубата на ИУ (Варна). Първият - че се мъчеше сам да изиграе „Чавдар”; а вторият - че му позволи това. И за разлика от нашите - те не бяха отбор.

РЕЗУЛТАТЪТ в отделните части: 1-ва - 25:20 за „Чавдар”; 2-ра - 31:32 за ИУ; 3-та - 19:16 за „Чавдар”; и последна - 18:20 за ИУ.  Краен резултат – 93:88 за нашите. Вметвам съвсем малка подробност - изпуснахме победа с по-голяма разлика и дано това не се окаже фатално за първото място както преди два сезона.

СЛЕД ТАЗИ победа „Чавдар” излезе еднолично на 1-во място с 4 победи и 1 загуба. Втори е ИУ с 3 победи и 2 загуби; трети – „Шумен” с 2 победи, 2 загуби и мач по- малко; четвърти „Левски 2014 - 2” с 2 победи, 1 загуба и 2 мача по-малко; на последното място е „Бдин” - без победа. Какво следва оттук нататък? Следващият кръг е на 6 март и отново играем вкъщи - с „Академик” (Благоевград), който неотдавна разбихме като гости. Сигурен съм в победата, но не трябва да се подхожда лекомислено. Айде, наш`те!

Малък не само на ръст

И СЕГА малко за разяснение за подзаглавието. В характерния си провокативен стил репликирах след мача изпотения, останал без глас и явно страшно изнервен треньор на гостите: „Защо не вземете „Професор” Лилов да води лекции в ИУ?”. „Може”, опита се да се усмихне той и се изнесе скоропостижно от залата.

ПОЗДРАВИХ част от момчетата, взех протокола и забързах за вкъщи да напиша настоящия репортаж. Минавайки покрай автобуса на гостите, лекомислено отново бръкнах в раната на стоящите до вратата навярно шофьор и водач на ИУ с реплика за лекцията на „Професора”. И тогава се случи нещо, което не ми се беше случвало в повече от 30-годишната треньорска и репортерска дейност. Малкият на ръст (и не само) треньор на гостите, седящ на втората седалка в автобуса, излетя като изстрелян от катапулт, прескочи стъпалата и връхлетя върху ми, крещейки: „Боли ли те главата?”. В първия миг помислих, че се шегува, обаче той замахна с коляно в слабините и после се опита да нанесе кроше в лицето ми. Но вече споменах, че е малък човек, затова едва докосна с крак коляното ми, а аз инстинктивно се наведох и ударът му облиза лицето ми в областта на лявото ухо.

ПОМИСЛИХ да отвърна на дребосъка, но разумът ми надделя, пък и хората му вече бяха го озаптили. Тръгнах да сигнализирам на органите на реда, но те се бяха разотишли, а после прецених, че не си заслужава. Завършвам коментара си по този инцидент с думите: „Колега, прощавам ти, че се опита да ме набиеш, но не ти прощавам, че не си подготвил твоя отбор да бие!”.

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Начало

 Още по темата:

• "Чавдар" с първи трофей за сезона (2015/16 г.) 
• На прага на новото първенство 
• Бургаските "делфини" изправиха "Чавдар" на нокти
• Дербито не се получи 
• Толкова ли сме силни или те бяха толкова слаби? 
• "Чавдар" надигра "Шумен", продължаваме в първата шестица 
• Изтървахме лидера в мач без значение 
• Анализ на първата фаза от първенството
• "Чавдар" изнесе лекция на студентите от Благоевград
• Нещо ново и различно - НАБЛ, що е то?  
• В епична битка "Чавдар" отстъпи на "Левскки"

Tweet