Два кръста вадиха в Троян

* Разпятието спаси 20-годишният студент Дилян Иванов, сред гмуркачите в ледения Бели Осъм бе и ветеранът Роко * Т21: „Вече си имаме ставропигиален манастир и ставропигиален вир”

На Йордановден

КАЗВАЛИ СМЕ ГО неведнъж – Троян обича Йордановден, деня на Божието кръщене, или още Богоявление (6 януари). Доказа го и тазгодишното множество, накичило като гирлянди пешеходния мост до Музея и удобните крайречни пространства в съседство в очакване на „спасяването на кръста”. Този път обаче шоуто бе двойно, че и горница.

КАКТО СИ МУ Е РЕДЪТ, отец Марин - наместникът на Троянската духовна околия и председател на троянския храм „Св. Петка”, който водеше ритуала – метна окиченото със здравец разпятие в ледените води на Бели Осъм (досами моста, а не както други години от площадката под кафене „Антик”). Петима се метнаха да вадят кръста, сред тях и железният ветеран Радослав Кацаров-Роко, минал 60-те, който през 2008 г. прекъсна серията от 9 победи на незабравимия Пламен Ангелов-Стършела (вечна му памет!); малко след това се присъедини и шести „спасител”, един яко подпийнал младеж, който явно не знаеше къде се намира и тъй и не успя да уцели посоката (което подсказа, че може би е редно на празника да присъстват и полицаи, както и дежурен лекар, но това е друга тема – бел. Т21). 

РАЗГОРЯ СЕ ЛЮТА БИТКА, един почти се добра до целта, но останалите го сбориха и о, чудо! – кръстът… изчезна. Почна суетня, гмуркане, ровене по дъното, подвиквания от публиката, но разпятието сякаш потъна вдън земя/вода. От здравото цопане не особено бистрата троянска река тъй се размъти, че спасяването стана мисия невъзможна. Постепенно и метеорологията почна да си казва думата и един по един поомърлушените спасители почнаха да се измъкват на брега. Суетнята се пренесе сред зяпачите, чуха се и различни коментари – че изгубеният кръст е лош знак и ни чакат беди или обратното, че Господ ще ни обича повече, щом два пъти ще вадим кръста му; запознати с материята пък обясниха, че и на други места, особено по морето, са се случвали подобни неща и няма страшно. А отец Марин, след като разбра, че повторката е неизбежна, бързо изпрати свой доверен човек да донесе друг кръст. При новото хвърляне всичко бе наред.

ТАЗИ ГОДИНА кръста спаси 20-годишният Дилян Иванов – троянец, завършил тукашното СОУ „Васил Левски”, в момента студент второкурсник в Техническия университет в Габрово, специалност „Компютърни системи и технологии”. Дилян бе най-бърз и ловък, въпреки че при първия тур престоя най-дълго във водата и хвърли най-много усилия. „Участвам за пръв път, но с голямо желание, не за наградата, а за здраве, защото преди година имах здравословни проблеми”, сподели след победата си младият здравеняк.

КМЕТЪТ Донка Михайлова покани героя на деня на чашка греяна ракия в кабинета си, където му връчи и традиционната парична награда (пликче с 50 лв.). Тук бе и отец Марин и от Т21 не пропуснахме да го попитаме как ще коментира изгубването на кръста и двойния ритуал. „Поличбата е хубава, защото кръстът не е изгубен, а побит в троянската река, така тя става ставропигиална (ставропигия, от гръцки – забивам кръст)”, коментира божият човек; и поясни, че най-важните манастири, ставропигиалните (със самостойно управление), какъвто е и Троянският, били такива, защото на тези места е бил побит кръст. „Значи вече си имаме ставропигиален манастир и ставропигиален вир”, пошегувахме се ние, а отец Марин не оспори.

Т21

Начало

Още по темата:

• За втори път плевенчанинът Христо Тотев спаси кръста (2010 г.)
• Три хвърляния на кръста и двама победители (2011 г.)
• 22-годишният Добромир спаси кръста (2012 г.)
• Още за Йордановден (2012 г.)
• Как един "Стоп" оцапа троянския Йордановден (2012 г.)

Още снимки от троянския Йордановден 2013:

Tweet