Хайде на купона!

* Веселбата – първо в Орешак, после на централния площад в Троян * Всеки ще може да опита от първака, конкурси за най-добра домашна сливовица, много шоу на сцената, на финала – Милена * Иван и Андрей ще ни снимат за "Шоуто на Иван и Андрей"

УТРЕ, СЪБОТА, 25 СЕПТЕМВРИ 2010 Г., е Празникът на сливата и троянската сливова. Както неведнъж сме казвали - най-троянският, уникалният. Настоящото издание е под №18, без прекъсване от началото през далечната вече 1993 г. И този път, както е от доста време, сливаро-ракиджийското ни шоу ще е в две части – първо в Орешак (от 10:00 ч. докъм 14:00 ч.), после в Троян (дефилето започва в 16:00 ч. от Пачовия мост /моста за „Елма”/ и около 16:20 ч. купонът се пренася на централния троянски площад „Възраждане”).

В ПРОМЕЖДУТЪКА – от 14:00 ч. нататък, на троянския площад, ще се изявяват няколко младежки групи, сред тях и поп банда от социалния дом за деца с увреждания в с. Дълбок дол, ръководена от Тодор Трайчев (половинката от прочутия някога дует Мариана и Тодор Трайчеви, помните го нали).

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ОТ 18-ИЯ Празник на сливата и троянската сливова?

В ОРЕШАК (в двора на Националното изложение на занаятите): атрактивна демонстрация на традиционното изваряване на сливова ракия; два конкурса – за най-добро мезе за сливова ракия и за най-добра домашна сливовица; неизбежната казанка и възможността всеки желаещ да опита от първака; 20-минутна програма на троянския Общински младежки духов оркестър с мажоретки, който преди десетина дни се завърна с две награди от фестивала в Бьозел, Германия; изпълнения на групи от Троян, Орешак, Борима и Калейца и за финал – 30-минутен концерт на фолклорната танцова формация „Траяна” (Троян); тук, в Орешак, на кмета на Троян ще бъде връчена „Синята слива” – символът на празника. По наша информация сред ВИП гостите ще са и двама известни ценители на доброто питие – Иван и Андрей от „Шоуто на Иван и Андрей” по Нова ТВ, които (ако не злоупотребят с троянската) ще направят и филмче за Празника.

В ТРОЯН (на централния градски площад): за дефилето вече стана дума – очаква се този път в него да се влее „свежа кръв” с участието на групи от няколко троянски училища, сред дефилиращите ще са и две ВИП гостенки – севлиевската тиква и кнежанската царивица; разбира се, ще има действаща казанка за ракия и възможността да се опита от първака, а в добавка – варене „на живо” на сливов мармалад, сватбарско жито и ошав от сливи (с. Шипково) и бъркане на качамак (с. Чифлик); щандове на ИПЖЗ, Хлебозавода, с. Врабево (с малки казани за ракия), с. Шипково, Кнежа, Севлиево, с. Бели Осъм, Детския център от с. Бели Осъм; три конкурса, чиито резултати ще станат ясни по време на шоуто – за най-добра домашна сливовица, за оригинални мезета за сливова ракия и ястия със сини сливи и за най-оригинален етикет за домашна сливова; гостуваща столична изложба карикатури – от секция „Керамика” към Съюза на българските художници; атракцията „С Фото „Слива” в обектива” – импровизирано студио на открито, в което можете за запечатате „на кадро” празничното си настроение; екшъни за най-малките – състезания за носене на сливи в шепи и за надяждане със сливов мармалад без ръце, с награди за победителите, разбира се; много музикални изпълнения, като черешката на тортата е „лошото момиче” на българския рок Милена Славова, която ще закрие Празника с голям концерт; да не пропуснем – ритуалът по обгрижването на Кметската слива, честта за което, по право, се пада на градоначалника; и още – връчването на наградите от литературния конкурс, чиято тема тази годена бе „Сливата срещу кризата” и в който се включиха автори от цяла България (творбата на победителя четете по-долу).

И В ОРЕШАК, И В ТРОЯН на гостите ще бъде раздаван безплатно поредният бр.6 на официоза на Празника на сливата и троянската сливова – в-к „Троянски ПЪРВАК” (ТП); изданието и тази година бе изработено на ишлеме от екипа на Т21 – четете по-долу характерна извадка от ТП.

ДОБРЕ ДОШЛИ! И наздраве!

Т21

*****

Из литконкурса „Сливата срещу кризата”

Пивко, антикризисно…

Кръстьо Раленков, гр. Бяла Слатина - І място

Тая световна криза
за много важна се мисли.
Надвиснала, сякаш е кулата в Пиза.
Пък ние над чашите виснем.

Прави се на голяма мацка,
сънуват я нощем световните лидери.
Гърдите й са могили братски.
Но ние могили много сме виждали.

Ненаситна била, почти нимфоманка.
Всичко от всички до шушка обирала.
Бе, да му мислят богати и банки.
Ние с братчеда отдавна фалирахме.

И ни е леко, и ни е хубаво.
Поркаме. Ходим за риба.
Толкова кризи са ни погубвали,
че само го местим… А те си отиват.

Кризи да искаш – семейни, сърдечни,
даже криза на идентичност.
Надживели сме всичките с огнена течност,
сварена скришом и лично.

Вкъщи жените, разбира се, дуднат.
(Те по природа са кризи.)
Цял живот ги търпим, пък не луднахме,
та от тази ли вчерашна дрисла!

А в китайския, казват, възможност и криза
все с един йероглиф означавали.
И в това виждам извод един да излиза:
Щом е криза, възможност е да си кажем „Наздраве!

*****

Назаем от в-к „Троянски ПЪРВАК”, бр.6

По Вазов

ТАЯ ПРОХЛАДНА МАЙСКА ВЕЧЕР чорбаджи Марко, гологлав, по анцуг, вечеряше с челядта си на двора. Трапезата беше сложена, както по обикновение, върху зелената пластмасова маса, купена от „Практикер” в Плевен миналата година за рождения ден на Цонка, жена му, а наоколо се розовееха Цонкините сакъзчета. Соларният фенер с носач за окачване от „Мосю Бриколаж” (на Цариградско шосе) светеше от клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта. А тя ядеше бързешком и явно мислеше за нещо си свое.

ЦОНКА ТОКУ СКАЧАШЕ и притичваше до лятната кухня, та принасяше още зелена салатка със зехтин от „Била”-та в Ловеч по девет лева литъра. Чорбаджи Марко си наливаше от изстудената сливова на шурея, не бързаше, бодваше от салатката и хвърляше добродушни погледи към сина и дъщерята. Тая вечер той се беше нещо разнежил и щеше му се да си поприказват, ала не знаеше за какво.

ЩЕРКА МУ ХВЪРЛИ в уста още един залък и се втурна към компютъра в стаята си, а брат й, левент вече, я последва с телефона в ръка. Цонка се засуети около масата, поприбра едно-друго и, усетила, че времето наближава, влезе и тя в къщата да си гледа турския сериал. Чорбаджи Марко протегна ръка към шишето, наля си още от сливовицата и си рече, че ще е много добре шуреят му да се отбие към тях.

*****

По Алеко

- ТОВА БЕШЕ В ПРИМОРСКО – обади се Стойчо. Седя си една сутрин край басейна на хотела, поръчал съм си кафе и си четях последния брой на „L'Europeo”. Тъкмо се бях вдълбочил в някаква много интересна статия, като кресна над ухото ми едно: "О-о-о! Пич!" - и някаква ръка се стовари на рамото ми. Гледам – позната физиономия, и се сетих, че това ще да е един съученик на братовчедка ми. Е – казах си, - и тук няма отърване от троянци, ние сме навсякъде. Размених някоя и друга приказка от любезност и си мислех, че с това ще се отърва. Ганьо (май така се казваше нашенецът) се отправи към една групичка немски туристки, а аз пак забих поглед в списанието.

ПО ЕДНО ВРЕМЕ чувам силен плисък откъм басейна. Вдигам поглед – Ганьо заплувал „гимиджийската”: пляс! - с ръката и ритне две текмета назад, пляс! - с другата и още две текмета. Целият басейн закипя, а момичетата като да бяха под някой водопад, опитват с ръце да се скрият от бризгите вода и се заливат от смях. Ганьо възлезе бързешката по стълбата, изправи се малко разкрачен, погледна доволно момичетата, хвърли поглед и към мен заговорнически, почна да се удря геройски по епилираните гърди и извика победоносно:

- ТРОЯН! ТРОЯН! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: "Ето го, видите ли го троянеца! Ехе, на какви работи още е той способен! Ако седна с вашите швабундери пред една бутилка сливова, след втората чаша ще им гледам сеира! Не можете да пиете вие! И да таковате не можете! Я елате, пиленца, при батко, че да си имате спомени за цял живот!”

*****

По Елин Пелин

ЩОМ ВЛЕЗЕ В РАЯ, дядо Матейко се сети за бабичката си, която беше оставила греховната земя много преди него. И той се обърна към едно ангелче:
- Ей, фъркатичко, тук има ли някоя баба Пена?
- От кое село? – попита ангелчето.
- От Ново село – отговори старецът и се заозърта наоколо.
- Ново село Видинско ли, или Троянско?
- Троянско, Троянско, чедо – притури старецът.
- Има, има – рече ангелчето и го поведе из рая.
- Бре, че хубости, бре, че чудесии! – дивеше се дядо Матейко, като гледаше тия чудни райски красоти, които само праведниците ще видят.
- Ами по колко пенсия дават тука? – почна да разпитва той мъничкото ангелче.
- Тука няма пенсии, дядо.
- Че как тъй няма? С какво тогава праведниците си купуват от райските благини? – недоумяваше старецът.
- Всичко е без пари, дядо. Каквото ти сърце поиска, твое е.
- Вярно ли казваш? И месцето, и сладичкото?
- Всичко.
- И лекарствата?
- И те.
- И телефона, и кабелната?
- И те, и те, дядо.
- И троянската сливова?
- А, дядо, тук алкохол не е разрешен
- Нямате ракийка?
ДЯДО МАТЕЙКО се спря, замисли се, постоя така някое време, па се обърна и тръгна да си излиза.

Над оригиналите издевателства: Нели Генкова

Начало

Още по темата:

• Сливата иде: 17-та ще е на 19-ти
• Назаем от в-к "Троянски ПЪРВАК"
• Слива по време на криза
• Назаем от сценария на Слива 2009
• Милена ще пее на 18-тата Слива

Tweet