Йорданка Христова пя за нашите в Калгари

* „Никога не казвай „никога”!” * Концертът завърши с „Ще продължавам да пея” * За вестника написа: 
„На „Троян 21” – сърдечно!”
Канадските репортажи на Стефан

Рубриката се води от нашия сътрудник и приятел Стефан Генков – дългогодишен треньор по баскетбол, който в момента е на гости на дъщеря си Маргарита и семейството й в далечна Канада (гр. Калгари). Т21

А БЯХА ГОДИНИ, интересни години! ТроянЪТ пращеше по шевовете от народ, осъществяваше се повелята на Партията и ставаше Великото преселение на българите от селата към града. Всяка неделя вечер, пространството от Гарата до АПК-то, почерняваше от прииждащите полендаци, а селските автобуси, претъпкани до козирката, стоварваха работници от троянските села.

В ДЕЛНИЧНИТЕ ВЕЧЕРИ на „Движението”, „Стъргалото” и... не помня как още го наричахме (от ТОТО-то до сладкарница „Еделвайс”) ученици и ученички, млади работнички и работници сновяха нагоре-надолу и кикот, смях и задевки, и песни, много песни… Градската радиоуредба въртеше безспир хитовете на Емил Димитров, Лили Иванова, Йорданка Христова, Борис Годжунов, Стефан Воронов... В по-късните часове в препълнените ресторанти - КООП, „Рила”, „Лисичите дупки”, оркестри, местни и гастролиращи, до среднощ свиреха на веселящите се младежки компании. В петък и събота профсъюзните клубове на големите предприятия „Болшевик”, „Троянка”, „Елпром” и др. организираха забави и там се играеше до насита - румба, танго, ча-ча-ча и пиринка.

СРЕД УЧЕНИЧКИТЕ тогава на мода беше да имаш лексикон, а един от обичайните въпроси в него бе „Коя ти е любимата ти певица?”. Запленен от впечатляващата й външност - дълги тъмни коси, красиво лице, стройно тяло и пищен бюст, от мощния й приятен глас, аз винаги отговарях „Йорданка Христова”. Мечтаех, желаех да я видя и чуя на живо. За жалост кръговратът на живота никога не ми позволи това. Но, както обичам да си повтарям - „Никога не казвай „никога”!”; защото това се случи тук, в Канада, след толкова години и на хиляди километри от България.

КАЛГАРИ, 10 МАРТ 2012 Г. Около 150 човека от живеещите тук българи, платили за билет 20 канадски долара, се бяхме събрали половин час преди началото (19:00 ч.) за това културно събитие – концерт на Йорданка Христова. По стар български обичай технически причини забавиха началото с още 30 минути, но това пък даде допълнителна възможност за повече разговори, за завързване на нови познанства.

В 19:30 Ч., СРЕД АПЛОДИСМЕНТИТЕ НА ПУБЛИКАТА, най-сетне тя се появи - примата на българската забавна музика Йорданка Христова. Във встъпителните си думи г-жа Христова благодари на всички – зрители, организатори и всички българи в Калгари и Канада, за топлото посрещане. Разказа ни, че идва от снежна и мразовита България и завижда на живеещите тук - в града с най-многото слънчеви дни на планетата. Подчерта, че на път за Канада е изнесла няколко особено успешни концерта в любимата й Куба; и изказа съжаление, че Фидел Кастро не присъствал както обикновено, обяснявайки си го с напредналата му възраст (на тези думи на Данчето един зевзек от задния ред прошепна: „Ех, ако и ти беше 20-годишна, едва ли нямаше да дойде?!”).

КОЯ ВСЪЩНОСТ е Йорданка Христова? Една от легендите на българската забавна песен се появява за първи път на сцената през 1964 г. Завършва първия випуск „Професионални изпълнители” в класа на Милчо Левиев. Десетилетия наред пее по подиумите в България и по света (обича да казва: „Пяла съм и на Айфеловата кула!); превръща се в любимка на родната публика.

И ЕТО ТЯ, голямата Йорданка Христова, запя пред нас. Подгря публиката с „Не вярвай на сълзите”, продължи с „Песен моя, обич моя” и още, и още... Затоплиха се, отпуснаха се закоравелите и охладнели души на емигрантите, събуди се българското в тях. Все по-буйни, по-възторжени станаха ръкоплясканията и овациите. Последваха евъргрийните „Делфините”, „Тежък характер”, „Изповед”, „Обичта продължава”… А градусът на настроението в залата се покачваше с всяко ново изпълнение.

ПОСЛЕДВАХА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ кубински и южноамерикански песни в ритъма на самбата и ча-ча-ча. Неслучайно в Куба наричат нашата Йорданка „Българската мулатка”. Изпя и „Гергьовден”. На крака изслушахме „Тъмночервена роза” - десетки в залата й пригласяха, а възрастни мъже и жени скришом бършеха сълзите си. Кулминацията настъпи, когато запя „Лиляно, моме” и мало и голямо се хвана на хорото. Поклони се пред паметта на своя колега, отишъл си от този свят - легендата на българската естрада Емил Димитров, и запя неговата „Моя страна, моя България”. Отново неспирни овации, ръкопляскания, сълзи и възгласи: „Браво, браво! България, България!”. Концертът завърши с песента, бисирана няколко пъти – „Ще продължавам да пея”.

ИЗМОРЕНА, НО УСМИХНАТА, голямата певица се оттегли в гримьорната, като преди това успокои почитателите си, че ще се върне да раздаде автографи. Когато дойде моят ред и казах, че съм от Троян, тя възкликна и два пъти повтори:

Стефан взима автограф за читателите на Т21
- От Троян? Наистина ли сте от Троян?
- Да! От Троян съм! Защо?
- Троян, Троян, прекрасен град, прекрасни хора, прекрасни спомени! Разбира се, ще се снимам с един троянец! И предайте на всички троянци: „Да са здрави и щастливи!”.
За вестника написа: „На „Троян 21” – сърдечно!”. И попита:
- А, защо 21?
- Троян в 21-ви век! - отговорих.
- Да, да, разбира се! Още веднъж - сърдечно!

22 март 2012 г., Калгари

Стефан Генков

Още по темата:

6 коментара:

Анонимен каза...

ДА СТЕФАНЕ,Данчето е от времето на нашате младост. Нейните песни и на Лили пеехме вечер край бригадирския огън на местността Христова стружна в Априлци, спомняш ли си?Тази уникална певица е пяла по цял свят даже и на Айдушкото сборище над село Балканец.Пожелавам и дълъг творчески живот!
Стела Карамфилска

troyan21 каза...

Стефане, приятелю канадски - привет! Много се кефих на романтично-носталгичния ти материал, поздравления! Ама едно нещо ме гложди - каква е тая "пиринка" (за румбата, ча-ча-ча и тангото знам), дето сте я танцували по троянските вечеринки в ония години?

Поздрави от слънчев (и прашен) Троян - Генадий М.

Анонимен каза...

Пиринката се играе на бригадите,например на Христова стружна,сутрин рано,по роса за физзарядка/утринна гимнастика/ от млади бригадирки по шорти с "пиринки"/вид отдавна изчезнали обувки /.Шортите са задължително черни на цвят,щото,дето рекла оная:-Гледат,пипат....не може бели!
Генков много пипаше - още я помни!

Анонимен каза...

Ех,добре сте изкарвали навремето.Седянки,тлаки,вечерники...А сега кой какво те на дъскотека,кой какво,кълчат се като настъпани червеи.Поп-фолк,да хванеш да ги убийш.Ей го,училища като палати им направиха,а те кво,дай да ги разбием в цокъла.И все за дрехи говорят.Били маркови,оригинални,имали надпис-АДИДАС.Че и на дядо каскета имаше надпис-ОТК...

Анонимен каза...

Ще ме скъса тоя с капелата. Преди ме кефеше с баскетболните си коментари,почнах заради него и в залата да ходя,сега пък с тия канадски истории направо ме кефи.Лимон ли си,какъв си ама те чакам
във всеки брой с нетърпение.

Анонимен каза...

И от мен благодарности към автора на статията за Йорданка Хритова. Така си беше-забави с ""Пиринка и "Хали - Гали" (забравил е за втората), групови игри в редица най -вече по бързи парчета на Стефан Воронов.Потни и прашни си тръгвахме по двойки и затова растеше градът.

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |