Противно като спукан цирей

* „Човек с такъв неконтролируем комплекс за малоценност е неспособен да отразява – обективно или аргументирано субективно – каквито и да са събития от обществен интерес”

ЛОШО Е, когато се правиш на умен. Защото още повече ти личи, че не си. По-лошо е, поне за мен, когато се правиш на бунтар, а си плужек. Защото тази порода (плужешката) е най-неприятната, в един кюп с предателите. Противно като спукан цирей пък е, когато се имаш за голям журналист, а пред очите на всички си впил език в нечий управленски задник; правиш се на Бенковски, а си Рачко Пръдлето. И тръпки ме побиват, когато някакъв пигмей, днешен пловдивски Душко Добродушков, разположил се в офиса си на жълтите павета, почне да се изживява като народен водач. Защото излиза, че всички сме пигмеи, стадо душкодобродушковци и пръдлета.

ГОВОРЯ ЗА уникалната филипика на Николай Бареков (в сутрешния блок на ТВ7 в сряда, 7 декември) срещу зърнопроизводителите, дошли с тракторите си в София да протестират срещу една предизборна лъжа. Подобна агресивна и загубила мярката простащина, напомпана едновременно с унизителна по размерите си сервилност към властта, отдавна не бях чувал в национален ефир. Беше срамно! По-долу ви представяме взет назаем коментар по темата (от сайта www.nicodile.eu), както и въпросната Барековщина едно към едно.

Генадий Маринов

Взето назаем

За Бареков и разюзданите селяни

ВОДЕЩИЯТ, поради липса на по-добра дума, журналист Николай Бареков напълно загуби контрол и изкара в ефир един потресаващо обиден монолог срещу протестиращите зърнопроизводители. В него той ги нарече „разюздани селяни”, обвини ги, че „му пречат да си вади хляба в София”, което прави от 20 години, призова ги да се върнат на село и „да ядат сланина върху вестник”, което според него е единственото възможно занимание за земеделците и заплаши, че ще „започне едно гражданско общество”, което да реже гумите и да пали тракторите. Като изключим сериозните граматически грешки, изказването на Бареков навежда на следните мисли.

ВЪПРЕКИ ЧЕ огромното мнозинство българи, или родителите им, са родени на село – в това число без съмнение и Бареков – селянин се счита за обидна дума. Това е озадачаващо, особено на фона на факта, че местенето в градовете рядко води до възприемане на градски начин на мислене. Бареков няма как да знае, че провинциализмът няма нищо общо с географията – той е социално заболяване и основните му симптоми са агресивна липса на толерантност и склонност към бързи, необмислени заключения на базата на много малко информация и съмнителен личен опит. Провинциалист или „селянин” може да бъде роден и в центъра на Париж. Именно заради зле урбанизирани новограждани като въпросния водещ останалата част от страната смята, че в София я мразят.

НЕ ЗНАМ НИЩО за протеста на зърнопроизводителите и подозирам, че те получават достатъчно субсидии от държавата. В почти целия западен свят земеделците са силно субсидирани, имат несъразмерно политическо влияние и вдигат огромен шум, ако загубят част от привилегиите си. Но знам друго: в една нормална държава всеки трябва да е свободен да протестира, когато нещо не му изнася и работата на журналистите е да отразяват и да коментират въз основа на факти.

РЕАКЦИЯТА на Бареков е дълбоко лична, тя отразява комплекс, който можете да видите и у много българи в чужбина. Той е на място, което харесва, печели добре и е известен, но дълбоко се срамува от произхода си. Изпада в паника при всеки намек, че може да загуби дори част от статута си (в записа поне три пъти повтаря, че „си вади хляба в София”), защото дълбоко в себе си знае, че е стигнал по-далече отколкото заслужава. Човек с такъв неконтролируем комплекс за малоценност е неспособен да отразява – обективно или аргументирано субективно – каквито и да са събития от обществен интерес.

7 декември 2011 г.

Никола, в www.nicodile.eu

Начало

Tweet