Историкът на Троян

* 145 години от рождението на Даскал Власи * И до днес всяка „разходка” из историята на Троян започва от неговите две книжки
* Той пръв посочва Банско за родно място на Паисий

145 години от рождението на Власи Ил. Лингорски

МАКАР И ГРАД НА ПОВЕЧЕ ОТ ШЕСТ СТОЛЕТИЯ, до 30-те години на ХХ век, за разлика от съседните Севлиево, Габрово и Ловеч, Троян няма писана история. Пръв с това дело се залавя учителят Власи Илиев Лингорски. Той е роден през м. март 1866 г. в Троян. Образование получава при известните за онова време учители – Илия Белковски в Троян и Атанас Узунов в Ловеч. През 1893 г. завършва Ломското педагогическо училище и посвещава на учителската професия целия си живот.

АКО ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО училището, църквата и читалището са трите опорни точки на българщината и пробудата, в живота на Даскал Власи, както го наричат троянци, има две опорни точки – училището и читалището. Власи Илиев е един от основателите и най-дейни членове на Народообразователното дружество „Наука” – предшественик на днешното читалище в Троян.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДЕЕН ОБЩЕСТВЕНИК, той е един от инициаторите за построяването на Марковския мост в града през 1899 г. – една от забележителностите на Троян, а в онова време първата стъпка на троянци към по-висока строителна култура. Власи Илиев е сред инициаторите за прокарване на „модерния водопровод”, сред учредителите на Учителското дружество (1895), сред делегатите на Учредителния учителски конгрес, сред инициаторите да се отвори пазар в Троян, да се построи железопътна линия, да се електрифицира градът. През 1924 г. по предложение на Власи Илиев се поставя началото на читалищна музейна сбирка.

ОЩЕ ПРЕЗ 1891 Г. Даскал Власи пръв от троянци откликва на призива на проф. Иван Шишманов за проучване, събиране и съхраняване на националното фолклорно богатство и предоставя за публикуване в сборника „Народни умотворения” фолклорни материали от Троян. Интересът му към фолклора е постоянен и траен, съпътства го през целия му живот. Събрал е повече от 2 000 народни пословици и поговорки, фонетически записани, и много народни песни, които предоставя на Българското народонаучно дружество.

ДЕЛО НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ обаче са двете книжки, които издава последователно в 1933 г. и 1934 г. – „Град Троян през 19-и век. Исторични материали” и „Град Троян. Исторични материали. Част ІІ. След Освобождението (1878 г.) до нашите дни (19 май 1934 г.)”. В тях Власи Илиев събира парченце по парченце троянската история. Когато се нагърбва с тази задача, е вече 60-годишен. Въпреки това не се уморява да дири столетници, да обикаля махали и селца, да се рови из домашни архиви, прашни документи, да търси приписки и податки по полетата на старопечатни книги. Събира оскъдните останки на една история, преживяла три кърджалийски нападения и един башибозушки пожар, от който в града оцелява само една сграда (турския конак) и зидовете на църквата. (Цанов, Ганко. Балканджийска летопис, 1974.)

ПЪРВАТА ЧАСТ НА КНИГАТА – „Град Троян през 19-и век. Исторични материали”, е отпечатана през 1933 г. в София от печатница „Култура”, с подкрепата на Троянската културна дружба в София. Върху 70 страници Власи Илиев събира и подрежда оскъдните сведения от най-старата история на Троян – заселването, кърджалийските нападения, чумавото време, поминъка и занаятите, старата носия, черковния въпрос, освободителните движения, сведения за някои родове и чорбаджии, биографии на троянци.

ВТОРАТА ЧАСТ Власи Илиев издава изцяло със собствени средства през следващата 1934 г. и отпечатва в троянската печатница „Гутенберг”. Книгата обхваща историята на Троян след Освобождението (1878 г.) до 19 май 1934 година. Обемът този път е по-голям – 152 страници. В книгата Власи Илиев публикува информация за географското положение и климата, населението, икономическото положение на Троян (индустрия, скотовъдство, овощарство), кредитните институти, водния синдикат „Троян”, политическите борби, просветата, здравеопазването и културата на града. Много ценни са направените от него „Списък на народните представители от Троянска околия”, списък на кметовете и учителския персонал след Освобождението, на почетните членове на Народообразователно дружество „Наука”, на загиналите троянци във войните от 1912 г. до 1918 година. В тази част авторът помества биографии на известни троянци. И в двете части публикува ценни снимки. До днес всяка „разходка” из историята на Троян започва от двете книжки на Власи Илиев, които Музеят на занаятите (МНХЗПИ) събра в едно книжно тяло и с помощта на спомоществовател преиздаде през 2006 г.

НЕГОВАТА ДЪЩЕРЯ – Ангелина Попска, в своите „Спомени за моя баща” разказва един интересен факт, на който Власи Илиев попада в процеса на своята работа: „При изследване на рода Папазовци той се натъква на хроника, написана в белите полета на една библия от някой потомък на рода. От родовата хроника намира сведения, че родът Папазовци произхожда от Банско, че родът е разпръснат поради едно семейно събитие: турчин искал да изнасили тяхна дъщеря. Тримата й братя убиват насилника. Това убийство ги принудило да избягат от Банско. Единият – Стойко, отишъл в Северна България, другият – Вълчо, – в Южна, а третият – Пенчо, – в Хилендар и се покалугерил с името Паисий. Баща ми се досеща, че тоя Пенчо от Папазовци, прекръстен на Паисий, е Паисий Хилендарски, написал „История славяноболгарская”… Той пръв посочва Банско за родно място на Паисий. Поради това банскалии го поканиха официално на тържество - годишнина от написването на „История славяноболгарская” (Попска, Ангелина. Спомени за моя баща// Илиев, Власи. Град Троян, Троян, 2006.)

И ОЩЕ ЕДИН ИНТЕРЕСЕН ФАКТ. Мотото на целия съзнателен живот на Власи Илиев е: „Обществото ни е създало, трябва да му се отплатим.”. За да го изпълни докрай, той дарява собствената си къща в центъра на града за дневен детски дом на женското дружество „Самосъзнание”. Интересно е да се знае, че преди да дари къщата си, неговите наследници получават едно циркулярно писмо със заглавие „Гръм от ясно небе”. В него Даскал Власи пише, че е изпълнил бащиния си дълг към тях, на всички е помогнал да уредят живота си, всички си имат жилища, сега изпълнява дълга си към обществото като дарява къщата и дворното място за дневен детски дом. Като учител, просветител, читалищен и обществен деятел, Власи Илиев работи с възрожденски идеализъм до края на живота си през 1947 година.

Тотка Станчева, МНХЗПИ - Троян

* Заб. Книгата на Власи Илиев може да бъде закупена
в Музея на занаятите – Троян.

Начало

Още от същия автор:

• Картините му греят като жълтици

Tweet