* Сред присъстващите – цялото ръководство на „Софарма” начело със собственика Огнян Донев
ЛИЧНО ЛОВЧАНСКИЯТ ВЛАДИКА Гавриил извърши освещаването на новия параклис „Св. Пантелеймон” и прилежащия му 16-метров метален кръст в историческата местност Гяур баир над с. Врабево (23 юли, събота). Параклисът, както вече ви информирахме, е изграден от фармацевтичната компания „Софарма” АД, което обяснява защо носи името на светеца лечител. Излишно е да припомняме, че „Софарма” има свой модерен завод в голямото троянско село и подкрепя всички сериозни местни начинания.СРЕД УЧАСТНИЦИТЕ В ПРАЗНЕНСТВОТО бе и цялото ръководство на компанията начело с мажоритарния собственик и председател на Съвета на директорите Огнян Донев. Сред гостите, разбира се, бе и кметът на община Троян Минко Акимов, който дари икона на колегата си от Врабево Радион Стратев. Председателката на читалището Милка Стратева пък припомни легендата за Гяур баир – място, превърнало се в символ на християнското непокорство пред поробителите друговерци и силно тачено от местните хора.
Т21
Още по темата:
По-нова публикация
4 коментара:
кръста на Гяур баир !?!?!?!?!?!?!?!
http://kolevm.blog.bg/izkustvo/2011/02/16/selo-vrabevo-sybitiia-tradicii-legendi.687814
ЛЕГЕНДА ЗА ГЯУР БАИР
Страх и ужас обзели народа ни, когато турците завладели България. Не минало много време и те докарали от Азия много народ, за да заселят опразнените села и градове, жителите на които или били избити, или пък избягали в Балкана. Тази участ сполетяла и с. Врабево. По-голямата част от тогавашните врабевени избягали към Балкана, а по-малката част останали в селото: едни още самостоятелни, а други - работници на турците. Българите продължавали да си празнуват българските празници и неделните дни, да си правят хора и сватби.
И тук преданието разказва:
“Бил хубав, пролетен ден – Великден. Всички българи – и млади, и стари, излезли на хорото, което играело в североизточната част на селото (Пачниковата поляна). Момите и момците играели вити хора, а старите стояли отстрани и гледали весели. Те си спомняли за своята младост и често въздишали за свободата, за българското. От всички моми в селото най-лична и най-красива била мома Деляна. Очите u били черни – черешови, а веждите u - морски пиявици. Момците копнеели по нея и всеки искал да се ожени за нея. Деляна задиряли и турците. Те искали да я потурчат – ханъмка да стане. Това искал и беят – управител на селото. Но друго мислила Деляна, друго искало нейното сърце. Тя искала да има мъж силен, снажен, от турците да не се страхува. И такъв ерген имало в селото – казвал се Стоян. Турците го мразели и ненавиждали заради неговата красота и сила. Омразата си към него изразявали като го наричали “гяур” /неверник/. На хорото, при ергените, бил и млад Стоян. Само Деляна още нямало. Разнесло се из селото, че Стоян – гяуринът щял от хорото да отвлече хубава Деляна. Не било това по волята на бея и той дошъл на хорото със своите хора, за да не допусне гяуринът да вземе хубавата мома. По едно време се задала хубавата Деляна, съпровождана от трите си булини. Видял я Стоян, видели я и другите момци, видял я и беят. Всички се чудели на нейната хубост. Тя често поглед към левент Стоян отправяла. С него дума си били дали - заедно да си тръгнат и двамата да се вземат.
Разбрал това беят, излязъл напред и казал:
- Гяур Стоян, момата твоя ще бъде, само ако ти, без да спираш, я изнесеш на този баир – и посочил към него.
Погледнал Стоян баира, погледнал бея и злоба закипяла в младите му гърди. После се обърнал към Деляна и с поглед се разбрали – така нека бъде.
Грабнал Стоян Деляна на гърба си и тръгнал към върха. Върви и не чувства товара, защото любовта му към Деляна крила му давала. Но стръмен е хълмът, силите му отмаляват. Малко, още малко и той ще стигне върха и тогава негова ще е Деляна. А долу хорото е спряло. Очите на всички са отправени към върха – ще издържи ли млад Стоян, ще изнесе ли хубава Деляна. Ето, изгубва се от очите им, той е вече на върха. Но що става там? Товара си Стоян снема от гърба, обръща очи към Деляна, пада на земята и умира. Деляна прегръща още топлото тяло, целува го и напразно се мъчи с голямата си обич да го съживи. Но… После бавно заслиза сама към хорото и разказва за случилото се. Момците, другарите на Стоян, отиват на върха, взимат тялото и го погребват в подножието на баира, там, където сега са гробищата на Врабево. От тогава хълмът носи името “Гяур баир”, по турския прякор на непокорния българин Стоян. Там, където умира Стоян, покарал люляк – цветето на любовта, което и сега цъфти и разказва за силата на любовта и за драмата, що станала тогава.
Ето и самата песен, предадена от баба Генковица Лазарова от с. Скандало (записана от учителя Недялко Маринов).
********
Песен за млад Стоян и мома Деляна
Сред село хоро играе,
сред село на мегданя.
Всичките ми дошли –
момците и момите.
Сал Деляна нямаше.
Ей че иде и Деляна.
До три u булени водеха.
Първата u пътя метеше,
втората u скути държеше,
трета u китка кичеше.
Де се взел Гяур българин,
той си залог обзалага:
“Който Деляна на баир изнесе,
той ще я за жена вземе.”
Гяур си Деляна изнесе,
но там си Гяур почина.
От каде го преписа тва бе?Не мога да разбера къкъв е проблема да се прекръсти както хората от селото решат........да се махне това грозно име,,,,,,,,,,,,,,,,,,,???
Петко
До №3, виж тук:
http://kolevm.blog.bg/izkustvo/2011/02/16/selo-vrabevo-sybitiia-tradicii-legendi.687814
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)