Във Виньо на Сена: „По-добре сто приятели вместо сто франка”

* Море от коли от двете страни на автомобила ни. И нито един клаксон! * Французите са доста любопитни * Такъв момент не се описва, само може да се преживее... * Моментално изоставиха горещото вино и предпочетоха ракията, че ги топли отвътре


КОГАТО МЕ ПОКАНИХА от Комитета за побратимяване да участвам като майстор керамик на Коледен базар в побратимения на Троян град Виньо на Сена - Франция, приех с радост. До този момент бях участвала в представяния в чужбина от името на Ловеч, на Габрово, на Нова Загора, но от името на Троян не бях канена. Този базар, който във Франция наричат "Коледно село", е една хубава традиция. Другият представител на град Троян, поканен от Комитета, беше Филип Марковски - танцьор от ансамбъл "Траяна" и майстор художествена обработка на дърво.

В НАЧАЛОТО, когато започнах подготовката си за това пътуване, доста се притеснявах - тръгвах към непознато място, при непознати хора, без да знам дума френски. Успокояваше ме малко това, че се очакваше във Виньо да дойде известната наша дърворезбарка Веска Колева, която учи в Париж. За моя радост, седмица преди заминаването ни председателката на Троянския комитет за побратимяване Веселина Попова бе поканена във Виньо за обсъждане на бъдещи обмени и съвместни дейности. Заедно с нея спокойно направихме плана за представянето ни.

С ТРИ ГОЛЕМИ КУФАРА на 10 декември към 18:15 часа пристигнахме на летище Бове, на 70-80 км от Виньо на Сена. Посрещна ни Кристиан Дюлатр, стар познат на госпожа Попова. По пътя попаднахме в задръстване, което никога не бих могла да си представя, ако не го бях видяла. Море от коли от двете страни на автомобила ни. И нито един клаксон!... Всички карат спокойно, изчакват се, отстъпват предимство, ако се наложи... След повече от два часа пристигнахме във Виньо. Настанихме се в хотела и побързахме за среща в близкия ресторант, където ни очакваха Председятелят на Комитета за побратимяване и делегация от гр. Лимавади (Ирландия), също побратимен с Виньо, водена от председателката на техния Комитет за побратимяване.

КОЛЕДНОТО СЕЛО (Village de Noël) се разполага в обширния двор на Малкия замък, красива старинна сграда, където се помещава Комитетът за побратимяване на Виньо, както и Школата по пластични изкуства и Детската музикална школа. Коледното село се организира от Комитета за побратимяване под патронажа на съпругата на Кмета, г- жа Никол Поансо. В палатки, които бяха около 30, подредени на щандове, се предлагат различни сувенири и подаръци, в повечето случаи ръчна изработка. Продават се и коледни лакомства. Светлинната украса в района на Базара е забележителна. Над палатките в центъра блестят хиляди звездици, които преливат в гирляндите пред всяка палатка. Организацията е перфектна. В двора не се допускат никакви автомобили. В двете страни на широката порта, добре екипирани заради ниските температури, дежурят четирима гардове, които посрещат посетителите. Оркестър от трима музиканти изпълнява коледни мелодии, аниматори, костюмирани като лъвче и крокодилче, преминават от време на време пред щандовете. Карета с красив бял кон вози Дядо Коледа, на когото децата дават поръчките си. За допълване на коледната атмосфера на определени интервали от време специална машина, скрита в храстите зад палатките, разпръсква красиви пухкави снежинки.

В НАЙ-ГОЛЯМАТА ПАЛАТКА, разделена на три части, бяха щандовете на Комитетите за побратимяване от Троян, Лимавади и Виньо. Домакините от Виньо предлагаха пържени картофи с наденички и горещо вино, ароматизирано с карамфил. Ирландците предлагаха коледни кейкове. Ние се постарахме на първо място да подредим добре нашата третина от палатката. Разгънахме две големи знамена, българското и троянското, на преден план на щанда сложихме рекламни дипляни, листовки и проспекти от Троян и общината. Наредихме мои керамичните предмети, репродукции на икони от Борислава Кацарова, дърворезба на Веска Хаджийска, плетени кошнички, изработени от г-жа Попова, пълни с български бонбони за почерпка на посетителите, сушени сини сливи и орехови ядки.

В ЕДИНИЯ КРАЙ НА ЩАНДА се излъчваше запис от концерт на ансамбъл „Траяна”, както и снимки на дървени тавани във възрожденски стил, изработени от Филип Марковски и баща му. Особено интересни за посетителите бяхме самите ние тримата, облечени в национални костюми. Оглеждаха ни, снимаха ни, снимаха се с нас. А когато затанцувахме ръченица, доста напуснаха палатките си и заедно с посетителите се струпаха около нас. Имаше такива, които се хванаха на хорото, разбира се, без да успеят да влязат в такт до края на танца.

ФРАНЦУЗИТЕ са доста любопитни. Вземаха си листовки, но и подробно разпитваха. Г-жа Попова обясняваше и търпеливо отговаряше на всички въпроси. За посетителите, които не говореха френски, в роля влезе добрият английски на Филип. По-късно дойде и Веска Колева. Когато на Базара се появи група българи, ние запяхме българска народна песен. Присъединиха се и нашите сънародници. Такъв момент не се описва, само може да се преживее... Пред палатката ни се събраха много хора да гледат и да слушат. Търговията с горещо вино на нашите домакини се развихри. Появи се кметът на Виньо, поздрави ни и изрази възхищението си от атракцията ни.

КАТО ИСТИНСКИ ТРОЯНЦИ, разбира се, ние носехме ракия. Филип предложи да я сгреем. Чудесна идея, защото, откровено казано, беше си студено. Намериха ни подходящ съд и захар... Нарязахме сирене и луканка. Първи опитаха нашия специалитет ирландците. Моментално изоставиха горещото вино и предпочетоха ракията, че ги топли отвътре... Така през двата дни на Коледния базар поддържахме интереса към нашата палатка.

ВНИМАНИЕТО, с което бяхме обградени във Виньо на Сена, беше незабравимо. Първата вечер Базарът продължи до 22:00 часа, вечерята ни – до 23:00. Въпреки умората нашият нов приятел Крист Дюлатр ни заведе на разходка из нощен Париж. Такава светлинна феерия и красота може да се види само през декември и само през нощта в Париж. Втория ден приключихме към 18:30 часа, след което кметът г-н Поансо и съпругата му ни дадоха вечеря. Голямо внимание, много сърдечност и планове приятелството да продължи. На следващия ден, преди да отлетим от Бове за София, нашият чудесен приятел Крист ни предложи нова разходка из Париж, през деня – една друга приказка, за която няма да ви разказвам, а ще ви пожелая да видите.

ВЪРНАХМЕ СЕ преизпълнени с прекрасни впечатления и преживявания, удовлетворени от отличното ни представяне (надявам се това да не звучи самохвално) и обогатени с много приятелства. Чувала съм френската поговорка: „По-добре сто приятели вместо сто франка”. Много е вярна.

Росица Занкова, майстор керамик

10 коментара:

Илиев каза...

Браво. Това много ми хареса. Успех в бъдещи подобни начинания.

Анонимен каза...

И на мен ми хареса и ми създаде настроение. Браво на авторката!

Анонимен каза...

Хубаво материалче, наистина създава настроение. Само се чудя този дъртофелник Попова още ли се вихри? Очевидно да, но този път е предприела друг подход на представяне на подвизите си в медиите.

Анонимен каза...

Няма ли млади и образовани хора в Троян за тази длъжност на другрката Попова . И нека да покаже какво образование има за този пост.

Анонимен каза...

Та Попова се справяла и като продавчка.Ми тя за друго не става .

Анонимен каза...

Председател на НПО е изборна длъжност.Другарката Попова се е удостоила с нея през далечната 1996 г. и от тогава до сега съгласно закона за НПО не е правила нито едно отчетно изборно събрание за да могат да я сменят.Тя е ходила на висше училище - френска филология, но май не се е доучила докрай.Френският го гълчи добре, но има и други филоложки с по-добра визия и не са на 70 години да се слагат на всяко гърне похлупак.То за възрастта няма граници, но поне да беше по представителна, щото смятам, че нее баш типичния представител на българската жена.Има и хубави мисис баби.Та тази като има пари да си вее фустата по Францата да ходи, но и е вече време да сдаде фронта, че май на французите им дойде дойма от нея./Дойма - троянска дума - до гуша, омръзна им/

Анонимен каза...

Другарката Попова беше махната навремето от Елпром не за друго а за това . Беше излъгала; че е завършила више образование.

Троянец каза...

Без Веселина Попова това НПО изобщо нямаше да го има ако не е тя да жика останалите нищо нямаше да стане...кАчествениге хора в този град са малко и тя е един от тях ..И изобщо кой пречи на някой друг да върши тази работа нали има и друго такова НПО ама за тая работа трябва бачкане и акъл...

Анонимен каза...

Какво като говори френски.В Троян има млади хора завършили Скандинавистика.Европеистика.Млади хора говорещи 4.5 езика с ителект;визия;с морал и ново мислене.И затова Троян е на това дередже.Старите нагаждачи неискат умни и можещи хора в общината.

Анонимен каза...

Много би ми било чудно, ако някой млад човек, говорещ 4-5 езика, с интелект, визия и т.н. реши да работи в общината за заплата 300 лева.
Не ми се струва да прииждат на тълпи такива млади хора, пък да не могат да почнат работа, защото не им дават...

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |