Лично мнение: Орешашкият „панаир” – големият (ни) срам

* Ако някой ми обясни каква е разликата между Орешашкия „панаир” и четвъртъчния Троянски битак, ще го черпя бутилка марково ирландско уиски

ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА (Успение Богородично, 15 август) в Орешак е голям празник, много голям, празник, смея да твърдя, с общобългарско значение – защото е празник на третия по големина и значимост православен храм в България, на разположения (не случайно) точно тук, в Орешак, в това чудно красиво и благословено от Бога място Троянски манастир „Успение Богородично”. Светият ден на Божията Майка събира в Орешак поклонници от цяла България, тази година рекордно много. А пищната ритуалност, службата, започваща от предния ден, литийното шествие с чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица” от манастирските двери до параклиса, хилядите гости от близо и далеч – правят празника някак по-особен, по-специален и важен, по-чист, по-свят, тържество на духа. Но за да си личи, че сме си тук, днес и сме си ние наред с този празник си имаме и друг – тържество на биташката естетика и простотия, съпътстващия Орешашки битак, кой знае защо наричан от някои „панаир”.

ЗА Т.НАР. ОРЕШАШКИ „ПАНАИР” НЕ МИ СЕ ГОВОРИ, от отврат; а ако някой ми обясни каква е разликата между него и четвъртъчния троянски битак, ще го черпя бутилка марково ирландско уиски (на снимката вляво – Орешашкият „панаир”, събота, 15 август 2009 г.; на снимката долу – Троянският битак, четвъртък, 13 август 2009 г.). На тези, които ще ми опонират, че така е било открай време, ще им кажа, че съвсем не са прави.

НЯКОГА, В ОНЕЗИ ПО ИСТИНСКИ И ЗДРАВИ български времена, Орешашкият панаир е бил тясно свързан с християнската ритуалност и светостта на големия манастирски ден (Голяма Богородица) – започвал е с тържествен водосвет и на него са се продавали само майсторски (бутикови по днешната терминология) занаятчийски стоки, имало е и доста качествени забавления, например уникалната атракция на моториста в кацата и др. Нещо съвършено различно като идея и реализация от днешното жалко подобие – с китайската кинкалерия, чалга до дупка, съмнителни бирарии (чували сте крилатото „топла бира в мръсна чаша”, нали?) и още по-съмнителните детски забавачки (а пропо – дали някой проверява изправността и безопасността на тези люшкалки, виенски колела, влакчета и т.н., произведени сигурно в средата на миналия век, както и дали отговарят на стандартите; а че са всички те бяха отчайващо демодирани и нелепо грозни, никой не може да оспори).

ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ПРОМЯНА? Възможна е и лесно можем да го докажем – да погледнем само на някакви си 35 км оттук, на Цветница в съседния ни Ловеч; „биташкият” някога изглед на традиционния ловешки празник от няколко години е коренно променен – стилен, умен, в синхрон с традиционната християнска празничност, антибиташки устроен, модерен, даващ самочувствие.

Генадий Маринов

2 коментара:

Анонимен каза...

Предвид, че в тази статия всичо е казано не виждам какво аз мога да добавя. Предполагам не случайно, не съм стъпвал там на този ден от много години. Странно ли е да ме е страх, когато дойде Орешашкият панайр? Защото мен найстина ме е страх. Първо да не ми ударят колата в тези нечовешки селски задръствания и никакво място за паркирване, да не ме оберат докато се опитвам да си проправя път от миризми на кебапи, бесни алкохолици, нахални търговци на кич или инае казано на нищото. Аз обичам кебапчета, обичам и бира. Православен Християнин съм, и ходя често както на Троянският манастир, така и в троянската света обител. Но кебапчетата си ги ям домашни с ведри и възпитани хора, бирата си я пия с истински приятели, и най- добре в домашна обстановка, а молитвите ги отправям по- често отколкото 90% от населението в България и често не по- празниците, а когато усетя, че имам нужда да се помоля и да запаля свещичка. Всичко в днешно време е ,, секретно" комерсиализирано. Или с една дума ходи се на църква да те видят, що за дупар си. Иначе казано гъзар. Всичко в тази държава се прави със задна умисъл. Съсипваме се както ние самите, така и всичко за което нашите предци са ляли от собствената си кръв и свобода. Млад човек съм, но с носталгия гледам старите БГ филми от 70-те и 80-те, хванал съм частично периода на 80-те. Някой хора искат да са с няколко години по- млади, но аз лично искам да съм с 20 по стар. Защото в такъв случай, сега щях да имам ясна представа за това, което гледам по старите БГ филми и с още по- голяма любов да си спомням за един смирен, възпитан и контролиран народ. Какво съм аз? Един объркан от собственият си народ млад човек. Не знам, вече аз ли не съм нормален или всички останали са се побъркали. Да ходиш на панайр нормално ли е ? Да се блъскаш в тази какафония, нормално ли е? Да ядеш кеапчета на улицата в прахоляка и тълпата, нормално ли е ? ДА оскверняваш този светъл Християнски празник, с чалги и да друсаш гюбеци, нормално ли е ? На това ли му казваме ние християнска вяра? Много въпроси и толкова малко отговори :( Колко ми се иска да се върна назад във времето дори за ден. Да преживея едно истинско лято с - Деца на море, да хвана онзи- Баш майстора и да си поговорим. Уви връщане няма, бъдещето е пред нас, каквото и да означава това!

Анонимен каза...

Трябва и в България тези които са зад граница да почнат да помагат със средства за да се опази българската светиня, православните ни Християнски Черкви, природа и народ. Жалкото е, че такива инициативи много скоро се "покровителствуват" от същите крадци, заради които България днес е в такова състояние. Може би има път, нека Бог помага на всичко що е българско.

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |