Не съм съгласна, че нашите деца са втора ръка хора!

* „Макар да й е по-трудно, отколкото на другите, тя се бори дълго и упорито, вече 14 години, и изведнъж те й казват: „Съжаляваме, ти не си като нас, нямаш право да учиш...”

Читателите ни пишат

Надежда Христова

Eдна майка, нашата съгражданка Надежда Христова, се бори за правото на 14-годишната си дъщеря да... учи?! И засега, колкото и нелепо да звучи, губи битката заради разните нормативни недомислия и чиновническото отношение в родната образователна система. Малката се казва Преслава Петрова и има същия проблем като американския актьор Том Круз, британската кулинарна звезда Джейми Оливър и много други успели хора по света – дислексия. Писмото на г-жа Христова - чрез което търси изход от дискриминационната ситуация и справедливост за момиченцето си - е изпратено и до различни институции и неправителствени организации в страната. Писмо вик, който трябва да бъде чут! Т21

*****

ЗДРАВЕЙТЕ! Пише ви една българска майка, търсеща справедливост и права за дъщеря си. Казвам се Надежда Христова от Троян. Пиша ви като за частен случай, но това касае и немалко деца от цялата страна на възрастта на моето дете.

Преслава и Надежда, 2014 г.

ВИНАГИ съм знаела, че нашата страна е страна на абсурдите, но това за мен е абсолютна дискриминация към децата със специални образователни потребности (СОП). От 1. клас досега учим с помощта на ресурсния център във нашия град. Дъщеря ми, Преслава Бисерова Петрова, е с диагноза микроцефалия и следствие на нея - детска церебрална парализа (ДЦП) в лека форма, няма умствено изоставане, но има дислексия (трудности с четенето). Работим вече дълги години с логопед и с помощта на ресурсните учители се справяме доста добре, години наред ходихме и на рехабилитация в Банкя, така че дъщеря ми може да ходи сама и без нужда от помощ на училище, играеше баскетбол и латино танци.

ДЕТЕТО МИ имаше една голяма мечта: да готви и да стане като нейния идол Джейми Оливър (също с дислексия). Две години само за това говореше, бях предупредила и учителите й, че тя иска да учи в паралелката „Готварство и хотелиерство” в нейното училище (троянското СОУ „Васил Левски”). Те ни уверяваха, че няма проблеми и че щом е със СОП, ще има място за нея. Така че аз бях спокойна и сигурна, че момиченцето ми ще продължи образованието си във нейното училище, и по това, което си е избрала, че ще има професия, която ще й даде шанс в бъдещия й живот. Шанс да живее като пълноценен човек, НЕразличен от другите.

И ТАКА - три дена преди края на учебната година, когато Преслава завършваше 7. клас, ме извикаха в училището, за да ми заявят, че всъщност тя няма право да учи в тази паралелка. Понеже не се е явила на външното оценяване (матура), от което обаче е освободена, защото е със СОП?! Ако знаехме, че това ще е проблем, детето ми, разбира се, щеше да се яви на външното оценяване. В предишните години децата със СОП, които учат в тази паралелка, са допуснати там със специално разрешение от министъра и без оценка от външно оценяване, но след 8. клас. Тази година нещата са по различни, тъй като прием на деца след 8. клас няма да има; и понеже нямаме оценка от матурите, нямаме право да кандидатстваме в тази паралелка сега, след 7. клас.

ОЩЕ НЕЩО - всички паралелки след 8. клас са профилирани, така че след това детето ми НЯМА къде да учи. Единственият шанс на Преслава да учи още две години (на повече няма право) е да пътува до съседен град, сама, на 14 години, с което аз не съм съгласна. Да – ще изкара 8. клас в общообразователна паралелка, но после пак същата дилема: „А сега накъде?!”. Тя има нужда от професия, която ще й даде възможности, а не общи неща, които няма да й вършат никаква работа. Не мога и да я преместя в друго училище в града ни, защото условията са същите. Излиза, че нашите деца със СОП след 8. клас няма къде да учат, защото не са били на матура (нещо, за което не знаех, че е необходимо за децата със СОП допреди три дни, когато ми го съобщиха). Изпитите отдавна са минали и връщане назад няма, така че отново сме с вързани ръце. Мога да освободя Преслава от програмата (и това ще направя), но и за това е късно и не можем да кандидатстваме никъде.

Майка и дъщеря

И ТОВА ако не е дискриминация - здраве му кажете. Аз ИСКАМ моето дете да учи това, което си е избрало и за което мечтае. Смятам, че има сили за това, дори да й трябва специализирана помощ при ученето. Мисля, че всички деца имат право на това! Четиринадесет години уча дъщеря си, че тя е едно нормално човешко същество, че тя е като всички останали, че има право на своите мечти и своите чувства. Макар да й е по трудно, отколкото на другите, тя се бори дълго и упорито, вече 14 години, и изведнъж те й казват: „Съжаляваме, ти не си като нас, нямаш право да учиш, нямаш права като другите, ти си различна”. Кажете как да й обясня това, как да й кажа, че тя няма право да е нормално дете?! Тя не е единственото дете с този проблем, преди нас е имало други деца, сега в нашето училище са три, догодина ще има и други; и това е статистиката само за нашия град, ами другите деца от другите градове?

ПРОБЛЕМЪТ досега е решаван на „парче”, като частен случай - докога? Нашите деца имат право да учат, стига да искат, като всички останали. НЕ СЪМ СЪГЛАСНА, ЧЕ НАШИТЕ ДЕЦА СА ВТОРА РЪКА ХОРА! Много от родителите се отказват да търсят правата си, защото се страхуват или смятат за безсмислено да се борят със системата, и оставят децата си извън училищата. Признавам, че аз също имам своите страхове, но съм готова да защитя детето си, надявам се да ми помогнете в тази борба. Да ме насочите какво да направя, към кого да се обърна. Искам детето ми да е образован, пълноценен и неразличен човек. Искам Преслава истински да е интегрирана, а не само на думи... Надявам се, че съм обяснила добре проблема и е ясно за какво става въпрос, телефонът ми за връзка е 0889/687207. Моля ви, трябва ни помощ... това е моето детенце.

13 юни 2014 г.

Надежда Христова, Троян

Начало

Tweet