Миков: Не бива да хвърляме цялата отговорност върху съдебната власт

* „Какво означава правова държава? Това не е само хора в затвора, това е общото уважение към закона”

Интервю

Михаил Миков, с. Чифлик, 7 февруари 2015 г.

На пресконференцията на представители на левицата миналата събота в Чифлик (хотел „Балкан”, 7 февруари) председателят на БСП – юристът и университетски преподавател по право Михаил Миков, отговори на няколко въпроса на Т21, засягащи очевадния дефицит на право в България днес.

- Един въпрос – смятам, че той засяга всяко управление, включително местното. Г-н Миков, Вие и заместникът ви в партията Янаки Стоилов сте преподаватели по право, бихте ли ни казали защо толкова време вече в България нямаме правници като онова сладко, мило момиче в Румъния, главния им прокурор, което вкара в затвора за корупция един бивш министър-председател, а наскоро – и един висш съдия? Защо последният ни доклад от Брюксел пак е лош, може би най-лошият в тази област? Защо това (правосъдната система), което трябва да подрежда нещата, ги разбърква, доразбърква?!

- За всички е безспорно, че България не успя да изгради социалната държава. В конституцията пише, че е демократична, социална, правова. Какво означава правова държава? Това не е само хора в затвора, това е общото уважение към закона. Наскоро имах среща с един посланик и разговаряхме по темата съдебна власт, много чувствителна тема. Само че аз му казах, че една страна, в която министър-председателят може да си позволи да налага вето на приет от парламента закон, да каже – този закон няма да се изпълнява, абстрахираме се от естеството на закона, една страна, в която корупционните практики по обществените поръчки са публична тайна, не може да е правова. И не бива да хвърляме цялата отговорност за това върху съдебната власт! Като в никакъв случай не искам да оневиня съдебната власт, знаем си много добре проблемите.

Съдът се намесва тогава, когато законът е нарушен. Законите се приемат от законодателната власт и се прилагат от изпълнителната власт, а съдът е този, който контролира прилагането на законите. И общото усещане за отсъствие на върховенството на закона води до усещането на гражданите за несправедливост, оттам – до онова бягство от участие в демокрацията, онова недоверие в институциите. Но въпросът е много по-комплексен и не може да се изчерпи в един отговор и една пресконференция. Защото и идеална съдебна власт да имаме, когато изпълнителната власт, не изключвам и местната изпълнителна власт, заобикалят законите, не прилагат законите, неглижират законите, трудно се постига правова държава.    

- Оптимист ли сте?

- Ами, умерен оптимист. Нищо не може да се промени, ако това не е осъзната необходимост. Как реагира обществото, когато министър-председателят казва, че даден закон няма да се прилага. Как реагира?! Някой от вас реагира ли?! Обществото не усеща колко страшно е това изпълнителната власт да казва, че няма да се прилага законът. Няма обществена чувствителност и това е големият въпрос.

- Ама нали не само сегашните управляващи са лошите? Всяка партия като излезе в опозиция, почва да говори така срещу другите.

- Не, не е така. Аз не казвам, че само сегашните са лошите. Но има обективни факти, а фактите са си факти, там не става дума за говорене. Можете да проверите актовете през 2011 г. (годината на предишните местни избори – бел. Г.М.) на Държавната финансова инспекция към кои кметове основно са насочени.

- Какви ще са мерките на левицата срещу т. нар. корпоративен вот?

- Първо – дълги разговори с хората, за да разберат, че политическото представителство е важно. Че то трябва да доминира над икономическите и бизнес интереси, наричани корпоративни. Че развитието на обществото в позитивна посока, към едно по-социално, по-солидарно общество минава през политическото представителство, а не през сделки между влиятелни търговски субекти.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• В Чифлик: БСП обсъди 11 стандарта за ляво управление

Tweet