Кога ще ги стигнем белгийците?!

* Ще чакаме ли да дойдат следващите общински избори, за да ни обърне някой внимание и да реши очевадния проблем? Не плащаме ли еднакво данъци - гражданите в центъра, и тези (ние) от крайните квартали? * Може би някога ще можем да сравняваме Бонковския дол и Брюксел?

КОГАТО СЕ ВРЪЩАМ В БОНКОВСКИЯ ДОЛ ОТ БРЮКСЕЛ, слизам на последната спирка в горния край на града, малко преди табелата за край на Троян (Бонковския дол е една миниатюрна махаличка в самия край на Троян, сгушена в Балкана в посока към Беклемето, принадлежаща „де юре” към града, но имаща по-скоро селски вид и чар – бел. Т21). Казвам спирка, но това всъщност е нещо като спирка (ама не съвсем), място, където спира автобусът - пространство, представляващо една канавка или много кална, или много прашна в зависимост от сезона, обрасла с храсти и обилно отрупана с боклуци.

НЯКОГА, КОГАТО БЯХ УЧЕНИЧКА В КВАРТАЛНОТО УЧИЛИЩЕ, съм чакала приятелки на тази спирка. Имаше оранжева конструкция, доста ръждясала и без стъкла, но все пак служеща за спирка. С годините тя изчезна някъде сред боклуците и храстите. Освен естетическата страна си струва да спомена и безопасността. Тук автобусите спират на място, където е много опасно да се пресича, защото е точно след стръмен завой, без видимост. Необозначената спирка създава опасност за катастрофи при спрял автобус заради ниската видимост, при натоварено движение (каквото е обикновено в този участък) и при тежки условия за шофиране – мъгла, дъжд, сняг. При дъждовно време пък шосето се изпълва с вода и залива мазетата на отсрещните къщи. Да си пешеходец тук е рисковано приключение.

МИСЛЯ СИ КЪДЕ, КАК И ОТ КОГО може да бъде потърсена отговорност за това положение – дали от хората от квартала или от тези, които отговарят за поддържането на инфраструктурата. Парите за обществени дела и ремонти в Троян и изобщо в страната ни може и да не са много, но трябва ли да си затворим очите тогава, да бъдем пасивни и да не предприемаме нищо?!

ЩЕ ЧАКАМЕ ЛИ ДА ДОЙДАТ СЛЕДВАЩИТЕ ОБЩИНСКИ ИЗБОРИ, за да ни обърне някой внимание и да „реши” очевадния проблем? Не плащаме ли еднакво данъци - гражданите в центъра, и тези (ние) от крайните квартали? Въпросът не е само в мизерната гледка - а по-скоро че е крайно неудобно в студ и пек да слизаме от автобуса, че може да се случи и нещастие, че мазетата на съседите се превръщат в езеро при всеки дъжд. Като живеем в краен квартал, дали сме втора категория граждани?! А може би троянските местни власти смятат, че за това „периферно” обществено пространство не трябва да се полагат същите грижи като за всяка останала част от града?!

ОБИЧАМ ТОЗИ КВАРТАЛ. Въпреки че е „крайният” квартал, той е близо до планината, реката и естествената среда на природата. Когато мои колеги от Брюксел ме посещават, ахват от естественото вписване на белите ни къщи сред зеленината и красотата на вълшебната Троянска планина. Какъв дар е природата тук - с разнообразния пейзаж, чистия въздух, шума на планинската река! Колко по-богата е в сравнение с равната и скучна белгийска земя! Тази чудесна природа е „инжекция” здраве, красота и удоволствие в тежкото ни тукашно ежедневие; тя, и това не е никак пресилено, ни помага да оцеляваме. Тя е нашето богатство. И колко малко трябва да направим понякога, за да ни е удобно да живеем, да е всичко подредено и красиво в нашия собствен дом!

ТОВА „МАЛКО” НЕЩО ЗА МЕН В МОМЕНТА е последната спирка в горния край на града, преди табелата за излизане от Троян. Може би някога ще можем да сравняваме Бонковския дол и Брюксел? Сигурно! Ако проявим загриженост за самите себе си, отговорност, подреденост, чистота, усет за красота; и ако се научим да се грижим за общото, за родната улица, град, държава така, както се грижим за домовете си, за личното.

Рада Ганкова, конферентен преводач, Брюксел

Начало

Tweet