In memoriam: Отиде си Марин Ковачев

* Поклон пред паметта на един от строителите на съвременен Троян!

НА 12 МАРТ 2010 Г., след дълго боледуване, на почти 73 години (роден е на 9 юли 1937 г.) ни напусна един от големите стопански дейци на модерен Троян – МАРИН КОВАЧЕВ, дългогодишният директор на някогашната промишлена гордост на нашия град, а и на България, „Елпром” - Троян. Погребан бе в родното село Белиш – най-любимото му място, където живееше от години. Дъбок поклон!

МАРИН КОВАЧЕВ Е НАЧЕЛО НА „ЕЛПРОМ” – ТРОЯН ПОЧТИ 15 ГОДИНИ (от средата на 70-те до края на 80-те) – може би най-силните години на водещия тогава не само у нас, но и на Балканите производител на електромотори. И е безспорен факт, че тогавашният възход на „Елпром”, който по онова време дава работа на над 2000 души и освен поминък и средства носи и законно самочувствие на Троян и района, се дължи в голяма степен на организаторските качества, динамиката и размаха на директора. И да не пропуснем – на абсолютната и безкористна всеотдайност към работата; тези, които познаваха г-н Ковачев, знаят добре, че за него „Елпром” и каузата на завода бяха над всичко. И сигурно на мнозина избиват сълзи в очите от сравнението – между днес, когато промишленият гигант е напълно разсипан и дните му са преброени, и онези славни години, когато „Елпром” звучеше гордо и респектиращо, а директорът Марин Ковачев бе поканен в Париж, за да получи европейската награда за развитие на производството и международното сътрудничество „Златният Меркурий” (1982 г.).

СТРУВА НИ СЕ ИЗЛИШНО точно в този момент да търсим отговора как точно, защо и от кого бе съсипан „Елпром”, но, според нас, едно е безспорно – ако мениджъри като Марин Ковачев не бяха насила избутани встрани, съдбата на завода, а и изобщо на производството на електромотори у нас нямаше да е тъй незавидна.

ЗНАЕ СЕ, ЧЕ ЗА МЪРТВИТЕ СЕ ГОВОРИ ИЛИ ДОБРО, ИЛИ НИЩО, но ще си позволим да нарушим традицията. Марин Ковачев не бе светец и имаше своите слабости – рязък и дори груб на моменти, не достатъчно изтънчен, управленец от старата школа. Но сякаш всички тези „сериозни” недостатъци се губеха сред безспорните достойнства – широк поглед, безукорна честност (замисляли ли сте се за колко началници от близкото и по-далечното ни минало би могло да се каже подобно нещо?! – бел. Т21), абсолютна отдаденост на делото.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ – ПОКЛОН! Поклон пред паметта на един от строителите на съвременен Троян!

Т21

Начало

Tweet