Четиво за уикенда: „Трите писти” в Троян

* Български зет берлинчанин, габровец - натурализиран ловчалия, и наследникът на „Фото Папакочев” ни зарадваха със съвместна троянска изложба * Напук на „разножанрието” – пълен синхрон * Ахим Пурвин: „Радвам се, че не съм в Африка, а в България”

„РАДВАМ СЕ, ЧЕ НЕ СЪМ В АФРИКА, а в България и в… Троян”. С тези странни думи мустакатият, беловлас, синеок, порядъчно плешив и ужасно симпатичен 66-годишен берлинчанин с „българска (от)лична карта” (както пише във визитката му), ловешки зет, известен немски карикатурист и бивш председател на карикатуристите в Съюза на журналистите на бившата Източна Германия Ахим Пурвин поздрави малобройната, но отбрана публика, дошла за откриването на карикатурно-скулптурно-фотографската изложба „Трите писти” в Троян (21 май, фоайето на Народно читалище „Наука”).

ХЕР ПУРВИН ВЕДНАГА ОБЯСНИ „африканската” си реплика. Преди време пътувал към Ловеч, спрял в някакво крайпътно капанче по т.нар. магистрала „Хемус” и си поръчал шкембе чорба. Но българският деликатес бил яко подлютен и нашият човек спонтанно възкликнал: „О, Паприка („пипер, чушки” на немски)!”; патриотично настроен сънародник от съседната маса обаче светкавично реагирал: „Не е Африка, тук е България!”. Голям смях падна след това обяснение.

СЕГА ДВЕ ДУМИ ЗА ИЗЛОЖБАТА, която, както вече казахме, е от типа „три в едно” – карикатура, фотография и скулптура. Фотографиите са дело на известния столичен

журналист Георги Папакочев – син на най-големия фотограф на стара София Петър Папакочев (кой не помни ателието „Фото Папакочев” на ъгъла на „Дондуков” и „Бачо Киро”; днес на Маестрото на обектива е кръстена малка софийска уличка – бел. Т21). А (дърво)пластиката – на натурализирания ловчалия (женен за ловчалийка), а иначе габровец, добре известния на троянската публика от множеството си тукашни изяви Александър Иванов. Кой е карикатуристът вече казахме. Но напук на „разножанрието” изложбата стоеше напълно синхронно: насмешливо-философските „дървении” на Сашо, ироничните, но добронамерени карикатури на Ахим и по-резките, на моменти сатирични фотопопадения на Жоро не се „биеха”, напротив – дообясняваха ни общия си обект (човешките и специфично българските нелепици).

ТРИМАТА АВТОРИ ПРЕДСТАВИ троянският им колега, приятел и домакин на проявата – шефът на местното Общество на троянските шегаджии и чешити Христо Белевски. Г-н Белевски разясни и „енигматичното” наименование „Трите писти” – означавало трите летища (кубета), т.е. тримата плешивци; авторите напълно отговаряха на „изискването”, което ни най-малко не ги притесняваше, обратното – правеше ги горди. „Искам да ви кажа, че никога това, което бе на върха на главата ми, не ми е вършило работа”, сподели г-н Папакочев, познат ни и като деен активист на „Бирената партия”.

КАКТО ПОВЕЛЯВА ТРАДИЦИЯТА, организаторите бяха подготвили почерпка за участници и гости, а гвоздеят в менюто бе домашна троянска сливова и табиетлийски нарязано троянско топ мезе (домашна сланинка). В тази неформална част от вернисажа научихме още една любопитна подробност. Преди време Жоро Папакочев и Ахим Пурвин открили своя съвместна изложба в Берлин, кръстена „Два мустака на един акъл” (както добре се вижда, двамата плешивци са и мустаклии).

Т21

Начало

Tweet