* Увериха ме, че се мисли за второ издание догодина, и съм убеден, че ако Ема се заеме, ще стане. Успех!
От мястото на събитието
 |
Ема Гатева на входа на хижа "Амбарица" |
ПРИЗНАВАМ, пристрастен съм към случилото се на 25-27 юли на хижа „Амбарица” – уникалния за България Фестивал на боровинките. Пристрастен, защото: В основата на събитието е Ема Гатева – една забележителна личност, която успя да изправи на крака старопланинската красавица хижа „Амбарица”, човек на каузата, човек на духа и делото едновременно и която е инициаторът и автор на идеята за фестивала. Защото заявката – че горе ще се съберат предимно млади хора, които ще дадат една нова енергия и оптимизъм на мястото и събитието – се сбъдна. Защото, въпреки обективните пречки (а те са много – например недовършени ремонти, понеже няма как за година хижарката да направи нещата, ненаправени с десетилетия), събитието стана много здраво и истинско и дошлите откъде ли не гости (включително шепата чужденци – поляци, пристигнали в България специално за боровинковия фест, французи, англичани, испанци) могат да го потвърдят. Защото организаторите - Ема и момичетата и момчетата от софийското гражданско сдружение „Фрирайдърс”, и над 20-те доброволци от различни краища на страната работиха за идеята, безкористно, вдъхновено, можем да го кажем и по-старомодно – на полза роду, и ще е вярно. Защото на хижа „Амбарица”, мисля си, се възроди в някаква степен духът на 30-те години – когато успели и влюбени в своя град и край троянци построяват хижата (старата) със собствени средства, пари, труд (тук му е мястото да спомена сериозните сегашни троянски дарители за хижа „Амбарица” – Емо Чакалов, осигурил ново кухненско оборудване, Марин Радевски, платил няколко от най-неотложните и скъпи ремонти, Петко Пенков и Петър Стоименов, извършили монтажни дейности на място и т.н., има и други, но това е цяла отделна тема).
 |
Мекици по "амбаришки" - фантастико! |
ЗАТОВА, за да не ми влияят пристрастията, доколкото това е възможно, ще очертая накратко мащаба на събитието в цифри и факти. Нали мъдрите са казали, че когато фактите говорят, и боговете мълчат.
РАЗГЛАСАТА. Мащабна рекламна кампания, която даде своите резултати – в основата на всичко пък бе една чудесна и актуализирана постоянно фейсбук страница на събитието („Фестивал на боровинките”) , откъдето за предстоящото на хижа „Амбарица” научиха в цяла България, че и по света; дори се стигна дотам – в една авторитетна туристическа класация авансово боровинковият ни фест бе поставен сред 15-те най-значими подобни събития в България за 2014 г. И да не пропуснем – цялата тази успешна рекламна кампания се случи с минимум средства; казано иначе – който си го може, го може. Трябва да кажем и още нещо – когато идеята е добра, тя се рекламира лесно.
 |
Палатките никнеха като гъби |
 |
Една от най-малките участнички, но не най-малката |
 |
Доайенът на планинските водачи в България бай Илия от Троян, на 83 и в отлична форма |
ПОСЕЩАЕМОСТТА. Ема и съорганизаторите очакваха около 200 човека (70 можеше да поеме хижата, останалите 100-тина – на палатки). Дойдоха около 400, като палатките бяха над 180, на предела на възможното. Рекорд за масовост на събитие в хижа в Троянския Балкан. И друго – горе с мама и тате бе един 4-месечен бебок, столичанин, тук бе и доайенът на планинските водачи в България, 83-годишният троянец бай Илия, който от 50-те години на миналия век е с половин дясна ръка (отрязана над китката), което не му е пречило, не му пречи и сега да води групи из петте най-големи български планини.
 |
Екология в действия |
ЕКОЛОГИЯТА. Провал по отношение на отпадъците можеше да доведе до тежки последствия и да блокира бъдещи подобни начинания. Нищо подобно – боклукът бе прибран, преди това сортиран, и изнесен, основно на гръб, а след това извозен с лични автомобили до съответните места в района. Абсолютно никаква замърсеност! Но нали е ясно, че за да се стигне до този впечатляващ резултат, всичко е било премислено, било е в главите на организаторите. И в главите на гостите.
 |
Визуалните събития - изложби, прожекции на филми, се радваха на добър интерес |
 |
Борко - транспортер №1 на "Амбарица" |
СЪБИТИЯТА. За тях може да се говори много, имаше и неравности и не всичко бе по учебник. Но основното се получи, получи се добре: различните състезания, игри и др., тематично свързани с боровинките, включително бране на боровинки; музиката – жива и диджей (за 4-часовия концерт на живо в събота вечерта питайте присъствалите); екосъбитията – филми, беседи... Разбира се, тук могат да се направят и немалко забележки – но да не забравяме, че всичко това се случваше горе в планината, на крачка под Амбарица и Купена, където няма път и влек
(въпреки че е имало и би могло, но това е друга тема – бел. Г.М.), няма централно ел. захранване (токът се добива с генератор), няма добро покритие на мобилните телефони, няма хеликоптери и грамадни джипове
(има Борко - транспортер №1 на "Амбарица", конят звезда и герой, без когото не може) и т.н.
 |
Моя милост (Генадий Маринов) по пътя нагоре |
НАКРАТКО – изключително постижение! Увериха ме, че се мисли за второ издание догодина, и съм убеден, че ако Ема се заеме, ще стане. Успех!
Генадий Маринов
Още по темата:
Още снимки от събитието: