Троянският 3 март

* Донка Михайлова: „България ще я бъде, докато децата пеят възрожденските песни!” * Припомнен бе подвигът на троянеца Иван Пеев, спасил с тялото си Самарското знаме

Празнично

НАВЪСЕН и хладен като метеорология, но тържествен като настроение и твърде многолюден бе този троянски 3 март. Празникът на централния градски площад започна с „Къде си, вярна ти любов народна” в изпълнение на четири момичета от детската вокална студия „Усмивка”; „България ще я бъде, докато децата пеят възрожденските песни!”, вметна в словото си малко по-късно кметът Донка Михайлова. И завърши също с песен, днешна, поп парче за България – на бившата „усмивка” Вергиния Борисова, сега студентка в Пловдив, дошла си специално за случая.

СЛЕД РАЗТУПКВАЩОТО сърцата музикално въведение бе един много важен и станал традиционен ритуал в Троян – тържественото издигане на българския трибагреник на пилона пред Общината. Знамето пристигна с военен ескорт, а честта да го издигне бе на градоначалника. Бяло-зелено-червеният национален флаг се развя редом с жълтото троянско знаме с герба на града и синьото знаме на Обединена Европа под звуците на националния химн, изпълнен на живо от младежкия духов оркестър на маестро Илиян Тодоров.

„НА МНОГАЯ лета за България и Троян!”, пожела в словото си г-жа Михайлова; и призова в този свят ден да „сведем глави пред подвига на загиналите за свободата на България с признателност, която няма давност и всеки българин я носи в сърцето си”. Кметът започна речта си с оценка за случилото се на 3 март 1878 г.: „Изминали са 136 години от оня трети март, когато бе подписан договорът за края на една тежка война и бе поставено началото на ново летоброене. След 5 века робство, след завери, бунтове и въстания, след славни битки и чутовен героизъм  България отново има свое знаме, герб, парламент и армия – има държава!”. Трети март бе наречен още „един велик урок по родолюбие, национално достойнство и самочувствие” и ден, в който „многобройните тържества, празници, събори, панихиди, тържествени маршове се сливат в един грандиозен урок по история”.

СЪЩИНСКАТА част от кметското слово обаче бе посветена на Троян и нашето участие в извоюването на свободата. Споменато бе, че в годините на робството Троян няколко пъти е бил подлаган на огън и меч, последният път е непосредствено преди Освобождението, когато турски башибозуци изпепеляват града до основи. С гордост бяха казани и някои любопитни факти: че знамето на Троянския революционен комитет е единственото знаме в историята на българските въстания, извезано от мъж – поборника и опълченец Марко Ив. Марковски, чийто баща Иван Марковски пък обръща дома си на оръжейна работилница, където се приготвят фишеци и леят куршуми; че 71 са опълченците от Троянския край – от млади момчета до мъже на преклонна възраст, били се под командването на ген. Столетов; че троянецът Иван Пеев спасява от плен светинята на българското опълчение – Самарското знаме, заставайки с тялото си пред турските щикове и намирайки смъртта си; че в невероятния зимен щурм на Троянския проход от отряда на ген. Карцов – нямащ аналог в световната военна история, при минус 25-градусов студ, наред с руснаците участват и нашенци, като немалко от тях загиват и остават затрупани под грамадните снежни преспи и се превръщат в „ледени паметници на една велика саможертва”.

ПО-НАТАТЪК бе споменато, че постигнатият на 3 март Санстефански договор макар и да не дава целостта и територията, които желаем, постига друг много важен резултат – „дава на България идеята за национално единство”; тази идея, която за кратко време преобрази България и благодарение на която опожареният Троян се изправя и възкръсва от пепелището. В тази връзка се чу и една актуална оптимистична оценка (според нас – пресилено оптимистична, но дано не сме прави – бел. Т21) – че нашето време „също ражда такива значими каузи, които трябва да променят родината ни, живота ни, да върнат в България децата ни, търсещи реализация в чужбина” и че формулира „каузи с ясни цели, за които е нужно обединение”. Празненството на площада приключи с поднасянето на венци пред намиращите се в съседство паметници на три личности, свързани с българското Освобождение – Ботевият четник и съратник Димитър Икономов-Димитриката, революционерът летописец Захари Стоянов, заловен в Троянско след Априлското въстание и ген. Павел П. Карцов, щурмувал и превзел Беклемето през лютата зима на 1877/78 г.

ТРОЯНСКИЯТ 3 март продължи с две стойностни събития. Най-напред в Музея на занаятите - където директорката на културната институция Елеонора Авджиева разказа трудната история на Войнишкия паметник (паметника на жителите на Троянския край, паднали във войните за национално обединение 1912-1918 г.); представен бе и един новооткрит документ – грамотата (писменото послание), заровена в гилза в основата на паметника и извадена при принудителното му преместване в градинката под Вила „Ванна”през 1957 г. После в читалищния салон бе празничният концерт, кръстен многозначително „Домът и пътят”, в който свири един наш земляк виртуоз – качвалият се на най-големите световни сцени кларнетист Данчо Радевски.

И НАКРАЯ да не пропуснем гостите на този троянски 3 март – депутатите от нашия избирателен район д-р Емил Райнов (БСП) и Корнелия Маринова и Николай Нанков (ГЕРБ).

Т21

Начало

Още по темата:

• На 3 март в Троян (2010 г.)
• Троянският 3 март (2011 г.)
• "Брала мома къпини..." на 3 март в Троян (2012 г.)
• Авторска изложба в Троян за 3 март
• Троянският 3 март (2013 г.)
• На 3 март в Музея: Разказ за паметника мъченик

Още снимки от събитието: 

Tweet