Митко Динушев: Когато успея, ще се върна и ще оправя Троян

* „Чакам да завърша и ще избягам оттук” * „Единственото, което можеш да направиш в Троян, е да се напиеш”

Поводът за разговора ми с 12-класника от СОУ „Васил Левски” Митко Динушев е една негова гневна реплика във Фейсбук - по някаква конкретна причина нарече града ни „тъпият Троян”. Беше ми твърде любопитно да видя какво се крие зад това – емоционален тийнейджърски изблик или нещо по-сериозно, премислено, болезнено. Любопитството ми се засилваше и от факта, че Митко не е кой да е: четири години несменяем председател на Ученическия съвет в СОУ-то, мотор на два успешни европроекта, забелязан от звездата Влади Ампов-Графа и получил работа в продуцентската му фирма. Момче с характер и амбиции.

*****

- Да тръгнем от твоето определение във Фейсбук – „тъпият Троян”. Тъп ли е наистина градът ни, защо е тъп, това някаква емоция ли беше или премислено твърдение?
- Може би по-скоро емоция, току-що се бях върнал от Харманли, където бях за около 10-тина дни. И там видях колко много се различава от Троян този град, Харманли.

- Дори Харманли?! Нали Харманли не е София, Пловдив, Варна…?
- Да, не е. Но там кипи живот, има много млади хора, вечер е пълно с народ, има къде да се забавляват. И ми направи голямо впечатление, че по пътищата няма дупки, супер са. Идват и гост-изпълнители в заведенията.

- Виждам, че правиш някакви намеци за управлението, критикуваш властта.
- Не, защо да критикувам властта

- Защото говориш за дупките по пътищата?
- Е, да, за дупките – да. Това наистина ми направи впечатление. Там нямаше нито една дупка по пътищата, докато тук – дупки бол.

- Добре, но защо там е възможно да кипи младежки живот – защото има материална база или нещо друго, друга нагласа? Или значение има и базата, и другото?
- Не знам. Не съм се замислял, но аз от 3 години се занимавам с младежки дейности и съм забелязал, че където има Младежки общински съвет, кипи много по-голям живот. Докато в Троян, където няма такъв съвет, е умряла работа. Няма никаква дейност.

- Но истинската дейност не се ли прави от неформални младежки групи?
- Добре, неформални групи. Ама ако Общината не застане зад нас, как да го направим. Ние в момента правим дейности на територията на училището, с нашия Училищен съвет, но няма как да изнасяме дейностите на общинско ниво. Миналата година направихме два концерта – с Теди Кацарова, и с Графа, но това беше по проекти.

- Чакай малко. Аз си мислех, че хубавите неща стават по обратния начин – някак неформално, отдолу, без наставления, без началници, без секретари?!
- Хубаво, но нали за всяко нещо трябва да се плати.

- Няма ли спонсори?
- Какви спонсори?! В тая криза в Троян никой не дава пари, никой.

- Кажи ми защо младите толкова бягат от Троян? Като цяло те бягат от всички малки градове, бягат и от България, но в Троян тази тенденция като че ли е една идея по-силна?
- Да ти призная – и аз ще избягам догодина. Чакам да завърша и ще избягам оттук.

- Кажи ми защо?
- Не виждам смисъл да остана в Троян. Първо – на мен не ми се работи в дърводелски цех или да правя грънци.

- Няма кариерно развитие?
- Да, няма кариерно развитие – общо взето тук работиш или като общ работник, или в някой дърводелски цех. Няма по-сериозна работа. Но не е само това – няма и забавления, а аз съм млад човек. Единственото, което можеш да направиш в Троян, е да се напиеш.

- И да се влюбиш?
- То едното върви с другото – да се влюбиш и да се напиеш. Градските паркове – къде са; Къпинчо – тъмно, градинката пред киното какво е, пак тъмница, ужас.

- Кажи какво още ти липсва в Троян?
- Никакви развлечения няма тук, кино няма, боулинг няма. Мен ме е страх и на дискотека да ходя, защото стават големи побоища – тъй че може да се каже, че и дискотека няма. Нощните заведения – същото, един-единствен „Riverside” се опитва да прави нещо, но не става.

- Ти си много радикален. Но някой ще каже – радикален е, защото е много млад, т.е. не е обективен.
- Възможно е да не съм съвсем обективен, но това е моето мнение. Аз така ги усещам нещата. Аз затова не се забавлявам в Троян, ходя в Ловеч, Плевен, София…

- А мислят ли много от твоите връстници като тебе?
- Да, определено. Тия дни бяхме с едни приятели на кафе и си говорехме какво можем да правим вечер в Троян. Стигнахме до извода, че можем да стоим в „Riverside” и да пием по нещо, нищо друго.

- Виждаш ли изход, светлинка в троянския тунел?
- Сигурно има изход, няма как да няма.

- Говоря за реален изход, виждаш ли го? Не изход след десетилетия, а в близките 1-2-3-5 години.
- Сигурно има, трябва да има.

- Добре, кажи ми как виждаш Троян след, да кажем, 5 години?
- Може би след 5 години ще се оправи – когато се върнат инвеститорите, когато тръгнат предприятията, когато има спонсори за концерти и такива неща. Троян в момента прави много голяма грешка, за която много трябва да съжаляваме. Знаем, в Ловеч организират един фест, който е огромна реклама за града; Каварна – и те правят голям фест и също си правят много голяма реклама. Инвестират, но после си избиват парите, връща им се многократно. А Троян какво прави, музиканти идват ли?! Идват единствено на Празника на сливата и на Празника на града, или ако случайно тук-там се завърти някой друг, но скоро няма да се случи…

- Това горе-долу е преодолимо – говоря за липсващата материална база, която може да се създаде. Но няма ли друг някакъв проблем – в главите ни, в троянския софтуер?
- Целият софтуер на Троян е прецакан, всичко е прецакано. Трябва млади хора да влязат във властта, трезвомислещи млади хора, които могат да вкарат нови неща, нови идеи.

- Не опира само до властта, май нещо в мисленето ни не е наред, някаква селяния ни е завладяла, съгласен ли си?
- Аз ще ти кажа нещо съвсем конкретно. Когато поканих Вяра Панталеева да пее в „Riverside” (концертът се провали поради липса на интерес – бел. Г.М.), тя много се притесняваше. От това, че в провинцията, като се напият момчетата, и почват да правят глупости; беше притеснена да не й се случи нещо.

- Айде бе, сериозно ли говориш?
- Да, наистина имаше такива притеснения. Тук е така.

- Нещо като да отидеш на селски мач?
- Да, нещо такова.

- Кажи ми нещо в личен план, накъде гледаш?
- Развивам се! И засега доста добре вървят нещата.

- В каква посока? С какво смяташ да се занимаваш?
- От една година вече работя за Влади Ампов-Графа, той ми предложи работа в неговата фирма. Работя в момента с още една музикална фирма.

- Говориш за продуцентска кариера?
- Да, натам съм се насочил.

- А какво ще кандидатстваш? Ти сега си в последния клас.
- Ориентирал съм се към стопански мениджмънт.

- Тук, в България?
- Да, в УНСС или в Софийския университет. Но със сигурност ще бъде в София, на друго място не искам.

- Защо София?
- Там има развитие. Там можеш да успееш, ако искаш.

- Кажи две думи за твоето училище СОУ „Васил Левски”, доволен ли си?
- Доволен съм. Училището ни е супер, което е благодарение на директорката.

- Ще се върнеш ли отново в Троян?
- Ще се върна.

- Кога?
- Един ден, когато успея, ще се върна и ще оправя Троян.

- Това заявка за кметския пост ли е?
- Ами както Бербатов каза – един ден ми се обадете да оправя футбола в България.

- Той ли ще ни оправя футбола?! Той да си оправи играта първо, но да оставим Бербатов. Казваш, че би се върнал в Троян, човек се връща там, където има потенциал. Значи има нещо тук, просто заровеното имане трябва да се открие?
- Да, може да се направи много за Троян. Например в туризма.

- И последен въпрос – как се виждаш след 10 години?
-(смее се) Той, светът, не свършва ли през 2012 г.?! Със семейство, преуспял, с добра кариера, с добри пари.

- А за чужбина мислил ли си?
- Минавали са ми такива мисли, но в крайна сметка – не. Виждам бъдещето си в България.

- Това звучи оптимистично.
- Да, защо не.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

50 коментара

Иван Христов: Вместо раиран костюм – почетен гражданин?!

Лично мнение
* „Бяха злепоставени и унищожени много физкултурни кадри, като ни обявяваше за врагове на народа, фашисти и всевъзможни анархисти, а себе си афишираше като прогресивна - любовница на народа”

ОТ ОБИКНОВЕНИ ГРАЖДАНИ НАУЧИХ потресаващата вест, че Цона Маринчевска (Карадочева) ще бъде предложена за почетен гражданин на Троян, по идея на Кольо Стоименов. Той отрича, като ми каза, че няма право да предлага, но същевременно разбрах от разговора с него, че стои зад Цона.

Г-Н СТОИМЕНОВ, ТИ СИ ЗАБРАВИЛ, че партия ГЕРБ, представлявана от кмета Минко Акимов, те постави на този пост (отговорник за спорта в общинската администрация – бел. Т21). А тя – Цона, преди изборите говореше такива глупости, че ми е неудобно да ги цитирам. Г-н Стоименов, ти също така си забравил, че преди време цяла седмица точно в 7:00 ч. минаваше покрай нас и като те попитах къде така пътуваш всяка сутрин, ти ми отговори: „Аз се отдръпнах от Цона и тя ме направи следствен, а с влизането при следователя ми казват „Давай парите!”. Екипът на предишния кмет Дилян Енкин нямаше смелостта да я предложи за 70-годишнината й, а екипът на г-н Акимов в твое лице се осмелява да я предлага за това голямо отличие. Какви са тези тъпи ходове – все едно да предложиш Ганчо с кларнето и тъпана за тази награда посмъртно, защото е „спасил” кларнето и тъпана от изчезване, понеже свиреше на тях?! С други думи – ти и момчето от Велчевското (визира се мениджърът на троянския колоездачен клуб "Хемус 1896" и национален треньор Тодор Колев - бел. Т21) плачете и искате да възкресите 30-годишния модел на Цона: ядене, пиене и разсипия на всичко. Ти виждаш, че министри за 2-3-годишно разхищение ще влизат в затвора, а вие искате 30-годишно разхищение на Цона да го наградите с почетно гражданство?! Ако съм на мястото на кмета Акимов, ще ти навия синджира около врата и ще те натиря при Цона охранител…

ГОСПОДА, ВИЕ ИСКАТЕ да деформирате политиката на ГЕРБ в областта на физкултурата и спорта и според мен вие нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили, щом плачете за Цона. Ако тя ви е правила лични услуги – на теб и на другото момче, което ще я предложи за тази голяма награда, моят съвет е да укротите топката и да се откажете от намеренията си. Признанието си към Цона можете да го изразите, като си поръчате неин керамичен бюст и всяка сутрин и вечер му се кланяте и целувате, докато ви дойде акъла…

ВИСОКОТО ОТЛИЧИЕ „Почетен гражданин на Троян” трябва да се носи от лица с голям граждански морал и заслуги към града ни. Марин Стаевски, създал от една работилничка цял завод („Елпром”) и дал работа на над 3000 човека, не е почетен гражданин, а Цона Маринчевска, разрушила материалната база и съсипала кадровия потенциал на троянския спорт, оставила пълна разруха, ще бъде почетен гражданин?! За какво?! За кьорсофра и разсипия на имущество и кадри може би?!

СТАДИОНЪТ НИ ПРЕДСТАВЛЯВА лунен пейзаж, липсва само луноходът и астронавтът Нийл Армстронг, плувният ни басейн – кратер на вулкан, спортната зала преди ремонта – обект от бомбардировките през Втората световна война; надуваемата спортна зала (балон), купена за 150 000 лв. скъпи Живкови пари, сега около 300 000 лв., изгни в склад на гарата. Всичко това е дело на нейните управленски „възможности” и консуматорско присъствие в спорта близо 30 години. Тази награда ще девалвира на 100% и ще се обезсмисли раздаването й, ако бъде присъдена на Цона Бочева Маринчевска. Това ще бъде върхът на моралното ни падение.

ЦОНА МАРИНЧЕВСКА завършва ВИФ – София и е назначена в завод „Елпром” за провеждане на утринна и производствена гимнастика. Същевременно обаче в Керамичния техникум учителка по физкултура е една ловчалийка без ценз. Тогава всички физкултурни специалисти в Троян се обединихме и вдигнахме голям шум около тази несправедливост. Тогавашният председател на ОКФС – Троян Иван Рупа уж се присъедини към нашата борба за справедливост. Същият Иван Рупа дава на Цона препоръчително писмо до секретаря на Окръжния народен съвет – Ловеч Христо Хараланов, отговарящ за просветата. Хараланов отваря писмото и учудено пита: „За Вас ли се отнася това писмо?”. Цона отговаря: „Да!”. Хараланов й казва: „Вие си носите смъртната присъда на ръка!”. Оказало се, че вместо „препоръка”, Рупа написал донос и искал да я унищожи.

И ВМЕСТО Цона Маринчевска да заклейми този начин на унищожаване на спортно-педагогически кадри, напротив – тя го усъвършенства и мелницата заработи с много по-голяма мощност. Бяха злепоставени и унищожени много физкултурни кадри, като ни обявяваше за врагове на народа, фашисти и всевъзможни анархисти, а себе си афишираше като прогресивна – любовница на народа. Ай сифон бе, лимонадо, скрий се под сянката на някой магарешки бодил, за да не слънчасаш, ако не си слънчасал по рождение…

САБОТИРАШЕ РАБОТАТА НИ, правеше ни следствени и други подобни манипулации. За осъществяването на тази пагубна дейност тя дружеше със старци, имащи власт: полк. Странски от МВР – 40 години по-голям от нея, Дочо Шипков – член на ЦКРК на ЦК на БКП – 35 години по-голям. С Петър Балевски – първи секретар на ОК на БКП в Ловеч. С тези велможи ядеше и пиеше и ни балтосваше както си искаше. Резултатите не закъсняха: 1. Кольо Стоименов – футболист, следствен; 2. Стефан Вълов-Мънтата – спортен деятел, следствен в ареста в гр. Тетевен, 14 дни; 3. Иван Христов-Ицата – заслужил деятел на физкултурата, преподавател и треньор по баскетбол, следствено дело 3 години (от 1986 г. до 1989 г.); 4. Васил Димитров-Фоско – треньор по футбол, свален и обезличен; 5. Александър Николов-Сашо – треньор по футбол, също свален; 6. Дарин Костов – треньор по футбол, свален и обезличен; 7. Мишо Троански – треньор по футбол, смлян от мелницата; 8. Никола Йотов – треньор по колоездене, уволнен, сега е спортен журналист; 9. Веселин Йончев – треньор по лека атлетика, свален и обезличен; 10. Иван Влаховски – треньор по лека атлетика, същата съдба; 11. Васил Петков – треньор по футбол, обезличен; 12. Пенчо Иванов-Масаната – треньор по ски, също смачкан от мелницата на Цона; и много други.

В РЕЗУЛТАТ НА ТАЗИ ПАГУБНА ДЕЙНОСТ на мелницата на злобата в момента в Троян от основните спортове почти нищо не остана. Същото се отнася и за материалната база – пълна разруха. За тези близо 30 години Цона Маринчевска смля в мелницата на злобата 50% от кадрите, а другите 50% обезличи. С това се обяснява защо в Троян няма честван и награден треньор и спортен деятел. Такива отличия получаваше тогава и сега само тя. Сегашното награждаване на Цона, Енкин и кмета Акимов от трибуната на колоездачната обиколка в Троян е по неин сценарий, това бе една гавра и подигравка с публиката на площада. Демек, вижте колко е велика Цона. Тандемът Енкин и Цона е ясен на всички от предишното 12-годишно управление на Троян. А кметът Акимов бе награден, за да превземат крепостта отвътре – Цонина тактика, за да не се противопоставя кметът при номинирането й за почетен гражданин. Разиграва се едно театро за малоумници, срам и позор! Да припомним, че когато троянците Лальо Цочев и Борис Бочев спечелиха Обиколката на България, Цона беше против колоезденето и то се ръководеше от Димитър Минев, така че тези 40 години колоездачна дейност на Цона са също нейна измислица – чиста лъжа.

ПРЕЗ ТОВА СПОРТНО ЦАРУВАНЕ на Цона пари за храна и пиене тя не даваше. Беше издействала хладилниците на стадиона да бъдат винаги пълни, като се започне от кайзер пастърма, котлети, филета, шкембета и се стигне до пушен заек с магданоз. Липсваше само супа от слон. Имаше специално назначена жена – Милка, да меси и пече питите, а един мъж на име Митьо Бомбата отговаряше за питиетата, имаше цели каси с бира, твърд и мек алкохол и най-различни вносни чайове. Всичко това ставаше на стадиона и осигуряваше охолен живот, кьорсофра и самочувствие на Цона в продължение на близо 30 години. Други грижи нямаше, освен тази – да усъвършенства мелницата на злобата.

МОЛЯ ВИ СЕ, ГОСПОДА, за такава разсипническа дейност спрямо личността и обществото може ли да се дава звание „Почетен гражданин”? Разбира се, че не може. За такава дейност се носи наказателна отговорност и се връчва раиран костюм. Искате да кажете, че по времето на Цона е имало футбол в Троян. Да, но на 50% и въпреки добрите играчи и треньори не можа да се развие на 100%, защото тя се бъркаше в работата на треньорите и превърна троянския футбол в една публична заблуда. Тя сменяше съдии и уговаряше мачове чрез секретарката Стайка от ЦС на БФС – София. Тази Цонина дейност я докара до подсъдимата скамейка и изваждане на отбора от Б-група за корупция, разхищение и черна каса. Още нещо – имаше план за спортна зала в Троян с 2500 места, имаше и много пари от самооблагането, но залата не беше построена, защото председателката на „Чавдар” се занимаваше с друга „дейност”: кого да балтоса и унищожи. Срам и позор! Един известен троянски интелектуалец с инициали П.Б., дал много за града ни, ме видя на градския пазар и ми каза: „Ако допуснете тази идиотщина – Цона да стане почетен гражданин, ще се изселя от този град!”.

СЕГА ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТНИК от ГЕРБ Мичо Генковски бие тревога във в-к „Троян 21” - „Да възродим Троян!”, имайки предвид икономическия упадък. Но този упадък не е случаен, той е функция от нравствения упадък на нашия град. Още през 9. век цар Крум търси причините за пропадането на съседните държави. И когато му казали, че истинските причини се крият в моралната разруха на народа – лъжа, кражби, пиянство, разврат и толериране на негодници на високи постове, той като далновиден владетел издава страшните Крумови закони и спасява държавата от моралната разруха. Това става в 9. век, а вие сега в 21. век се опитвате на рушите моралните устои и ценности на нашия град, като наградите Цона Маринчевска с най-високото отличие „Почетен гражданин”. Тя заслужава не отличие, а наказателна отговорност с раиран костюм.

Иван Христов, дългогодишен учител и треньор по баскетбол,
заслужил деятел на физкултурата

42 коментара

Айдълът Димитър Атанасов с песен за нашата „Усмивка”

* Текстът е на троянката Зорница Стойкова * Новото парче „Ти, моя песен” ще има премиера на юбилейния концерт на „усмивки”-те на 22 октомври

„ТИ, МОЯ ПЕСЕН” се нарича новата песен, която записа вокална студия „Усмивка”. Създадена е специално за „усмивките”-те от младия певец и композитор Димитър Атанасов, който стана популярен сред българската публика след участието си в третото издание на телевизионния формат „Мюзик айдъл” (2009 г.). Димитър Атанасов беше два дни в Троян, за да репетира с децата, и това се оказа изключително преживяване за тях. Текстът на песента е на троянката Зорница Стойкова, а записът се осъществи с помощта на троянската рок група „Инрай”.

ЩЕ МОЖЕМ ДА ЧУЕМ „Ти, моя песен” на концерт на „Усмивка” по случай 35-годишнината от основаването на формацията, който е предвиден за 22 октомври. Дотогава трябва да е излязъл и новият диск на гласовитите троянски момичета. Миналата седмица (23 септември) „Усмивка” пя в зала "Света София" на Народното събрание, където се проведе земляческа среща на живеещите в София троянци.

ВЪВ ВРЪЗКА С ЮБИЛЕЯ на „Усмивка” ръководителката й Светла Червенкова е номинирана за отличието „Златен герб – Троян” (третата по стойност награда на Община Троян, след званието „Почетен гражданин на Троян” и отличието „Златен герб - Троян – бел. Т21). Г-жа Червенкова е начело на „усмивките” от 15 години и заслугите й за нивото на формацията и множеството наши и международни награди е безспорна.

Т21


3 коментара

Миро Нанков show в Хималаите


* Троянец скочи от 160-метрова хималайска пропаст в Непал; споко – с бънджи, третото най-високо в света

ЗЕМЛЯКЪТ (макар да живее от 20 години в София, винаги се е броял за троянец), приятелят на Т21 (даже кум на гл. редактор), патологичният пътешественик, изръшкал над 60 държави по всичките континенти, собственикът на столичната агенция за приключения „Адвенчър Плюс” (отскоро с ново име – „Адвенчър Клуб”), предлагаща най-екзотичните пътешествия в бранша у нас, неостаряващият и непоумняващ (казвам го ласкаво) Миро Нанков (49 г.) в събота, 25 септември, се завърна от поредната си разходка, начело на българска група туристи, из планината на боговете Кайлас в Тибет.

ДВА ДНИ ПО-РАНО – в Деня на независимостта на България, 22 септември – Миро прави поредния си екшън и доказва, че няма равен сред българските гидове. На връщане от Тибет, в съседен Непал - там някъде из хималайските чукари, нашият човек, без да му мигне окото, се мята от третото най-високо бънджи в света – 160 метра (!). А преди да полети, се майтапи, сякаш е на чашка троянска сливова в „хасиендата” си в с. Добродан до Троян.

САМИЯТ ТОЙ НИ ОБЯСНИ, че имало едно по-високо бънджи в Швейцария и друго в Южна Африка, но пък това, непалското, било най-високото за „суинг” - когато летиш напред, а не право надолу, като при същинското бънджи. „Бънджито е по-яко”, категоричен бе Миро, който има опит и в двата стила.

Г.М.
Начало




Бележка на админа: Оригиналният файл с ТОП-качество можете да си свалите от ТУК в mp4-формат. Ако гледате на YouTube - превключете си на 480 точки!

Още по темата:

13 коментара

В Бели Осъм: За 5 деца 5 души персонал?!

* Общинският съвет гласува срещу Наредба №7 на МОМН * Красимира Райковска оспори решение на председателстваната от нея Комисия по образование * Иван Драголов: „А сега де, де да знам, аз няма да ти паса печката на теб” * Виолета Маркова: Не искам да се конфронтирам с никого, но случващото се надмина всякакви граници

ПО ОСОБЕН НАЧИН стартира същинската си работа извънредната сесия на Общинския съвет (ОбС) в Троян, посветена изцяло на проблемите на образованието (16 септември 2010 г.).

ПО Т.1 ОТ ДНЕВНИЯ РЕД – когато трябваше да се обсъди и гласува предложението на общинската администрация, касаещо обезпечаването на училищата и детските градини през новата учебна 2010/2011 г. – най-напред се изказа председателката на Комисията по образование Красимира Райковска. Г-жа Райковска с неохота прочете едно контрапредложение на подопечната й комисия, свързано с детската градина в с. Бели Осъм (подразделение на ЦДГ „Синчец”) и взето на заседание ден по-рано. След което заяви, че е… размислила и не е съгласна със становището на комисията. „Нека не затриваме повече училища и детски градини”, драматично обобщи г-жа Райковска и призова да се подкрепи предложението на кметската администрация.

ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ? В т. II на проекта за решение на администрацията се предлага да се разреши сформирането на маломерна група под 10 деца от изнесената група в с. Бели Осъм (казахме вече, че тази маломерна група е към ЦДГ „Синчец” , една от най-големите и търсени от родители и деца детска градина в Троян – бел. Г.М.). Това предложение обаче влиза в противоречие с Наредба №7 на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), регламентираща броя на паралелките и групите и броя на учениците и децата в училищата, детските градини и обслужващите ги звена в страната.

НА ПРЪВ ПОГЛЕД нормативната волност в предложението на администрацията имаше своя дълбок социален смисъл – да не се стига до закриване на детската градина в едно село. Което закриване освен че би създало трудности на няколкото деца (по списък 6, но де факто 4) и техните родители, ще има и негативен психологически ефект сред населението на Бели Осъм (лесно можем да се досетим и за негативния предизборен ефект – бел. Г.М.). Всичко това би било разбираемо и донякъде оправдано, ако не бяха два документа – една докладна записка и едно уведомление по казуса, аргументирани и пределно ясни – изпратени от директорката на ЦДГ „Синчец” Виолета Маркова до кмета Минко Акимов. Докладната е от 27 август 2010 г., а уведомлението от 13 септември.

В ПЪРВИЯ ДОКУМЕНТ г-жа Маркова едно към едно заявява, че „средната посещаемост на групата в Бели Осъм от м. януари до м. май 2010 г. при списъчен състав 8 деца беше 5 деца, а имаше дни и с по 2-3 деца”. Директорката цитира и въпросната Наредба №7 на МОМН, че „минималният брой деца в групите е задължителен, а той е 12” (чл. 2) и под тази бройка деца група не би трябвало да има. Г-жа Маркова цитира и чл.2 (8), според който при недостатъчен брой деца „с решение на Общинския съвет в населеното място се сформира само една група в полудневна детска градина с минимум 6 деца”; но, и това е много важно, издръжката на тази маломерна група трябва да се поеме от Общината (от общинския бюджет), а не от бюджета на съответната детска градина (в случая – от делегирания бюджет на ЦДГ „Синчец”).

ПО НАТАТЪК В СЪЩАТА ДОКЛАДНА директорката подробно обяснява на кмета, че за 8-те по списък, а реално 5, а понякога и 2-3 деца в групата в с. Бели Осъм се грижи 1 учител и още 4 жени на половин щат, от които единият е за огняр през зимата (тоест за 5 деца се грижат 5 души персонал?! – бел. Г.М.). Всичко това пък се случва във време на икономическа криза и при коригиран и намален бюджет на ЦДГ „Синчец”. Г-жа Маркова представя и разчети, че при сега съществуващото щатно разписание за една година осигуровките и заплатите за персонала от групата в Бели Осъм възлиза на 19 000 лв.; и, цитирам дословно: „При съществуващите реалности, икономическа криза, свиване на разходите и тяхната целесъобразност детското заведение (ЦДГ „Синчец”) няма финансов ресурс да покрие такъв фонд работна заплата, а и издръжката ще бъде изключително затруднена поради коригирания бюджет”.

В КРАЙНА СМЕТКА директорката на ЦДГ „Синчец” предлага за групата в Бели Осъм да се приложи споменатия чл.2(8) от Наредба №7 и групата да се преструктурира като полудневна (т.е. на издръжка от общинския бюджет). Ако ли не, ще се премине към закриване поради липса на финансови ресурси. Отговор на докладната не се получава, след което, в последния възможен срок преди началото на учебната година, г-жа Маркова пише споменатото уведомление от 13 септември т.г.

В УВЕДОМЛЕНИЕТО ОТНОВО се изреждат цифри и факти и се предлагат два варианта: групата в Бели Осъм да се слее с групите в централната сграда на ЦДГ „Синчец” в Троян; или да се приложи чл.2(8) и групата да премине на полудневна организация и на издръжка от общинския бюджет. Отново отговор няма. За да се стигне до предложението на администрацията, внесено за разглеждане на извънредната образователна сесия на ОбС и целящо запазване на статуквото, макар и в разрез с постановките на министерската Наредба №7 (а пропо – в изказването си на сесията г-жа Райковска заяви, че няма нормативни пречки да се приеме предложението на кметската администрация и че решение на ОбС урежда въпроса с Наредба №7?!; председателката на образователната комисия призова за становище по въпроса и ресорния зам.-кмет Мариян Балев, но изказване от негова страна не последва – бел. Г.М.)

КАК СЕ РАЗВИХА СЪБИТИЯТА в общинската зала по-нататък?

СЛЕД КРАСИМИРА РАЙКОВСКА (СДС) пред микрофона застана колежката й Донка Банковска (БСП), която освен съветничка е и жителка на Бели Осъм. Както обикновено тя бе доста емоционална, даже повече от обичайното, и заяви, че адмирира предложението на общинската администрация. Г-жа Банковска обясни, че сега децата в групата в Бели Осъм били 6, но догодина перспективата била оптимистична и щели да се появят още 5-6 деца и ще се влезе в норматива (откъде ще се появят тези деца тъй и не се разбра – бел. Г.М.). Лявата съветничка обясни също, че родителите от Бели Осъм много помагали на групата и че запазването на групата е и въпрос за бъдещето на селото. Г-жа Банковска спомена и за лоши управленски решения на директорката на ЦДГ „Синчец” – и даде за пример изграждането на парното, което можело да не се прави и да се замести от печки с водна риза.

АТАКИТЕ СРЕЩУ ДИРЕКТОРКАТА на ЦДГ „Синцеч” обаче ескалираха, когато на трибуната бе поканен (по предложение на г-жа Банковска) кметът на с. Бели Осъм Иван Драголов. Кметът започна с уговорката, че Донка Банковска е казала повечето неща, които той искал да каже. После обясни, че сега децата в белиосъмската група наистина са 6, но догодина ще са повече от 10; и че ако веднъж се закрие, никога повече няма да се възстанови. Накрая г-н Драголов изплю камъчето – че тук ставало дума за лични амбиции на директорката Маркова и нейно негативно отношение към групата в Бели Осъм още от самото начало, когато групата преминала към ЦДГ „Синчец”: „Тя още тогава каза, че тази градина няма да я има, намери сто кусура”.

Г-Н ДРАГОЛОВ ОБВИНИ ДИРЕКТОРКАТА, че го притискала да направи парно за градината, вместо печки на твърдо гориво; а парното било хубаво нещо, но не съвсем, защото в най-студените дни отдалечената детска занималня била студена и разпускали децата. Освен това разходът за парното бил двойно по-голям отколкото преди. Ето и част от цветистото му слово, предадено дословно: „И даскалицата, понеже е много умна тая Маркова, те и печката не можеха да си напалят. Но ние носихме дърва, моите хора, печки палим и така нататък. И повредили печката, занесли я на един майстор да я поправят, оставили я на пътя, минали циганите и взели печката. „Де ми печката?!”. А сега де, де да знам, аз няма да ти паса печката на теб. „Ами сега какво ще правим?!” Хубава работа, какво ще прави!”. „Положението е лошо, но догодина ще е още по-лошо за родителите, ако детската градина я няма. Моля ви, подкрепете предложението на общинската администрация!”, завърши г-н Драголов.

С ТОВА ИЗКАЗВАНИЯТА ПРИКЛЮЧИХА. Последва гласуване, контрапредложението на Комисията по образование бе отхвърлено, а това на кметската администрация прието с огромно болшинство – 27 „за” и 1 „въздържал се”.

СЛЕД СЕСИЯТА ПОТЪРСИХМЕ ЗА РАЗГОВОР директорката на ЦДГ „Синчец” Виолета Маркова (която кой знае защо не бе поканена в ОбС). Г-жа Маркова не скри, че е разстроена от грубиянския тон в общинската зала, както и от подминаването с мълчание на докладната и заявлението, изпратени до кмета Минко Акимов. Тя ни обясни, че логиката за закриване на групата в Бели Осъм не е само нормативна, макар че и това е достатъчно основание. Другите причини са социални. Първо – заради издръжката на 4-5 деца плюс толкова персонал в Бели Осъм се ощетяват много деца (над 200) и много персонал в централната сграда на ЦДГ „Синчец” в Троян. Второ – натовареността на персонала в Троян и Бели Осъм е коренно различна, а заплащането е еднакво, което води до напрежение в колектива. Трето – чиста лъжа е, че тя (г-жа Маркова) е натискала кметството в Бели Осъм да прави парно; точно обратното – от кметството използвали ситуацията да си направят парно с финансиране от общинския бюджет и това съвсем не било от загриженост за децата, а за удобствата на селската администрация, намираща се в същата сграда.

ДИРЕКТОРКАТА ПОЯСНИ, че не иска да се конфронтира с никого, но това, което се случва по „казуса Бели Осъм”, надминава всякакви граници.

Генадий Маринов

28 коментара

Сливата срещу кризата

* В Орешак – очебийна промяна; голямо браво за „Кайзера” 
* В Троян – Милена направи щур купон; ракиджия №1 – Николай Марков от Черни Осъм * Изводът: Сливата уверено навлезе в зрелостта

18-ти Празник на сливата и троянската сливова

ОТ ДОСТА ВРЕМЕ ГОВОРИМ, че Празникът на сливата и троянската сливова – най-троянският, уникалният - плаче за промяна, за освежаване на формулата, поизхабена през годините. Но май този път нещо такова се получи, и то в някои от (най-)възловите моменти. И се надяваме тази ни оценка да не е плод (единствено) на пристрастия към Празника.

КОЕ БЕ НОВОТО И ПО-ДОБРОТО в Слива 2010 – 18-тата поредна, зрелостническата (25 септември, събота)?

ПОЧВАМЕ С ОРЕШАК (Изложението на занаятите), където бе първата част на шоуто; това разделение и двойнствено домакинство (в Орешак и после в Троян) е търпяло много критики, но като че ли моделът вече проработи и нещата се получават. Тук, в Орешак, промяната бе очебийна – купонът бе демократизиран, откъснат от неудобната и неработеща за това място схема „сцена – публика”, превърнат в истинска веселба по нашенски (с маси за сядане, шатри, сергии, хапване и пийване). Но, което е много важно, веселбата не бе като на селски сбор – а далеч по-стилна; организаторите се бяха постарали да изпипат всеки детайл - еднакви шатри, рекламни материали, обмислена аранжировка на пространството, внимание към детайлите, подбрани участници (от ученическата работилница, предлагаща керамика и иконопис, изработени от възпитаници на социалния дом в с. Дълбок дол, през художници и традиционни майстори занаятчии до чисти търговци /зеленчуци и плодове, сувенири, скара-бира, лакомства/ - придаващи колорит, но без грам биташки привкус). Казват, че заслугата за повечето стил била изцяло на новия директор на Изложението Иван Чакъров, и от нас – браво на него! С една малка забележка – шефът бе заформил една началническа ВИП шатра, която някак не се връзваше с демократичния дух на орешашката Слива и „теглеше” към едни по-други времена.

ДРУГА ОЧЕБИЙНА НОВОСТ в Орешак бяха няколкото сергии на прочутата орешашка механа „Кайзера”. Да опишем многото находки – визуални и кулинарни – на сем. Тони и Мариян Трифонови, собствениците на „Кайзера”, е мисия невъзможна; както казват старите хора: „Става с виждане!”. Ще кажем само, че нямаше самоцелни и изгубили мярката етнографски заигравания – всичко бе много точно насочено към темата на Празника, с премерена доза хумор и автентичност, а кулинарните вариации по темата „Слива” заслужават специални адмирации. Още веднъж – браво на „Кайзера”! Да не забравим и другата важна орешашка находка – амбициозният PR, явно организаторите са разбрали, че днес без това нещо нищо не става (особено впечатляващ бе огромният билборд за Слива 2010 преди входа на Орешак).

В ТРОЯН (ВТОРАТА ЧАСТ) положението не беше толкова революционно, но невиждано многобройната публика е доказателство за популярността и успеха на празника. Ще откроим следните неща.

НАЙ-НАПРЕД – дефилето (и този път по обичайния си маршрут - от Пачовия мост по Главната до централния площад). Бяхме скептици дали при орязания бюджет и със собствени самодейни сили (на читалищата от общината) ще се получи както трябва. Притесненията ни са били излишни – дефилето бе великолепно, с много настроение, много артистизъм, много остроумни находки; и нещо много ценно – за пръв път сред дефилиращите имаше такава спойка между млади и стари, единство на духа. Чудесно!
 
ПОСЛЕ – Милена. Поканата към рокаджийката (идеята бе на специалистката по култура в общинската администрация Мария Милева) бе приета доста скептично от някои; аргументите – нерде слива и сливова, нейде рок. Оказа се, че не са прави, а Милена направи шур купон. И може би за пръв път през всичките тези 18 години толкова млади хора усетиха Празника като свой. Което дава надежди за бъдещето.

РАЗБИРА СЕ, НЕ МОЖЕ ДА ПОДМИНЕМ обичайните екстри: литературния конкурс, този път на тема „Сливата срещу кризата”, в който имаше участници от цяла България (победител стана Кръстьо Раленков от Бяла Слатина, втори – Димитър Атанасов от Кубрат, трети - Илия Донковски от Троян и Милка Стратева от Врабево ); ритуалът по зарязването на Кметската слива; казанката „на живо”; шипковското сватбарско жито, белиосъмският сливов мармалад и чифлишкият качамак – щедро (и безплатно) раздавани на всички желаещи до изчерпване на количествата; поредният бр. 6 на официоза на Празника в-к „Троянски ПЪРВАК” (изработен на ишлеме от екипа на Т21); тематичните конкурси, този път три: за най-добра домашна сливовица (победителите: 1. Николай Марков - Черни Осъм; 2. Тихомир Николов - Троян; 3. Марийка Митева - Гумощник), най-добро мезе за ракия и ястие със сини сливи (победители: 1. Пенка Църовска - Бели Осъм; 2. Спас Ковачев - Калейца; 3. Читалище „Изгрев” - Бели Осъм) и най-добър етикет за домашно произведена ракия (победители: 1. Чавдар Димитров - Троян; 2. „Хлебопроизводство и сладкарство” ЕООД - Троян; 3. Читалище „Искра” - Калейца/); и т.н. Както и скъпите гостенки на троянската слива – кнежанската царевица и севлиевската тиква; и още едни гости – младите музиканти от Смолян Христо Шехов (акордеон) и Лазар Керемедчиев (гайда), пренесли в Троян гордия дух на Родопа планина.

ОБЩИЯТ НИ ИЗВОД Е, че Празникът на сливата и сливовата уверено навлезе в зрелостта. Наздраве! И до догодина!

Т21

0 коментара

Пеевски предлага колективна оставка на местния парламент

* Основният мотив: „Ние не работим!” * Една от целите – да се подпише съглашение за изцяло мажоритарен избор на следващия ОбС: „Партии да не участват – как ще стане, ще ви го обясня”

БОМБАСТИЧНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ направи лидерът на групата на „Атака” инж. Илиян Пеевски на извънредната сесия на Общинския съвет (ОбС) в Троян, състояла се на 16 септември. Формулировката бе: „Предлагам от името на групата на „Атака” всички общински съветници да си подадем оставката на следващата сесия”. Предложението бе неофициално, но инж. Пеевски поясни, че предстои да го внесе за гласуване по обичайния ред.

ВНОСИТЕЛЯТ РАЗЯСНИ ЦЕЛТА на предлаганата колективна оставка: 1. Да не се стига до извънредни избори, а да се подпише съглашение, че следващият състав на ОбС ще е изцяло мажоритарен („Партии да не участват – как ще стане, ще ви го обясня”); 2. В краткия мандат на временния ОбС да се подготви реална стратегическа платформа за развитие на община Троян в периода 2013 г. - 2020 г.; 3. Да се приеме нов правилник на ОбС за смяна на досегашния порочен политически модел – същината е да се регламентира и насърчи партньорството с гражданите и неправителствените организации; 4. Да се разработи нова структура на общинската администрация („Аз никога не съм критикувал общинската администрация, защото нямам право да критикувам шофьор, който е в „Трабант”, а аз да му се сърдя, че не може да вдигне 220 км/час”); 5. Подготвяне на краткосрочна антикризисна програма.

АТАКИСТКИЯТ ЛИДЕР РАЗЯСНИ МОТИВИТЕ за радикалното си предложение: „Аз съм се насилвал да търся някаква надежда, че нещо може да се промени в този ОбС, че ще започне да работи така, както работят ОбС в други градове и общини в България, в ЕС и най-вече в САЩ. Ние не работим! Ние не работим дори по българския Закон за местното самоуправление и местната администрация”.

НАЗОВАНИ БЯХА И КОНКРЕТНИТЕ ГРЕШКИ на ОбС – Троян, които е направил с „неработенето си през тези 3 години от мандата”: смачкване на общинската администрация, натоварена с несвойствени задачи и политически обязаности; неефективно използване на общинските фирми – един „перфектен ресурс за справяне с кризата”; отказ да се работи с гражданите; „кардиналната, ужасяващата грешка” да не се подкрепи предложението на „Атака” за създаване на отделна общинска фирма за работа по европроектите („Заради едната злоба срещу „Атака” вие нанесохте огромна щета на Троян, даже още не сте разбрали за какво става дума”).

Т21

*****

Бележка на редакцията

Предизборната пушилка почна

И НА ПЧЕЛИЧКИТЕ В ГРАДИНКАТА около Кметската слива пред залата на Общинския съвет в Троян бе ясно, че предложението на атакисткия водач няма да доведе до никакви реални резултати. Нещо повече – то не се прави да доведе до реални резултати. И не (само) защото е явен нонсенс. А защото гони съвсем други цели.

НАКРАТКО – местните избори идат и предизборната пушилка почна да се вдига. Прогнозата ни е, че с всяка следваща общинска сесия пушилката ще става все по-гъста. Новото тук е, че инж. Пеевски, който на предишните избори тикаше „Атака” напред, сега говори за изцяло непартиен, мажоритарен вот. Любопитен и будещ размисли момент?!

ЯВНО ВЕЧЕ Е ЯСНА едната троянска кметска кандидатура за догодина. Което не е изненада – той (Пеевски) си е вечният кандидат. Интересното обаче е как ще съчетае хвалбите към сегашния кмет с борбата за мястото му?! Или може би има някакъв вариант, кой знае… Но дали има балами?!

Генадий Маринов

47 коментара

Слива 2010 – 18-тата

* Много народ, вкусно, шарено, младежко * Новости и в Орешак, и в Троян * Кой казва, че рокът не върви!

Мощно навлезе в зрелостта Празникът на сливата и троянската сливова – най-троянският, уникалният. 18-тото издание (25 септември 2010 г.) ще се запомни с няколко неща.

Много публика (и в Орешак, и в Троян), повече от предишни години.











Удачната нова организация на терена в Изложението в Орешак – с много щандове, раздвижено, с места за сядане, купонджийско.









Изключителната група щандове на орешашката механа „Кайзера” – стилни, по темата, атрактивни, с премерена доза хумор и автентичност, предлагащи невиждано количество кулинарни вариации на тема „слива”.



Троянското дефиле – този път с много млади участници и ефективно партньорство „млади - стари”.

Почерпките – с жито, сливов мармалад, качамак и, естествено, първак от казанките.











Гостуващата изложба на секция „Карикатура” на Съюза на българските художници.









Щандът работилница на децата от социалния дом в Дълбок дол, водени от всеотдайната доц. Румяна Кралева.










Фото „Слива” – снимки с театрални костюми.











Сърцатата игра на фолклорния ансамбъл "Траяна" (Троян).











И, разбира се, Милена! 40-минутният концерт на родната рокаджийка №1 затвори устата на скептиците – че тази музика не пасвала на празника ни и тем подобни. Оказа се, че пасва, и още как! А толкова млада и яко купонясваща публика ние поне отдавна не помним на площада в Троян.


Албум със снимки от празника – ВИЖ ТУК

5 коментара

„Троян – винаги в сърцата ни!”

* Над 160 души присъстваха на троянската земляческа среща в София на 23 септември * Вицепремиерът Дянков: Прапрадядо ми е бил троянски народен представител
* Минко Акимов: „Нека всеки помага кой с каквото може
* Минко Герджиков: Ще помагаме!

ГОЛЯМ ТРАНСПАРАНТ С НАДПИС „Троян – винаги в сърцата ни” бил опънат над трибуната в зала „Св. София” на бившия Партиен дом в столицата (сега база на Народното събрание), където в четвъртък вечерта, 23 септември, се проведе земляческа среща на троянците, живеещи в София. Инициатор и организатор на срещата бе общинската администрация в Троян и лично кметът Минко Акимов, а целта – да се възстанови една хубава традиция и да се търси подкрепа за някои добри троянски каузи. Предварително пък бе подчертано, че в случващото се няма никакъв политически подтекст.

„ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ, да възродим традицията, прекъсната преди 15 години, да ви помолим да дадете идеи за развитието на града и общината, както и да оказвате помощ за тяхното осъществяване – всяка добра идея ще бъде полезна; нека всеки помага кой с каквото може – полезен е всеки контакт, всяко подаване на дружеска ръка. В момента е обявен конкурс за изграждане на паметник на нашия съгражданин Иван Хаджийски. Ще бъде обявена дарителска сметка за построяване на паметника и всяка помощ ще ни бъде от полза”, конкретизирал целта г-н Акимов.

НАД 160 СОФИЙСКИ ТРОЯНЦИ уважили поканата и се събрали в зала „Св. София”, научихме от прессъобщение на PR-ката на Общината Маргарита Генкова, изпълнила и ролята на водеща на срещата. Сред присъстващите били и някои знакови фигури на настоящия управленски елит на България – вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков (който с охота признал троянските си корени), роденият в с. Терзийско зам.-кмет на София Минко Герджиков, троянската депутатка д-р Станка Лалева и ловешкият й колега и троянски сват д-р Анатолий Йорданов, областният управител на Ловешка област Николай Нанков, родом от съседно Априлци, популярни личности като Сашо Диков, Нели Куцкова, Йордан Василев, проф. Цочо Бояджиев и др., редица бизнесмени… Свой представител изпратил и Негово Светейшество патриарх Максим, роден в с. Орешак и замонашил се в Троянския манастир.

В НАЧАЛОТО КМЕТЪТ АКИМОВ представил днешната ситуация в любимия Троян, като очертаната картина не била от най-радостните – закриване на емблематични предприятия, довело до двукратно нарастване на безработицата; цитираме: „През последните 20 години тези предприятия бавно, но непрекъснато вървяха назад. Липсваше каквото и да е технологично обновление, кризата ги накара окончателно да затворят врати. В момента работи единствено „Елматех“ с около 130 работници. Загубата на тези заводи се отрази тежко на психологията на троянци. Община Троян се опитва да намери верния път в кризата, но в криза инвеститори липсват или трудно се намират”***. Г-н Акимов обаче посочил изход: „Затова погледите и надеждите ни са насочени основно към европейските проекти“. След което градоначалникът подробно изброил спечелените, реализиращи се и вече завършени проекти, финансирани от европейските фондове на стойност близо 30 млн. лв.

ДУМАТА ВЗЕЛ И СТОЛИЧНИЯТ ВТОРИ Минко Герджиков, който заявил, че троянците, живеещи в София, имат готовност да окажат помощ и съдействие за просперитета на Троян, изпитващ затруднения в момента.

ЛЮБОПИТНО БИЛО СЛОВОТО на вицепремиера Симеон Дянков. Той уточнил, че е ловчалия, но корените му са от Троянско – от Дебнево, Скандалото и Млечево, а пък прапрадядо му Михо Михов-Гълъба е бил троянският представител в първото Велико народно събрание, а след това и в три обикновени Народни събрания. Г-н Дянков заявил ясен ангажимент за подобряване на пътната инфраструктура, свързваща Троян с останалата част на страната. Думите му: „Това, което истински ме гложди, е, че по европейски програми в България се строят магистрали само в Южна България, докато автомагистрала „Хемус” не е проектирана да бъде част от европейските програми. Затова с министър Плевнелиев решихме преди няколко месеца да търсим други начини за построяването на тази магистрала. било с концесия, било с други инвеститори. Преди седмица бях в Китай главно по тази тема – да търсим инвеститори и партньори, включително и за магистрала „Хемус”.

ОТ ТРИБУНАТА поздравления към всички присъстващи и към всички троянци поднесъл пратеникът на патриарх Максим – Знеполски епископ Йоан. Пожеланието на дядо Йоан било, че троянци, където и да живеят, трябва да помагат на своя роден край чрез своите познанства, връзки и достижения и да не спират да работят за просперитета на прекрасния Троянски край.

ЕФЕКТНА МУЛТИМЕДИЙНА ПРЕЗЕНТАЦИЯ на община Троян по време на срещата „надъхваше” софийските троянци. След това няколко троянски изпълнители зарадваха присъстващите и обраха овациите с изпълненията си – славейчетата от детската вокална студия „Усмивка”, танцьорите от младия фолклорен ансамбъл „Траяна” и виртуозната акордеонистка Християна Петкова. Срещата приключи с коктейл във фоайето на зала „Св. София”, финансиран чрез подкрепа от спонсори.

Т21

*** Цитатът е от агенция БГНЕС
П.П. Снимките ни бяха предоставени от Община Троян и ТВ "Оптиспринт" (Троян)

17 коментара

Хайде на купона!

* Веселбата – първо в Орешак, после на централния площад в Троян * Всеки ще може да опита от първака, конкурси за най-добра домашна сливовица, много шоу на сцената, на финала – Милена * Иван и Андрей ще ни снимат за "Шоуто на Иван и Андрей"

УТРЕ, СЪБОТА, 25 СЕПТЕМВРИ 2010 Г., е Празникът на сливата и троянската сливова. Както неведнъж сме казвали - най-троянският, уникалният. Настоящото издание е под №18, без прекъсване от началото през далечната вече 1993 г. И този път, както е от доста време, сливаро-ракиджийското ни шоу ще е в две части – първо в Орешак (от 10:00 ч. докъм 14:00 ч.), после в Троян (дефилето започва в 16:00 ч. от Пачовия мост /моста за „Елма”/ и около 16:20 ч. купонът се пренася на централния троянски площад „Възраждане”).

В ПРОМЕЖДУТЪКА – от 14:00 ч. нататък, на троянския площад, ще се изявяват няколко младежки групи, сред тях и поп банда от социалния дом за деца с увреждания в с. Дълбок дол, ръководена от Тодор Трайчев (половинката от прочутия някога дует Мариана и Тодор Трайчеви, помните го нали).

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ОТ 18-ИЯ Празник на сливата и троянската сливова?

В ОРЕШАК (в двора на Националното изложение на занаятите): атрактивна демонстрация на традиционното изваряване на сливова ракия; два конкурса – за най-добро мезе за сливова ракия и за най-добра домашна сливовица; неизбежната казанка и възможността всеки желаещ да опита от първака; 20-минутна програма на троянския Общински младежки духов оркестър с мажоретки, който преди десетина дни се завърна с две награди от фестивала в Бьозел, Германия; изпълнения на групи от Троян, Орешак, Борима и Калейца и за финал – 30-минутен концерт на фолклорната танцова формация „Траяна” (Троян); тук, в Орешак, на кмета на Троян ще бъде връчена „Синята слива” – символът на празника. По наша информация сред ВИП гостите ще са и двама известни ценители на доброто питие – Иван и Андрей от „Шоуто на Иван и Андрей” по Нова ТВ, които (ако не злоупотребят с троянската) ще направят и филмче за Празника.

В ТРОЯН (на централния градски площад): за дефилето вече стана дума – очаква се този път в него да се влее „свежа кръв” с участието на групи от няколко троянски училища, сред дефилиращите ще са и две ВИП гостенки – севлиевската тиква и кнежанската царивица; разбира се, ще има действаща казанка за ракия и възможността да се опита от първака, а в добавка – варене „на живо” на сливов мармалад, сватбарско жито и ошав от сливи (с. Шипково) и бъркане на качамак (с. Чифлик); щандове на ИПЖЗ, Хлебозавода, с. Врабево (с малки казани за ракия), с. Шипково, Кнежа, Севлиево, с. Бели Осъм, Детския център от с. Бели Осъм; три конкурса, чиито резултати ще станат ясни по време на шоуто – за най-добра домашна сливовица, за оригинални мезета за сливова ракия и ястия със сини сливи и за най-оригинален етикет за домашна сливова; гостуваща столична изложба карикатури – от секция „Керамика” към Съюза на българските художници; атракцията „С Фото „Слива” в обектива” – импровизирано студио на открито, в което можете за запечатате „на кадро” празничното си настроение; екшъни за най-малките – състезания за носене на сливи в шепи и за надяждане със сливов мармалад без ръце, с награди за победителите, разбира се; много музикални изпълнения, като черешката на тортата е „лошото момиче” на българския рок Милена Славова, която ще закрие Празника с голям концерт; да не пропуснем – ритуалът по обгрижването на Кметската слива, честта за което, по право, се пада на градоначалника; и още – връчването на наградите от литературния конкурс, чиято тема тази годена бе „Сливата срещу кризата” и в който се включиха автори от цяла България (творбата на победителя четете по-долу).

И В ОРЕШАК, И В ТРОЯН на гостите ще бъде раздаван безплатно поредният бр.6 на официоза на Празника на сливата и троянската сливова – в-к „Троянски ПЪРВАК” (ТП); изданието и тази година бе изработено на ишлеме от екипа на Т21 – четете по-долу характерна извадка от ТП.

ДОБРЕ ДОШЛИ! И наздраве!

Т21

*****

Из литконкурса „Сливата срещу кризата”

Пивко, антикризисно…

Кръстьо Раленков, гр. Бяла Слатина - І място

Тая световна криза
за много важна се мисли.
Надвиснала, сякаш е кулата в Пиза.
Пък ние над чашите виснем.

Прави се на голяма мацка,
сънуват я нощем световните лидери.
Гърдите й са могили братски.
Но ние могили много сме виждали.

Ненаситна била, почти нимфоманка.
Всичко от всички до шушка обирала.
Бе, да му мислят богати и банки.
Ние с братчеда отдавна фалирахме.

И ни е леко, и ни е хубаво.
Поркаме. Ходим за риба.
Толкова кризи са ни погубвали,
че само го местим… А те си отиват.

Кризи да искаш – семейни, сърдечни,
даже криза на идентичност.
Надживели сме всичките с огнена течност,
сварена скришом и лично.

Вкъщи жените, разбира се, дуднат.
(Те по природа са кризи.)
Цял живот ги търпим, пък не луднахме,
та от тази ли вчерашна дрисла!

А в китайския, казват, възможност и криза
все с един йероглиф означавали.
И в това виждам извод един да излиза:
Щом е криза, възможност е да си кажем „Наздраве!

*****

Назаем от в-к „Троянски ПЪРВАК”, бр.6

По Вазов

ТАЯ ПРОХЛАДНА МАЙСКА ВЕЧЕР чорбаджи Марко, гологлав, по анцуг, вечеряше с челядта си на двора. Трапезата беше сложена, както по обикновение, върху зелената пластмасова маса, купена от „Практикер” в Плевен миналата година за рождения ден на Цонка, жена му, а наоколо се розовееха Цонкините сакъзчета. Соларният фенер с носач за окачване от „Мосю Бриколаж” (на Цариградско шосе) светеше от клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта. А тя ядеше бързешком и явно мислеше за нещо си свое.

ЦОНКА ТОКУ СКАЧАШЕ и притичваше до лятната кухня, та принасяше още зелена салатка със зехтин от „Била”-та в Ловеч по девет лева литъра. Чорбаджи Марко си наливаше от изстудената сливова на шурея, не бързаше, бодваше от салатката и хвърляше добродушни погледи към сина и дъщерята. Тая вечер той се беше нещо разнежил и щеше му се да си поприказват, ала не знаеше за какво.

ЩЕРКА МУ ХВЪРЛИ в уста още един залък и се втурна към компютъра в стаята си, а брат й, левент вече, я последва с телефона в ръка. Цонка се засуети около масата, поприбра едно-друго и, усетила, че времето наближава, влезе и тя в къщата да си гледа турския сериал. Чорбаджи Марко протегна ръка към шишето, наля си още от сливовицата и си рече, че ще е много добре шуреят му да се отбие към тях.

*****

По Алеко

- ТОВА БЕШЕ В ПРИМОРСКО – обади се Стойчо. Седя си една сутрин край басейна на хотела, поръчал съм си кафе и си четях последния брой на „L'Europeo”. Тъкмо се бях вдълбочил в някаква много интересна статия, като кресна над ухото ми едно: "О-о-о! Пич!" - и някаква ръка се стовари на рамото ми. Гледам – позната физиономия, и се сетих, че това ще да е един съученик на братовчедка ми. Е – казах си, - и тук няма отърване от троянци, ние сме навсякъде. Размених някоя и друга приказка от любезност и си мислех, че с това ще се отърва. Ганьо (май така се казваше нашенецът) се отправи към една групичка немски туристки, а аз пак забих поглед в списанието.

ПО ЕДНО ВРЕМЕ чувам силен плисък откъм басейна. Вдигам поглед – Ганьо заплувал „гимиджийската”: пляс! - с ръката и ритне две текмета назад, пляс! - с другата и още две текмета. Целият басейн закипя, а момичетата като да бяха под някой водопад, опитват с ръце да се скрият от бризгите вода и се заливат от смях. Ганьо възлезе бързешката по стълбата, изправи се малко разкрачен, погледна доволно момичетата, хвърли поглед и към мен заговорнически, почна да се удря геройски по епилираните гърди и извика победоносно:

- ТРОЯН! ТРОЯН! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: "Ето го, видите ли го троянеца! Ехе, на какви работи още е той способен! Ако седна с вашите швабундери пред една бутилка сливова, след втората чаша ще им гледам сеира! Не можете да пиете вие! И да таковате не можете! Я елате, пиленца, при батко, че да си имате спомени за цял живот!”

*****

По Елин Пелин

ЩОМ ВЛЕЗЕ В РАЯ, дядо Матейко се сети за бабичката си, която беше оставила греховната земя много преди него. И той се обърна към едно ангелче:
- Ей, фъркатичко, тук има ли някоя баба Пена?
- От кое село? – попита ангелчето.
- От Ново село – отговори старецът и се заозърта наоколо.
- Ново село Видинско ли, или Троянско?
- Троянско, Троянско, чедо – притури старецът.
- Има, има – рече ангелчето и го поведе из рая.
- Бре, че хубости, бре, че чудесии! – дивеше се дядо Матейко, като гледаше тия чудни райски красоти, които само праведниците ще видят.
- Ами по колко пенсия дават тука? – почна да разпитва той мъничкото ангелче.
- Тука няма пенсии, дядо.
- Че как тъй няма? С какво тогава праведниците си купуват от райските благини? – недоумяваше старецът.
- Всичко е без пари, дядо. Каквото ти сърце поиска, твое е.
- Вярно ли казваш? И месцето, и сладичкото?
- Всичко.
- И лекарствата?
- И те.
- И телефона, и кабелната?
- И те, и те, дядо.
- И троянската сливова?
- А, дядо, тук алкохол не е разрешен
- Нямате ракийка?
ДЯДО МАТЕЙКО се спря, замисли се, постоя така някое време, па се обърна и тръгна да си излиза.

Над оригиналите издевателства: Нели Генкова


9 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |