Иван Христов: Бъдещето на Троян е в културния туризъм

* „Казаното от проф. Божидар Димитров много ми прилича на една реплика на Бойко Борисов” * „За жалост вицът за българския казан в ада е много верен” * „Сигурно някои ще попитат защо се пръскат пари за археология по време на криза”

Землякът ни и зам.-директор на Националния исторически музей (НИМ) – ст.н.с. д-р Иван Христов, е едно от популярните имена в българската археология. Напоследък работи върху тракийската владетелска резиденция в Кози грамади над Старосел, тракийския храм в Четиньова могила, тракийски обекти в Родопите и др. От почти десетилетие се е посветил и на археологическата емблема на Троян – римската крепост Состра. Доктор по тракология, автор на 20 книги и над 100 научни статии. Водещ на предаването „Непознатата земя” по БНТ. Два са поводите за разговора ни с д-р Христов – разразилият се спор около откритите край Созопол мощи на св. Йоан Кръстител и започващите през септември разкопки на Состра.

*****

- Отново горещо археологическо лято в България – коментирай го като един от възловите участници в този процес.

- Мога да кажа, че всяко едно археологическо лято в България е горещо. Около 200 археологически екипа работят на терен. Но проблемът е, че всяка година едни и същи лица „окупират” медийното пространство и си правят основно собствен PR. Не бива да се добива представа само от медийните изяви на тези хора. Но да не бъда разбран погрешно – не съм срещу медийните изяви, напротив, чрез тях се разкрива потенциала на нашите археологически открития. Лошото е, когато археологията се „впряга” да гради личната аура на този или онзи, когато се използва за лична употреба.

Това археологическо лято бе по трудно – заради по-късния си старт, което бе свързано със забавянето на поднормативните документи на новия Закон за културното наследство. Но България е изключително богата страна – говоря за древни култури, за история и археология – и наред с 200-та екипа археолози работят още 2000 иманярски дружинки. Има едно особено съревнование между археолози и иманяри – но археолозите са изследователи, които искат да съхранят информацията, да реконструират културните пластове, а иманярите бързат да извадят съкровища. Индиана Джоунс не е археолог, той е търсач на съкровища.

- Защо откритието на мощи на св. Йоан Кръстител край Созопол разпали такива страсти – и в археологическата гилдия, и изобщо? Явно пред археологията никой не може да остане равнодушен?

- Откритието на проф. Казимир Попконстантинов е изключително важно и се отнася за периода на късната античност и ранното средновековие. Но остров Св. Иван, където бе направено откритието, не е непознато място за археолозите – там се е работило много, дълги години обаче археологическите дейности бяха прекъснати; на манастирския комплекс на острова е работил и екип на НИМ. Две думи за проф. Попконстантинов – той е изключително качествен учен, носител на Хердерова награда, има и богословско образование и е син на свещеник, а като човек е много почтен. Казвам всичко това, за да е ясно археолог от какъв калибър стои зад откритието. Същинското представяне на научните факти обаче предстои да стане на годишните отчети в БАН.

А защо откритите мощи на св. Йоан Кръстител предизвикаха такъв интерес? Разбираемо е, тъй като се получи съчетание на научния факт със страстите на богомолците и оттам интересът нарасна неимоверно. За което говорят и някои странични „ефекти” – в района се свършиха църковните свещи, свършиха се и кебапчетата. Ефектът бе и икономически.

- Коментирай скандалната реплика на вашия шеф в НИМ и настоящ министър проф. Божидар Димитров: „Ей това не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги…” . Министърът отнесе много критики, някои поискаха и оставката му, но като че ли се подмина същината – че репликата не е антибългарска, а точно обратното, гневна реакция срещу гигантската нашенска завист, способна да съсипе и съсипваща много неща.

- Казаното от проф. Божидар Димитров много ми прилича на една реплика на Бойко Борисов – за „лошия материал”, изречена пред българската общност в Чикаго, тогава също се вдигна много шум и имаше много спекулации. Божидар Димитров е краен националист, доказал е колко силно обича България и точно той да бъде обвиняван в антибългарски настроения – това е нелепо. Казаното бе срещу една прослойка в нашата гилдия, която от завист е способна на всичко; изпитал съм го на гърба си, когато преди време открих нещо много значимо и се опитаха да ме изтикат и да ми го вземат. Не успяха, но ми костваше много да се защитя.

За жалост вицът за българския казан в ада е много верен – само около нашия казан нямало дяволи пазачи, защото ако някой почнел да се измъква, „другарите” му го дърпали обратно в катрана. Гърци, сърби, албанци, турци и други на Балканите са много по-задружни от нас. Те умеят да се обединяват около кауза. Сещате ли се какво щеше да се случи ако, да кажем, реликварият с мощи на св. Йоан Кръстител бе открит не край Созопол, а някъде в Гърция – всички щяха да застанат зад откритието, да се радват, да работят за общата кауза. Още повече, че в случая става дума и за кауза на вярата, за християнска кауза.

- Винаги ли сме били такива, или нещо в нас се е „сбъркало” в по-ново време?

- На Балканите, по принцип, географският фактор разделя хората, затваря ги, прави ги по-нетърпими един към друг. Но като че ли този „Балкански синдром” най-силно е засегнал нас, българите. През един баир са две села, а се мразят жестоко!? И със сигурност това не е от вчера. Но има и обратните примери – вижте какво прави нашата войска във войните 1912-1917 г., какъв дух, каква сплотеност. За жалост днес нещата са по-различни и тъжни – духовна деградация, липса на идеали, липса на кауза.

- Поредно лято работиш по тракийския владетелски комплекс в Кози грамади над Старосел (община Хисаря), а наскоро пред в-к „24 часа” заяви, че „по значимост комплексът в Кози грамади може да надмине Перперикон” и дори го сравни с Мачу Пикчу. Кажи ни нещо повече.

- Кози грамади е почти без аналог в Югоизточна Европа – може би единствено резиденцията на Севт III, но тя е на дъното на яз. „Копринка” и дори водата да се пресуши (преди време имаше такива призиви – бел. Г.М.), всичко вече е разрушено. На Кози грамади става дума за царски градеж, не е хаотично строителство. Неслучайно направих сравнението с Мачу Пикчу - Свещения град на инките в Перу. Тук, на Кози грамади, е бил Свещеният град на одрисите, най-могъщото тракийско царство през 5.-4. век пр. н.е., някои говорят дори за Империя на одрисите. От археологическа гледна точка обектът също има невероятен потенциал: няма иманярски поражения; съчетанието на природа и археология дава отлични възможности за развитие на туризъм; обектът е много добре оценен както от гилдията, така и от местните власти и гражданството в община Хисаря, откъдето също се отпускат средства за разработката. Кози грамади може да се „върже” с култовия център в Старосел и да надмине комплекса Делфи в Гърция – познавам Делфи и знам какво говоря. Но ако нещо подобно (като Кози грамади и Старосел) бе открито в Гърция или Турция, веднага щяха да се инвестират много пари и много скоростно да се подготви за туристическа реализация.

- И друг път сме говорили за пряката връзка „археология – туризъм”, което е и връзка „археология – икономика”. Коментирай тази връзка в контекста на последните археологически събития.

- Ще дам един пример – с подмогилния тракийски храм в Четиньова могила край Старосел, открит от покойния Георги Китов. Оттам се печелят по над 100 хил. лв. годишно от посещения, и то без да е изградена туристическа инфраструктура, без ток, без да се стопанисва. Смятайте какви биха били финансовите резултати, когато всичко това се направи.

- След броени дни продължавате работата си по римската крепост Состра край Троян – обект, в който от години „вграждаш сянката си”. Как вървят нещата там? Приближаваме ли се към целта троянската крепост да стане туристически обект от национален мащаб?

- Зам.-министър Чобанов, ресорният зам.-министър в Министерство на културата, препоръча в Троян да ползваме опита на община Асеновград – тоест да си издействаме правото на общинско стопанисване на Состра (сега обектът е държавен), законови пречки за това няма. Тази година може да се каже, че Состра бе изоставена като туристически обект – добре все пак, че имаше двама души от социалната програма за заетост, които косяха и поддържаха района. Но и това е нещо – на други места е много по-зле, например крайдунавските антични обекти като Гиген и др. са в окаяно състояние; Состра, според някои колеги, е най-добре поддържаният археологически обект в Северна България.

Неотдавна финансовият министър Симеон Дянков лично се качи на Кози грамади, там достъпът е доста труден, бяха се изгубили и допълнително се забавиха с три часа. Говорихме доста с г-н Дянков и получих ясните уверения за финансиране на работата на Кози грамади. След това обектът бе включен за няколко години напред в програмата за финансиране на Министерството на културата. Добрата новина за Троян е, че друг обект, включен в тази програма за финансиране, благодарение и на личното ми застъпничество, е Состра.

Предстои разкриване на нови участъци от римския път пред крепостта. И второ – работа по най-старата крепостна стена, идеята да се „бръкне” в най-ранната история на Состра е на научния ми консултант Сергей Торбатов. Ще се работи изцяло върху общински терени и имаме разрешително от кмета. През целия септември работата ще е много интензивна, а средствата, които ще използваме, са общо 5800 лв. – 4800 лв. от Общината и 1000 лв. от Ротари клуб – Троян. Сигурно някои ще попитат защо се пръскат пари за археология по време на криза. Ще отговоря, че това не са пръснати пари, а добра инвестиция и всеки разкрит камък ще носи печалба. Какво се случи миналото лято – с един временен екскурзовод, и то без специална квалификация, в хазната на троянския музей влязоха добри средства. А в нашата община няма особено много обекти за културен туризъм – Состра и Троянският манастир са най-значимите.

- Общината (общинската администрация) имаше определени ангажименти към Состра – например по отчуждаването на имоти в района на обекта и подготовка на общия устройствен план (ОУП), без което необходимата туристическа инфраструктура не би могла да се изгради. Какво се случва в тази посока?

- Общината подготви ОУП, но имаше някои пропуски и от НИПК го върнаха за доработка. Планът бе преработен и в момента отново е внесен за одобрение в НИПК. Въпреки всичко, откакто аз се занимавам с обекта – вече 9-та година, не е имало археологически сезон, без да се работи на Состра. Защото за мен Состра не е само археология, а нещо много повече – кауза. През тази година за Кози грамади бяха отпуснати страшно много средства, бях включен и в екипа за тракийското светилище Белинташ в Родопите, но избрах през пиковия археологически месец – септември, да работя на Состра.

След няколко дни, непосредствено преди да започнем работа, ще дам специална пресконференция - във връзка със Состра, но и в по-общ план за археологическия потенциал на нашия край. В аванс ще кажа, че ще направя важни предложения за съвместната разработка на Состра с други взаимосвързани обекти. Вярвам, в Общината вече са наясно, че от подобни неща може да се печели добре. Миналата година се срещнахме с кмета г-н Акимов в Старосел – той видя потока от туристи там, нещо подобно може да се постигне и тук.

Аз съм убеден, че бъдещето на Троян е в културния туризъм, една добра възможност, която не бива да се изпуска. Това ми становище не е плод на емоции, а почива на днешните реалности – икономиката от постсоциалистически тип, която доскоро бе определяща за Троян, вече я няма, а алтернативата, многото хотели в района, не предлага достатъчно екстри и не работи на добри обороти. За да почнем да правим сериозен туризъм, трябва още нещо и за него говорихме досега.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• В Состра - "графити" на 1800 години
• Каква находка!
• Един от най-добре стопанисваните археологически обекти в България
• Предстоящо: Состра ще "възкръсне" на 15-ти
• Хубава работа, ама троянска: И Состра скара съветници

Tweet