На 3 март в Троян

* Майско време и повече народ от предишни години 
* Интересна „новинка” при издигане на националното знаме на пилона пред Общината * С важен въпрос започна приветственото си слово кметът Акимов

НА 3 МАРТ (2010 Г.) НА ЦЕНТРАЛНИЯ ТРОЯНСКИ ПЛОЩАД, обичайното място на общоградските ни тържества, имаше повече хора от предишни години. Със сигурност основната причина бе хубавото време, слънчево-пролетно, сякаш бе май; но се надяваме да е имало и още нещо – малко повече патриотизъм и здраво национално чувство, от които толкова много се нуждаем. Дано! Забелязахме и някои знаци в тази посока. Примерно - големият национален трибагреник, разпънат на витрината на новооткрит магазин на Главната (ул. „Васил Левски”), придружен с поздравления към всички троянци и специално 3-мартенско намаление на цените с 15%. Тук-там, макар не тъй често, както би ни се искало, окото радваха национални знамена, спуснати от балконите; видяхме и няколко автомобила, закичени гордо с родни трикольори. Хубаво!

3-МАРТЕНСКИЯТ СЦЕНАРИЙ БЕ ОБИЧАЙНИЯТ: патриотичен музикален фон, изпълнен на живо от Младежкия духов оркестър на маестро Илиян Тодоров; официална трибуна (за пореден път се питаме каква е същината на тази трибуна, по какви критерии се попълва и какво правят на нея, да кажем, лидерите на някои местни партийни структури, които отдавна са се маргинализирали; да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли?! – бел. Т21); някой и друг ВИП гост (този път троянското тържество уважиха депутатите д-р Станка Шайлекова /ГЕРБ/ и Димитър Горов /БСП/ и областният зам.-управител Сашо Данков); реч на кмета; тържествено издигане на българското знаме на пилона пред Общината (редом със синия флаг на Обединена Европа и жълтото троянско знаме); изискана водеща – PR-ката на Общината Маргарита Генкова (която с професионализма и чара си придава допълнителна стойност на подобни тържества); поднасяне на венци (на няколкото подходящи места на площада – паметници на герои, свързани с Освобождението; след празненството в града група, начело със зам.-кметовете Недка Топалова и Мариян Балев, поднесе венци и на Карцовия бук на Беклемето); широко и безплатно отворените за празника врати на уникалния за страната троянски Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ).

НО ИМАШЕ И ЕДНА-ДВЕ „НОВИНКИ”, които леко разнообразиха „шоуто”. Българският трибагреник този път бе издигнат на пилона от стройна четиричленна група военни, двама мъже и две дами, което дозасили тържествеността на момента. А най-накрая мъжката вокална група от може би най-дейното читалище в общината – на с. Шипково, разтупка сърцата на млади и стари с възрожденски песни.

„МНОГО БЪЛГАРИ СИ ЗАДАВАТ ВЪПРОСА, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 г. – когато двете части на разделена България се обединяват, или пък 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?”, започна с въпрос приветственото си слово г-н Акимов. И веднага даде отговора – защото подписаният на 3 март 1878 г. в малкото селце Сан Стефано на 12 км от Истанбул мирен договор между Русия и Османската империя има дълга предистория, векове на борби и български героизъм. Защото Свободата ни е изстрадана и защото освен руски интереси, в тази руско-турска война има и много идеализъм и славянска солидарност. „На многая лета за Свободата”, завърши речта си градоначалникът.

Т21

Начало

Tweet