До Чикаго и назад: За втори път на мач на „Биковете” (1)

* „LET`S GO! LET`S GO!” - реве множеството, пресипвам от викане и аз. Два часа и половина непрекъснато шоу във фантастична атмосфера”

Стефан Генков е известно име в града ни – играч и треньор от славните години на славния някога баскетболен отбор на „Чавдар” (Троян). Една от емблемите на този троянски преди време спорт, който в момента прави сериозен опит да се „върне в играта” - възроденият ни мъжки тим изигра първия си сезон във втората група на националното ни първенство. От доста години треньорът живее в родното си с. Дебнево, където има малък бизнес – магазинче с кафене, кръстено "Лимона". До магазинчето бе монтиран и баскетболен кош с мини баскетболна площадка (за 60-годишния юбилей на г-н Генков там се състоя демонстративен мач между ветерани на „Чавдар”).

Отскоро Стефан Генков се изявява и в друго амплоа – пише (в другия троянски вестник) за срещите на „Чавдар”; и трябва да отбележим – пише много живо и силно. Тия дни с треньора, който от около месец е на гости на дъщеря си Маргарита в Чикаго (САЩ), се чухме по електронната поща и той предложи да ни изпрати серия материали - за баскетбола и още нещо – от града на „Чикаго Булс” и Майкъл Джордан и на най-голямата българска общност в Америка. Съгласихме се, с огромно удоволствие.

Т21

ЗАЛИСАН В ОРГАНИЗАЦИЯТА ПО ПЪТУВАНЕТО СИ ДО САЩ, пристигането, часовата разлика и ред други неща, допуснах грешка в първия си баскетболен материал от САЩ (публикуван във в-к „Троянски глас” – бел. Т21). Моят любим отбор „Чикаго Булс” все пак е успял да спечели последния си шампионатен мач като гост на Торонто и като 8-ми отбор в Конференцията се е качил на последния влак за плейофите; извинявам се на всички троянски приятели и познавачи на американския баскетбол за грешката.

ТАЗИ РАЗВРЪЗКА ПЪК МИ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ за втори път на живо да се докосна до магията на големия баскетбол, да вляза отново в залата, където години е играл идолът на поколения баскетболисти – Майкъл Джордан, най-великият играч в историята на този велик спорт. С големи усилия дъщеря ми Маргарита успя да ми намери билет за плейофите (те са ангажирани месеци напред) и аз наблюдавах единствения победен мач на „Чикаго Булс” срещу „Кливланд” (4:1 за „Кливланд” в серията).

ЕЕЕЕ, СЕГА АТМОСФЕРАТА БЕШЕ още по-величествена, отколкото в мачовете от Конференцията. 20 300 зрители, изпълнили до краен предел залата, куфееха при виртуозните изпълнения на играчите, а аранжировката на забавленията извън хода на играта бе забележителна. Няма да се повтарям и да описвам нещата, които видях при първия мач, ще се опитам да предам новите моменти.

ЕТО, СИМВОЛЪТ НА ОТБОРА - БИКЪТ, изскача отвсякъде: на огромни екрани, при непрекъснато усилващ се тътен и грохот на барабани, от улички, улици, пътища, магистрали, първо един, после десетки хиляди, безброй големи и все по-големи, грамадни бикове галопират към финала.

„LET`S GO! LET`S GO!” - реве множеството, пресипвам от викане и аз. Два часа и половина непрекъснато шоу във фантастична атмосфера. Играчите като че ли са повече актьори, отколкото състезатели. Всеки си има коронен номер, с който забавлява публиката. Един вечно се сърди, друг се превива театрално при всяко спорно положение, трети се бие в гърдите, четвърти лети по пода 6-7 метра по корем с вдигнати ръце.

ТАЛИСМАНЪТ НА ОТБОРА ДОМАКИН Е НАВСЯКЪДЕ - на подиума, сред публиката, прави виртуозни гимнастически изпълнения, хумористични скечове, баскетболни забивки и танцови стъпки в различни ритми. Непрекъснато се бъзика с някого от публиката - това, естествено, се вижда на огромните екрани и буди спонтанен кикот. Миниатюрните оръдия при всяко прекъсване изстрелват парашутчета с подаръци от и до всички точки на залата. И аз си хванах страхотна награда - шапка на „Чикаго Булс”.

ЗА АТМОСФЕРАТА след последния съдийски сигнал нямам думи. Как си представяте рева и аплодисментите на това над 20-хилядно множество?!? Неее, не можете, аз бях там и пак не мога. Щастлив съм, че отново го видях!!!

Чикаго, 1 май 2010 г.

Стефан Генков (Лимона)

4 коментара:

Анонимен каза...

Браво,Лимоне!Завиждам ти,признавам си.Освен това пишеш,според мен, увлекателно,все едно си завършил не ВИФ,а Сорбоната.Не те давам даже за Стоичков-този корифей на изтънчената словесност!Ай с-с-с-с-с.......

Анонимен каза...

И отде го набара тоя негър на последната снимка-одрал е кожата на Иван Макариев.Дано не е постановкаАй с-с-с-с-с-с-с-с.....

Бай Бочо каза...

Иван Макариев е някак по-внушителен...този черничкия много боб,пардон хамбургери,трябва да омаа за да се доближи до нашия човек...Давай още такива неща Лимона...

Анонимен каза...

Иван Макариев на младини си е бил левент в спорното в правец,това че с годините си е влошил здравето не е повод да се говори така.
Факта че човека дава пари за спорт в Троян,говори сам по себе си какъв е!!!

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |