Отиде си нашият Йордан Василев

* Бе създателят на в. „Демокрация“, дисидент, борец, оратор, депутат (на два пъти), авторитет, влиятелен, но никога не се (само)забрави, остана си литераторът, човек на духа
In memoriam
Йордан Василев (1935-2017)
ОТИДЕ СИ нашият Йордан Василев – на 28 май, на 81 години. Той не е от Троян, роден е в Радомир (1935 г.), живее в София, през 1948 г. изселват семейството му - първо в Радомир, после идват в Троян, баща му е лекар, немски възпитаник, и започва работа в тукашния санаториум (Белодробната болница). А връзката с Троян е съдбовна – „чуждият град става роден“, казва го в мемоарната си книга „Патила и радости“ (2002 г.), казвал го е и много други пъти, постоянно. В 34-ти пехотен Троянски полк служи баща му, бъдещият д-р Василев, бие се по фронтовете на Първата световна война при Завоя на Черна и Червената стена, при една атака фелдфебелът на ротата, троянец, го спасява от сигурна смърт. Йордан завършва училище в Троян, прочутата Троянска гимназия, учителка по литература му е Невена Николова, майката на големия литератор Минко Николов, и тя със сигурност има своя заслуга за литературната му ориентация. Тук са най-големите му приятели, трима троянци, с които не къса връзка никога – военният Тончо Власковски, музикантът Божидар Манджуков и правистът Власи Шишков. Посветил е и много страници на своя Троян, не само в „Патила и радости“.

ЗА ТРОЯНЕЦ, Иван Хаджийски, е дисертацията му в Института по литература при БАН. Пише още две книги за именити троянски автори – Минко Николов и Христо Радевски. В Троян е и голямата му политическа победа – на изборите за Велико Народно събрание през 1990 г., първата сериозна битка с комунизма след началото на демократичните промени, когато в мажоритарен вот в 42-ри Троянски избирателен район литераторът Йордан Василев победи червения генерал Добри Джуров, най-авторитетната фигура на тогавашния червен елит, също троянец. По-късно г-н Василев ни изпрати за публикуване в Т21 две прелюбопитни стихотворни миниатюри за тази изборна случка, заслужава си да ги чуем пак, не само защото са писани от съпругата му, голямата българска поетеса и писателка Блага Димитрова:

Мир вещае троянската урна,
щом критик генерала катурна!

***

Браво на Троян,
дето е избрал
не лампаз на генерал,
а панталона съдран
на моя Йордан!

БЕ БЕЗСРЕБЪРНИК, помня как на представянето на христоматията му „Българско слово за всекиго“ (една, по мое мнение, изключителна книга – бел. Г. М.), било е вероятно през 2001 г., неговият човек Тончо събра пари да му купим кутия цигари, нямал дори за това, след като си платил билета от София до Троян. Бе създателят на в. „Демокрация“, дисидент, борец, оратор, депутат (на два пъти), авторитет, влиятелен, но никога не се (само)забрави. Остана си литераторът, човек на духа. И носеше и излъчваше един особен аристократизъм, от онези другите времена. Дълбок поклон!

Генадий Маринов

Още по темата:

3 коментара:

Анонимен каза...

Бог да го прости!

Анонимен каза...

Светла му памет!Гласувах за него и бе част от моя романтичен период за демокрация!

Анонимен каза...

Бог да го прости! И аз гласувах за него в зората на демокрацията, когато се надявах, че идва нещо по-добро.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |