ЧEСТИТО: Иван Попов – на 95!

* Презаслужилият учител и общественик, дарен от земляците си с прозвището „живата икона на село Шипково”, посрещна роднини и приятели в отлично здраве, с неизменното си чувство за хумор и с 60-годишна домашна сливовица 

* И от нас - за много години и наздраве!

ДНЕС, НА ГОЛЕМИЯ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК ИВАНОВДЕН (7 януари 2010 г.), своята 95-годишнина чества един презаслужил нашенец – учителят, народният будител, неукротимият общественик Иван Попов, когото съселяните съвсем неслучайно са дарили с прозвището „живата икона на село Шипково”. Да си ни жив и здрав още дълги години, г-н Попов, и да ни радваш със своята вечна жажда за духовното и красивото, с безкомпромисните си критерии за добро и зло, с вкуса си към делата на полза роду, с тънкото си чувство за хумор, с аристократизма си. За много години и наздраве!


КОЙ Е ИВАН ПОПОВ? Роден е, както стана ясно, в Шипково (през 1915 г.) и целият му живот е свързан с това живописно троянско село. Няма да е пресилено да кажем, че има дял, в повечето случаи основен, за всички значими дела в селото: развитието, включително и в материален план, на местното школо, където освен учител (по история и литература) дълги години е и директор; възраждането на читалището, където днес признателните шипковени са окачили портрета му; съхраняването и обновяването на чудната селска църква; изграждането на туристическата гордост на Шипково – хижа „Васильов”; и т.н., и т.н. Той е и летописецът на родното село – автор е на историята на Шипково, излязла през 1985 г.

ИВАН ПОПОВ Е ШИПКОВЕНИН, БАЛКАНДЖИЯ, ТРОЯНЕЦ, но корените му са от Беломорска Тракия – семейството му е живяло в с. Савяк, Солунско (Гърция), където баща му бил свещеник, но след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) се изселват в Майка България. Иван завършва семинария  и е съученик с днешния български патриарх Максим, но после продължава образованието си в Учителския институт и цял живот остава свързан с учителската професия (в началото на 40-те години за кратко учителства и в Македония). През 1943 г. за пръв път посещава родните места на дедите си край Солун, а през 2003 г. отново пътува до с. Савяк и се среща със свои сродници.

ПРЕЗ 2008 Г. ИВАН ПОПОВ ПОЛУЧИ ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ – бе удостоен с високото троянско отличие „Златен герб Троян”; година по-рано пък екип от троянския Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) направи документален филм за големия учител и общественик. И оттогава всеки път на рождения си ден г-н Попов кани на гости музейните хора – за почерпка, но и за раздумка, полезна и за двете страни; този път да поздравят рожденика отидоха директорката на МНХЗПИ Елеонора Авджиева и операторът Цветан Тончев.

„ГОЛЯМА ЛИЧНОСТ, която дава самочувствие на малкия ни град”, коментира г-жа Авджиева. Г-н Тончев пък не криеше възхищението си от изключителната духовна и физическа виталност на бай Иван (както и от пазената само за най-специални случаи 60-годишна домашна сливовица, с която почерпил гостите си). Още веднъж – за много години!

Снимки: Цветан Тончев

Т21 

Начало

Tweet