Тя е вярата на Балканджи Йово

* „Тя е дар Божи, но същевременно е резултат от нашите търсения, копнежи и избор да направим място в себе си за нея…”
Позиция
Мариян Данчев на февруарския протест в Троян, 21.02.2013 г.
Авторът Мариян Данчев е троянец, корените му са от манастирското с. Орешак. Има успешен собствен бизнес. Непоправим родолюбец и непоправим оптимист, твърдо вярващ в жилавия български ген. Спомоществовател на редица добри каузи.

ВЪПРЕКИ ЧЕ българите, като цяло, се смятаме за образовани хора, то нашата  образованост се свежда основно до технически умения и познания, свързани с видимия материален свят, който ни заобикаля. Но що се отнася до духовно-религиозната страна на образованието, моите наблюдения са, че българите са отчайващо неграмотни и нежелаещи да се образоват. Ако попиташ, сигурно 9 от 10 човека ще потвърдят, че са източноправославни християни. Ако обаче ги попиташ за същността на религията им, ще се убедиш, че техните познания са съвсем повърхностни, те въобще не познават съдържанието на свещената книга на християните - Библията, камо ли да се опитват да подчиняват ценностната си система на учението и мъдростта, съдържащи се в нея.

ДОРИ ХОРА, пряко свързани с дейността на православната църква, имащи себе си за ревностни християни, не са прочели Библията и не познават думите на своя Господ! В какво и в кого вярват, само те си знаят. Именно тази духовно-религиозна необразованост е причината за разделението и липсата на всякакво единство у народа ни. Защото само на база на общата вяра може да се гради истинско единство. Историята потвърждава, че именно този тип единство прави народите силни и успява да концентрира духовните, а от там и всички други ресурси у хората, и да доведе едно общество  до траен успех и благополучие. Всичко това, разбира се, е известно на силите, воюващи срещу благоденствието на кой да е народ и когато те успеят да заменят истинската жива вяра с някаква друга и да посеят вътрешно разделение, то този народ става лесна плячка за поробване. Според мен, народ  без вяра е като кораб без платна и без котва, блъскан от вълните и носен от всякакви течения.

КОЯ обаче е тази вяра, която може да обедини днес народа ни и къде да я търсим? Ще отговоря ясно на този въпрос: това е вярата на нашите предци, вярата в Бога-творец, Бога-личност, явил Себе си на човеците като Господ Иисус Христос. Сиреч, живата християнска вяра, която са пазили дядовците и бабите ни, съхранила народът ни векове и хилядолетия. Без да започвам да давам примери от по-древни времена, ще кажа, че това е вярата на Кубрат (който не вярва, нека потърси последните изследвания по този въпрос), на Аспарух, на Тервел (Свети Тривелиус - почитан в цяла Европа като спасителят от османското нашествие), на Симеон, на Паисий, на Кирил и Методий (които създават азбуката си, именно за да преведат светите книги на християнството). Това е вярата и на всички български възрожденци, които са се заклевали освен в револвера и камата, и в светата книга Библия - като слово и вечен закон, даден от Живия Бог. Най-после това е и вярата на апостола Васил Левски, който освен че е дякон, когато говори за бъдещото управление на свободна България, казва, че тя трябва да бъде управлявана „под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човек“.

АЗ НЕ СЕ СРАМУВАМ от тази вяра - тя е вярата на моите деди, тя е вярата на Балканджи Йово, за която той даде ръцете си, нозете си, очите си и живота си дори! Дали са били безумци всички тия наши предци, които пазели с цената на живота си тази вяра? Мисля, че не! Но те много по-добре от нас са познавали силата и стойността на живата вяра, както в личния живот на всеки, така и в добруването на целия народ.

ТРЯБВА да си признаем, че в днешно време в обществото ни царува  непознаване на същността на тази вяра и криво разбиране за нея. Аз не приемам разделянето на христовата вяра на православна, католическа, протестантска и т.н. За мен вярата е само два вида. Едната е живата и деятелна вяра, чрез която човек е способен да промени себе си като  личност, сам да стане източник на промяна и на добро, познавайки и черпейки сила и вдъхновение от Оня, който Сам е неизчерпаем извор. Другата е мъртвата, суетната вяра, която кара човеците да вършат определени неща без да ги разбират, външни на самите тях, очаквайки винаги промяната някъде отвън, отнякъде да им падне това, което много желаят, някой друг да го извърши вместо тях, друг да се променя - не те.

СУЕТНАТА ВЯРА изглежда много по-лесна за практикуване - отидеш за 10 минути в църквата, запалиш за 50 стотинки свещ, докоснеш се до чудотворната икона и това е. Бог да върши по нататък работата си, да ни снабди със здраве, дълъг живот, пари, щастие. Та то е толкова лесно и просто, да - лесно и просто, но безрезултатно. Живата вяра винаги е насочена към човека, сътворен първоначално по образ и подобие на самия Бог, тя ни разкрива истинската наша същност, истинските ни способности. Учи ни, че ако променим себе си, можем да променим и целия свят. Тя е духовната технология на „ставането“ на нещата в нас и чрез нас. Тя е която не разделя, а обединява, защото насочва погледа ни към корена, към общия ни Отец Небесен и учи, че всички човеци сме братя. Живата вяра не се приема по рождение, нито може да се наложи насила. Тя е дар Божи, но същевременно е резултат от нашите търсения, копнежи и избор да направим място в себе си за нея.
                                       
ДНЕС НИЕ сме свидетели на резултата от опита да бъде подменена тази жива вяра с друга. Дали го осъзнаваме или не, истината е, че всички ние малко или много сме  резултат от този опит. Състоянието на обществото ни ясно показва докъде води  отстъплението от нея. Защото както едностранното престъпване на всеки един договор води до санкциониране на отстъпника, така и престъпването на бащините завети (договори) с Божеството води до проклетия и зло за потомците. Разбира се, всеки има право да вярва в каквото си иска! Аз обаче смятам, че по-добре е да потърсим и да се образоваме спрямо вярата на общите ни предци. Защото ако чрез нея народът ни е устоял векове, така и днес чрез нея можем да постигнем така нужното ни единство и благополучие.

В днешно време имаме достатъчно възможности за образоване. Освен Библията, която не се нуждае от никаква реклама, на вниманието на търсещите предлагам книгата „Тракийските хроники“ - в нея на съвременен български език са преведени древни документи, някои от които публикувани за пръв път, даващи по-различна представа за историята ни.

Мариян Данчев, Гражданско общество „РОДина“ - Троян

Още от същия автор:

9 коментара:

Анонимен каза...

Добра статия с много истини.
Църквата в лицето на църковните служители не е достатъчно близко до хората, като изключа момента на смъртта/опелото/, и по–големите църковни празници.
Не видях в последните години опити от страната на патриарх и тия след него да "слязат" при хората/с изключение на споменатите мигове по–горе/. Чакат хората да отидат при тях, да изпълнят църковните храмове, но...уви, тези хора са малко, или са туристи дошли от другаде, където вярата е по–силна, и живота по–достоен!
Защо църковните служители не отидат в училищата, при най–малките, и при по–големите? Мъдрите писания да се представят пред младите хора, да се пояснят моралните ценности и неписаните закони в живота.
Живота на повечето българи/и не/ Е достатъчно труден, песимистичните мисли и чувства са ни стиснали за гушите, никой не вярва в някакво хубаво бъдеще/много поколения израснаха и си заминаха от този свят с тази мечта/.
Какво ни остана? Нищо!? Нищо не се постига без вяра–вяра в Бога, вяра в собствените ни сили, вяра в бъдещето на децата ни.
Безверието ни отнема силите, които трябва да имаме за да можем да живеем. Безверието ни направи старци на 40 годишна възраст, а повечето от нас си заминаха на 45,50,60 години, възрасти, които са най–силни от страна на опит и мъдрост.
Църквата стои и гледа това положение. Църковните служители, заедно с главата на БПЦ си изпълняват само преките служебни ангажименти и нищо повече, и чакат смирено да се изпълнят църковните храмове, да станем по–добри и положително настроени, да започнем да си помагаме, да се обичаме, да заработим добре, да се усмихнем, да живеят децата ни в една по–ведра и добра среда.
Защо седмицата на децата в училищата да не започне с една поучителна история от библията, разказана от служител на църквата? Толкова ли е трудно? Детската възраст е тази, в която такива моменти и поуките остават за цял живот, и ще са водител в действията на вече порасналите деца.
Радостно е все пак, че има и такива млади хора, като пишещия по–горе, които прозират истини, върху които трябва да се замислят служителите в църквата в Троян, манастира в Орешак.
Нека тези служители отидат при хората и най–вече при децата. Вярата ще ни спаси от безразличието, което ни е обзело!

Анонимен каза...

Чудесен и правдив коментар на номер 2!!!

Анонимен каза...

Защо го пускате този платен помияр да мърси медийното пространство?........Комунизмът си отиде момче.Съвсем скоро,ще бъде забранен със закон!

отец Марин Божков каза...

Ако оставим настрани това, че на авторът му куца познанието на историята, което прозира в такива дребни неточности като напр., че св.Тривелий (кан Тервел) е защитил Европа от исляма, но не в лицето на османците, а на арабския халифат (става реч за 718г. след Р.Х.), то като православен християнин, смятам за недопустимо да мълча по отношение отявлени исторически фалшификаци и некомпетенто говорене по отношение св.Православна вяра, за която са умирали нашите деди, убивани не само от ислямистки фанатици, но и от католически (напр.свв.26 Зографски прпд.мъченици).

Ако авторът не може да прави разлика между католицизъм, протестантски деноминации и св.Православие - толкова по-зле говори това за неговото богословствуване, но не е необходимо да приписва своята объркана вяра на нашите деди, опитвайки се по този начин да печели последователи "дваж по-достойни за геената". Ако беше запознат добре със съдържанието на Св.Писание, както твърди, щеше да знае, че основа на живата вяра е Евангелския призив "Търсете и ще намерите!" и в този аспект, не да сипе хули срещу св.Православна Църква и нейните служители, а да потърси "гредата в своето око", защото насила никой не може да бъде спасен.

Що се отнася до религиозното образование в училище, то наистина трябва да стигне до нашите деца, но за съжаление и до ден днешен ВЛАСТИМЕЮЩИТЕ не допускат това да се случи!


отец Марин

Анонимен каза...

Защо му се вързваш дядо Попе?Комунистът чете Св.Писание,както дяволът Евангелето..........Комунистът няма страх от бога,щото той няма такъв!

Анонимен каза...

Когато властимащите не допускат религиозното обучение в училищата, едно неделно религиозно училище в църквата ще е един правилен избор на всеки родител! Направете го за да направите едно добро за подрастващите, за едно бъдещо поколение, добродетелно и честно!
Не вървим на добре и това е видно! Ако днес не направим нещо, утре ще е късно!

отец Марин Божков каза...

Неделното училище за тази година вече започна.Заповядайте доведете вашите деца. Всяка събота от 10.30 ч. в сградата на Архиерейско наместничество в двора на храм "Св.Параскева".
Но самия факт, че не знаете за неговото съществуване (повече от 10 години), въпреки широката разгласа вкл.и по местните медии, ме кара да се съмнявам в искреността на вашата заинтересованост.

отец Марин

Анонимен каза...

Доста години съм извън България! Децата ми са големи, а мисълта ми е за внуците, които още са на възраст, може би малка за посещение на такова неделно училище. Следя с интерес събитията в България и нашия град, но никога, поне в този вестник и сайт не е ставало въпрос за такива занимания!
Искрено съм заинтересована, защото още живея със спомените от детските си години, когато баба ми ме водеше всяка неделя на църква в съседното село/в нашето нямаше/, как вървяхме пеша 3–4 км., още си спомням нейните благи думи и напътствия на вярващ човек. Аз и братовчед ми израснахме честни и трудолюбиви хора под нейните грижи и напътствия в още крехка детска възраст. Тази ми беше мисълта, и се интересувам повече от искрено, защото чутото и научено в детските години, остава за цял живот!
Благодаря за информацията!

Анонимен каза...

Доста години съм извън България! Децата ми са големи, а мисълта ми е за внуците, които още са на възраст, може би малка за посещение на такова неделно училище. Следя с интерес събитията в България и нашия град, но никога, поне в този вестник и сайт не е ставало въпрос за такива занимания!
Искрено съм заинтересована, защото още живея със спомените от детските си години, когато баба ми ме водеше всяка неделя на църква в съседното село/в нашето нямаше/, как вървяхме пеша 3–4 км., още си спомням нейните благи думи и напътствия на вярващ човек. Аз и братовчед ми израснахме честни и трудолюбиви хора под нейните грижи и напътствия в още крехка детска възраст. Тази ми беше мисълта, и се интересувам повече от искрено, защото чутото и научено в детските години, остава за цял живот!
Благодаря за информацията!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |