УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА: Две чествания на Св. св. Кирил и Методий

* Данаил Крапчев: "Демагогията вирее там, дето няма историческа памет…"

”ПРЕЗ 1924 Г. ИЗТЪКНАТИЯТ ЖУРНАЛИСТ И ОБЩЕСТВЕНИК, стопанин и главен редактор на независимия всекидневник „Зора” Данаил Крапчев пише: „У българина няма усет към еволюцията. Той не умее да съпоставя миналото епоха след епоха, да ги сравнява, да прави изводите. Ние, българите, сме с къса памет… Затова ние сме народ без исторически опит… Демагогията вирее там, дето няма историческа памет…”. Вземайки повод от този цитат, предлагам два текста за честването на светите баратя – от началото и от средата на ХХ век, с надеждата, че ще бъдат разбрани и оценени безпристрастно.

АВТОР НА ПЪРВИЯ ТЕКСТ Е ТРОЯНЕЦЪТ МИНКО ЦОЧЕВ ШЕЙТАНОВ (27.12.1891 г. – 21.01.1969 г.). Той е от рода на Шетаните, дошли в Троян от махала Райковска. Дядо му по бащина линия – Петко, бил един от известните кираджии с коне, пренасяли стоки от Свищов и Русе за Пловдив и обратно. Забогатял от занаята си, се преселил в Троян, купил Власковския хан, в който бил посрещан и укриван Васил Левски. Дядо му, по майка, е Пенчо х. Найденов (1800 г. – 1886 г.) – първият известен троянски иконописец, оставил стенописи и икони в множество църкви в Троянско, в Тетевен, Павликенско, Плевенско, Врачанско, Одринско… Учител и класен наставник на Минко Шейтанов в отделенията на Троянската прогимназия (днес ОУ „Иван Хаджийски”) от 1903 г. до 1905 г. бил Стамен Панчев от Орхание (дн. Ботевград), автор на прочутото стихотворение „Сине мой, надежда скъпа моя” (Стамен Панчев пада на фронта през 1913 г. при Чаталджа и още същата година посмъртно е издадена стихосбирката му „С перо и меч”, в която е включено и това произведение – бел. П.Г.). Минко Шейтанов е завършил Висш педагогически курс в Русе. Дълги години учителства в Троян. За него проф. Найден Чакъров пише, че бил един от стълбовете на Троянската прогимназия. Сътрудничел е на педагогическия печат, а на троянци е оставил забележителния труд „Страници от миналото”, ръкопис, който се съхранява в троянския Музей и, ако няма препятствия от финансово естество, предстои да бъде издаден. Дано!

*****

Из „Страници от миналото”

Празникът на Кирил и Методий беше (и до днес е) възхвала на тяхното дело, прослава на българската просвета и култура и на славянската писменост. Най-големият ден на българското училище. Това Кирило-Методиево тържество поглъщаше цялото ни същество и ние не можехме да си представим своето ученичество без него…
 

Имаше още време до празника, а в отделенията децата вече са подели с цяло гърло: „Слава вам, пеем днес, просветители!”. Други пък започват: „Този празник нам дарява/ нови сили, нов живот”. Ние, от класовете, не им отстъпвахме. Стройната тържествена мелодия на химна „Върви, народе възродени!” под диригентството на учителя по пеене правеше тръпки да лазят по тялото ни. Изпълваше душата ни с неизразимо блаженство. Учителите усилено репетираха със своите декламатори. И маршировките на поляната зачестиха. Картината на приготовлението е пълна.
 

Приближи и самият ден. Чак тогава вече започва съревнованието кой най-хубаво да украси своята стая (отделение, клас). Цветята се пазят от крадци… Следва генералната репетиция. Отделенията и класовете заемат местата си в дългата манифестация, която започва с първолаците и завършва с нас, третокласниците. Ние чакаме да мръкне, да ни раздадат факлите и да тръгнем. Градът е на крак, огласен и осветен от нашите песни и факли. И просълзен. Неговите синове и дъщери, след толкова години несвободен живот, свободно днес манифестират своя празник – символ на победоносния ход на нашия народ към всестранен възход.
 

11 май (стар стил). Ние сме пред входа на долния салон. Дежурните отделения и класове са се завърнали от църква. И водосветът е отслужен. Утрото започва. Дворът е пълен със сплетени на витки коси и ниско остригани глави. Граждани и гражданки обаче нямаше. Ако имаше такива, това бяха майките и бащите на ученици, които вземаха участие в утрото. На тоя ден еснафът работеше, а интелигенцията правеше излети из планината. Имаше наоколо много жени, но застанали до стрехите с боднати хурки под мишници, отдалеко слушаха, гледаха и помежду си шушукаха. Като че ли този празник е само наш – на учителите и учениците. Не и на всички, минали през българското училище, на целия български народ. Така беше тогава. И много години продължаваше така.
 

Слово из живота и делото на Кирил и Методий произнасяше винаги учител (предимно от класното училище) и на първо място преподавател по история или български език. „Върви, народе възродени”, така започна речта си нашият директор Калчо Калчев. С мощния си глас, цветист език и мъдри слова прикова вниманието на всички, особено когато заговори какво сме били без Кирил и Методий, какво сме сега с тях и какво ще сме занапред. Ораторът завърши като ни изплете венец от вдъхновени слова, с които венча безсмъртните чела на двамата братя.

 Утрото продължи. Дойде ред на хора. Заредиха се стихотворения. Диалози. Разкази. Музиката обяви края на утрото и началото на истинското тържество. Всичко живо се залюля. Нямаше малки и големи. Ние, големите момчета, се ловяхме до големите момичета. Сега това не беше срамно. Откога чакахме този ден. Заиграха редом с нас и учителите, и учителките. Всяка дистанция между тях и нас е елиминирана. Това го изискваше демократичният дух на Кирило-Методиевото дело…

Минко Ц. Шейтанов

*****

ВТОРИЯТ ДОКУМЕНТ ПОТВЪРЖДАВА съвсем откровеното целенасочено кощунство на БКП и с най-българския празник 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий.

*****

Решение на политбюро на БКП 
(№ 109, 4 май 1950 г.)

Тази година 24 май – празникът на народната просвета и култура, ще се проведе под знака на борбата за мир. Честването се организира от НС на ОФ, МНП и КНИК.

В украсата на селищата и учебните заведения , както и на манифестацията в деня на 24 май, да преобладават портретите на Ленин, Сталин, Димитров, Коларов, Червенков. Широко да бъдат застъпени портретите на Ботев, Левски, Вазов, Смирненски и други видни наши революционери, обществени и културни дейци, портретите на видни представители на руската и съветската култура.

Събрания да се провеждат в навечерието на 24 май с доклади за успехите на училището и читалището. На тия събрания да бъдат наградени със значки, подходяща литература и други от страна на Околийските народни съвети проявили се учители и читалищни дейци. Националната лекторска група при Съюза на народните читалища и група писатели, излъчени от СБП, да изнесат от 15 май до 24 май беседи и литературни четения в София и по-големите околийски градове на страната. Радио София да излъчи предавания за училища, вузове, читалища.

На 24 май в цялата страна да се проведат манифестации на учащата се младеж, които да се приемат в столицата от Правителството и ЦК на БКП, а в провинцията – от съответните народни съвети и партийни комитети. Българската кинематография да подготви късометражни филми из живота на училището и народните читалища.

(Централен държавен архив на НРБ, ф.143, оп.6, а.е.192, л.2)

*****

КОМЕНТАРЪТ Е ИЗЛИШЕН. Но все пак. В цитираното решение на Политбюро на БКП не се и споменава (дори като препоръка) за портрет на създателите на нашата азбука – братята Кирил и Методий. Изрично обаче е наредено да преобладават портрети на диктаторите Ленин и Сталин (те пък какво общо имат с 24 май?!). Не само кощунство, но и безогледна съветизация и поругаване на великото дело на паметта на двамата равноапостоли, гордостта на България, а в днешно време – и покровители на Европа. И още – от кого се приемат манифестациите? От неграмотните и полуграмотни комунистически функционери и номенклатурчици, много от които имаха „висше без средно образование”, както казваше покойният вече скулптор Дочо Терзиев от с. Калейца. Празникът е в окови. Затова и припомних в началото думите на големия български журналист Данаил Крапчев.

Пенка Петрова-Голийска, историк

Начало

Tweet