Тя е вярата на Балканджи Йово

* „Тя е дар Божи, но същевременно е резултат от нашите търсения, копнежи и избор да направим място в себе си за нея…”

Позиция

Мариян Данчев на февруарския протест в Троян, 21.02.2013 г.

Авторът Мариян Данчев е троянец, корените му са от манастирското с. Орешак. Има успешен собствен бизнес. Непоправим родолюбец и непоправим оптимист, твърдо вярващ в жилавия български ген. Спомоществовател на редица добри каузи.

ВЪПРЕКИ ЧЕ българите, като цяло, се смятаме за образовани хора, то нашата  образованост се свежда основно до технически умения и познания, свързани с видимия материален свят, който ни заобикаля. Но що се отнася до духовно-религиозната страна на образованието, моите наблюдения са, че българите са отчайващо неграмотни и нежелаещи да се образоват. Ако попиташ, сигурно 9 от 10 човека ще потвърдят, че са източноправославни християни. Ако обаче ги попиташ за същността на религията им, ще се убедиш, че техните познания са съвсем повърхностни, те въобще не познават съдържанието на свещената книга на християните - Библията, камо ли да се опитват да подчиняват ценностната си система на учението и мъдростта, съдържащи се в нея.

ДОРИ ХОРА, пряко свързани с дейността на православната църква, имащи себе си за ревностни християни, не са прочели Библията и не познават думите на своя Господ! В какво и в кого вярват, само те си знаят. Именно тази духовно-религиозна необразованост е причината за разделението и липсата на всякакво единство у народа ни. Защото само на база на общата вяра може да се гради истинско единство. Историята потвърждава, че именно този тип единство прави народите силни и успява да концентрира духовните, а от там и всички други ресурси у хората, и да доведе едно общество  до траен успех и благополучие. Всичко това, разбира се, е известно на силите, воюващи срещу благоденствието на кой да е народ и когато те успеят да заменят истинската жива вяра с някаква друга и да посеят вътрешно разделение, то този народ става лесна плячка за поробване. Според мен, народ  без вяра е като кораб без платна и без котва, блъскан от вълните и носен от всякакви течения.

КОЯ обаче е тази вяра, която може да обедини днес народа ни и къде да я търсим? Ще отговоря ясно на този въпрос: това е вярата на нашите предци, вярата в Бога-творец, Бога-личност, явил Себе си на човеците като Господ Иисус Христос. Сиреч, живата християнска вяра, която са пазили дядовците и бабите ни, съхранила народът ни векове и хилядолетия. Без да започвам да давам примери от по-древни времена, ще кажа, че това е вярата на Кубрат (който не вярва, нека потърси последните изследвания по този въпрос), на Аспарух, на Тервел (Свети Тривелиус - почитан в цяла Европа като спасителят от османското нашествие), на Симеон, на Паисий, на Кирил и Методий (които създават азбуката си, именно за да преведат светите книги на християнството). Това е вярата и на всички български възрожденци, които са се заклевали освен в револвера и камата, и в светата книга Библия - като слово и вечен закон, даден от Живия Бог. Най-после това е и вярата на апостола Васил Левски, който освен че е дякон, когато говори за бъдещото управление на свободна България, казва, че тя трябва да бъде управлявана „под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човек“.

АЗ НЕ СЕ СРАМУВАМ от тази вяра - тя е вярата на моите деди, тя е вярата на Балканджи Йово, за която той даде ръцете си, нозете си, очите си и живота си дори! Дали са били безумци всички тия наши предци, които пазели с цената на живота си тази вяра? Мисля, че не! Но те много по-добре от нас са познавали силата и стойността на живата вяра, както в личния живот на всеки, така и в добруването на целия народ.

ТРЯБВА да си признаем, че в днешно време в обществото ни царува  непознаване на същността на тази вяра и криво разбиране за нея. Аз не приемам разделянето на христовата вяра на православна, католическа, протестантска и т.н. За мен вярата е само два вида. Едната е живата и деятелна вяра, чрез която човек е способен да промени себе си като  личност, сам да стане източник на промяна и на добро, познавайки и черпейки сила и вдъхновение от Оня, който Сам е неизчерпаем извор. Другата е мъртвата, суетната вяра, която кара човеците да вършат определени неща без да ги разбират, външни на самите тях, очаквайки винаги промяната някъде отвън, отнякъде да им падне това, което много желаят, някой друг да го извърши вместо тях, друг да се променя - не те.

СУЕТНАТА ВЯРА изглежда много по-лесна за практикуване - отидеш за 10 минути в църквата, запалиш за 50 стотинки свещ, докоснеш се до чудотворната икона и това е. Бог да върши по нататък работата си, да ни снабди със здраве, дълъг живот, пари, щастие. Та то е толкова лесно и просто, да - лесно и просто, но безрезултатно. Живата вяра винаги е насочена към човека, сътворен първоначално по образ и подобие на самия Бог, тя ни разкрива истинската наша същност, истинските ни способности. Учи ни, че ако променим себе си, можем да променим и целия свят. Тя е духовната технология на „ставането“ на нещата в нас и чрез нас. Тя е която не разделя, а обединява, защото насочва погледа ни към корена, към общия ни Отец Небесен и учи, че всички човеци сме братя. Живата вяра не се приема по рождение, нито може да се наложи насила. Тя е дар Божи, но същевременно е резултат от нашите търсения, копнежи и избор да направим място в себе си за нея.

                                       

ДНЕС НИЕ сме свидетели на резултата от опита да бъде подменена тази жива вяра с друга. Дали го осъзнаваме или не, истината е, че всички ние малко или много сме  резултат от този опит. Състоянието на обществото ни ясно показва докъде води  отстъплението от нея. Защото както едностранното престъпване на всеки един договор води до санкциониране на отстъпника, така и престъпването на бащините завети (договори) с Божеството води до проклетия и зло за потомците. Разбира се, всеки има право да вярва в каквото си иска! Аз обаче смятам, че по-добре е да потърсим и да се образоваме спрямо вярата на общите ни предци. Защото ако чрез нея народът ни е устоял векове, така и днес чрез нея можем да постигнем така нужното ни единство и благополучие.

В днешно време имаме достатъчно възможности за образоване. Освен Библията, която не се нуждае от никаква реклама, на вниманието на търсещите предлагам книгата „Тракийските хроники“ - в нея на съвременен български език са преведени древни документи, някои от които публикувани за пръв път, даващи по-различна представа за историята ни.

Мариян Данчев, Гражданско общество „РОДина“ - Троян

Начало

Още от същия автор:

• В Орешак си спомниха за един "съвременен възрожденец"
• Приказка за спасение на българския народ
• Как да поправим колата? (1)
• Как да поправим колата? (2) 
• О, неразумний юроде!

Tweet